O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 18.03.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3533/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Менпауър България” ООД срещу решение № 83 от 07.06.2021г. по в.гр.дело № 1096/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260638 от 01.03.2021г. по гр.д. № 7971/2020г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата В. Г. Б., извършено със заповед № 9616 от 23.03.2020г. на управителя на ответното дружество, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 3 092.85лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 23.03.2020г.-02.07.2020г., ведно със законната лихва от 09.07.2020г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Следва ли да е мотивирана и до каква степен заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ?, който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 10 от 30.01.2018г. по гр.д. № 971/2017г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 789 от 01.06.2005г. по гр.д. № 326/2003г. на ВКС, Първо г.о., и 2. Как се определя естеството на работата при сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и може ли да се тълкува разширително клаузата за срочност въз основа на параметри извън този договор?, който намира, че е разрешен в противоречие с решение № 24 от 30.01.2019г. по гр.д. № 1339/2018г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 26 от 06.03.2020г. по гр.д. № 2603/2019г. на ВКС, Трето г.о.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК навежда следните два въпроса: 1. До каква степен и при какви условия съдът следва да изисква мотивировка в съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя? и 2. Приложим ли е чл. 68, ал. 5 КТ при нарушение на изискването по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ?, които счита, че ще са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба - В. Г. Б. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните са сключили трудов договор на 19.07.2019г., на основание чл. 107р вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 70 КТ, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността "работник сглобяване на детайли", с посочен срок до завършване на определена работа, а именно "сглобяване на изделия". Ответникът е сключил процесния трудов договор в качеството си на предприятие, което осигурява временна работа, а ищцата е била изпратена за изпълнение на временната работа при предприятие ползвател - "Фамател България" ЕООД. Със заповед № 9616 от 23.03.2020г., получена от ищцата на 24.03.2020г., процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, като за периода от 23.03.2020г. до 02.07.2020г. ищцата е без работа по трудово правоотношение. От гласните доказателства по делото окръжният съд е намерил за установено, че по времето, когато ищцата е била уволнена, обемът от работа във "Фамател България" ЕООД е намалял, поради липса на поръчки, заради което масово са съкращавани работници.
Въззивният съд е посочил, че според константната съдебна практика при срочните трудови договори до завършването на определена работа, същата трябва да е ясно и недвусмислено дефинирана по вид и обем, за да може да се определи кога тя е завършена, респективно кога договорът следва да се прекрати, като е цитирал в този смисъл решение № 24 от 30.01.2019г. по гр. д. № 1339/2018г. на ВКС, IV г. о.. Споделил е изводите в цитираното решение на ВКС, според които всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което в тази хипотеза трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ поради завършване на определената работа е неприложимо. Посочил е, че работата, до завършването на която е сключен процесният трудов договор, е "сглобяване на изделия". Заключил е, че от така индивидуализираната работа в договора не може да се изведе нито вида на изделията, които следва да се изработят, нито тяхната конкретна бройка или обем, поради което не може да се направи извод, че срокът е достатъчно определяем. Видът и обемът на работа не могат да се изведат и от длъжностна характеристика на работничката, доколкото такава нито е представена по делото, нито някога е била връчвана, а представеният констативен протокол за предаване на работата на ищцата с дата 23.03.2020г. не е подписан от последната, т.е. не може да се приеме, че тя е приела действително да е изпълнила работата, за която е била наета. Горепосоченият протокол е подписан единствено от работодателя и предприятието ползвател, като отново не са посочени вида и обема на свършената работа. От свидетелските показания по делото е намерил за установено, че при предприятието ползвател е намалял обема от работа, което е довело до масови съкращения, вкл. и това на ищцата, а не поради завършване на конкретна работа, за която същите са наети. Въз основа на всичко гореизложено, понеже посочената в трудовия договор работа е твърде общо определена, въззивният съд е споделил извода на районния съд, че договорът не може да се приеме за срочен такъв, а следва да се счете за безсрочен, като чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ не може да бъде приложен в случая. Допълнил е и че уговореният шестмесечен срок на изпитване в процесния трудов договор е изтекъл и към 23.03.2020г. работодателят вече не е можел едностранно и без предизвестие да го прекрати, като според посоченото по-горе се е трансформирал в договор за неопределено време. С тези решаващи правни съображения е уважил предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Вторият предявен иск с правно основание чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважил за сумата 3 092. 85 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода от 23.03.2020г. до 02.07.2020г..
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Първият формулиран от касатора въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е обусловил решаващите правни изводи на Пловдивски окръжен съд в атакуваното решение, поради което не осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Въззивният съд е счел процесното уволнение за незаконно не поради немотивиране на уволнителната заповед, а поради това, че не е приложимо посоченото в нея основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – прекратяване на срочен трудов договор поради завършване на определена работа. Същото се отнася и до първия поставен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаещ отново изискването за мотивиране на заповедта за уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.
Вторият въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: Как се определя естеството на работата при сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и може ли да се тълкува разширително клаузата за срочност въз основа на параметри извън този договор? притежава горепосочените характеристики на правен въпрос, т.е. на общо основание за допускане на касационното обжалване, но по отношение на него не е осъществено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 24 от 30.01.2019г. по гр. д. № 1339/2018г. на ІV г.о.; решение № 10 от 30.01.2018г. по гр. д. № 971/2017г. на ІV г.о.; решение № 256 от 15.09.2011г. по гр. д. № 1379/2009г. на ІІІ г.о.; решение № 166 от 16.06.2017г. по гр. д. № 4921/2016г. на ІV г.о.; решение № 634 от 20.11.2009г. по гр. д. № 2071/2008г. на ІІ г.о.; решение № 22 от 31.01.2012г. по гр. д. № 450/2011г. на ІІІ г.о.; решение № 1548 от 28.09.2006г. по гр. д. № 3240/2003г. на III г.о. и решение № 26 от 06.03.2020г. по гр. д. № 2603/2019г. на ІІІ г.о., с която атакуваното въззивно решение е съобразено изцяло. Според последната, срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до извършване на определена работа, при този вид срочен трудов договор, следва да може да се определи от съдържанието на трудовия договор, т.е. в договора трябва изрично и точно да е определена работата, за изпълнението на която той е сключен. Касае се за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на трудовото правоотношение, иначе не би могло да се счита, че има уговорен „срок“ за извършването й. Ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема въз основа на други елементи от съдържанието на трудовия договор, то липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор е безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ - поради завършване на определената работа. Индивидуализацията на работата може да бъде извършена и в документ, към който трудовия договор препраща, но и в този случай тя трябва да е описана по начин, който да позволява недвусмислен извод кога същата ще се счита завършена. Пловдивски окръжен съд е приел, че от индивидуализацията на работата в процесния трудов договор - "сглобяване на изделия" не може да се изведе, вкл. по пътя на тълкуване на договорната воля на страните, нито вида на изделията, които следва да се изработят, нито тяхната конкретната бройка или обем, заради това е счел, че не може да се направи извод, че срокът е достатъчно определяем. Видът и обемът на работата не са изводими и от други документи, извън процесния трудов договор, каквито не са представени в процеса. Същевременно от гласните доказателства в кредитираната им част, може да се направи извод за друго реално осъществено уволнително основание /чл. 328, ал. 1, т. 2 или 3 КТ/, което изключва приложеното от работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Поради това е счел, че процесният договор е за неопределено време и уволнителното основание на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо. Тези решаващи правни съображения съответстват на константната практика на ВКС, като са изведени след проведено тълкуване на договорната воля на страните, произтичаща от процесния трудов договор, при изследване на всички приети по делото и относими доказателства.
Вторият поставен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се припокрива по съдържание с горепосочения правен въпрос, по който е налична безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /горепосочената/, която не се нуждае от осъвременяване, не се налага и корективно тълкуване. Поради това по него не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятни нищожност и недопустимост на обжалвания акт.
Съобразно гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 07.06.2021г. по в.гр.дело № 1096/2021г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Менпауър България” ООД, ЕИК: 175110216, да заплати на В. Г. Б., ЕГН: [ЕГН], сумата 600 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|