Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 28.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 429 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на О. АД София срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 18.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 692/2009г. Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност. В. решение било недопустимо: поради липсата на правен интерес от предявените искове от ищеца П. М.П., тъй като нито един от представените документи не го легитимира като собственик на ипотекирания имот; поради ненадлежното предявяване на исковете от В. А. и Д. Т., тъй като П. П. не е бил упълномощен да ги представлява за това към момента на предявяването и до изтичането на сроковете за отстраняване на нередовността на исковата молба; предявените искове били за установяване на престъпно обстоятелство и съдът се произнесъл и ги уважил, въпреки липсата на предпоставките по чл.124 ал.5 от ГПК; решението било недопустимо и поради нарушаване на правилата за родова подсъдност на делото – искът е за нищожност на договора за ипотека, чиято стойност е 70000лв., поради което делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция; съдът се произнесъл, прогласявайки нищожността на “ипотечна клауза в договор за ипотека” при предявен иск за прогласяване нищожност на “нотариален акт за учредяване на договорна ипотека”. Изложени са и съображения, че решението е основано на графологическа експертиза, изготвена от вещо лице А., който бил длъжник на О. АД в качеството му на поръчител и срещу него е образувано /и не е прекратено/ изпълнително дело, което води до съмнения в беспристрастността му, освен това експертизата била изготвена, без да е изяснен въпросът с чии подписи са сравнявани подписите, положени в оспорените пълномощни, след като вещото лице сочи, че ищците не са полажгали сравнителни образци пред него, тъй като били в чужбина. Твърди се нарушаване правилата за доказателствената тежест – в тежест на ищците било установяването, че не са изразявали воля за упълномощаване, а това не било сторено. Дори да е установено, че пълномощните не са подписани от тях, това не налага еднозначно, че те не са дали съгласие за упълномощаването – няма доказателства, че не са се явили пред нотариуса, както и доказателства, че ако не са положили подписите си пред него, не са ги потвърдили. Че ищците са се явили пред нотариуса, се установява от двете експертизи на в.л. П., установяващи заверяването на пълномощните от нотариуса, както и от общия регистър на нотариуса, което удостоверяване се ползва с доказателствена сила. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1133/02.ХІ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса “придобива ли съпругът – несобственик съсобственост върху възмездно придаден по регулация терен към недвижим имот, лична собственост на другия съпруг”. Ответниците по касационната жалба П. М. П. и В. Т. А. – П., и двамата от [населено място], са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Ответникът А. П. М. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. Ответникът по жалбата И. Ц. Л. – трето лице помагач – е заел становище за нейната основателност. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Врачанският ОС е потвърдил решението на В. от 23.VІ.2009г. по гр.д. № 2201/2008г., с което е прогласена нищожността: на пълномощия, дадени с пълномощно рег. № 2007г., заверено от нотариус Л., с което П. П. упълномощил А. П. М. от негово име и за негова сметка да учреди ипотека в полза на [фирма] върху подробно описан недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], за обезпечаване на вземането на банката по договор за кредит, предоставен на А. М., в размер на не повече от 70000лв., както и да издава и авалира по искане на банката запис на заповед при посочени от нея условия и да го представлява навсякъде и винаги, когато това се налага от естеството на задачата, включително и да договаря сам със себе си; на пълномощия по пълномощно рег. № 2007г., заверено от нотариус Л., с което Д. Т. /починала по време на производството по делото и заместена от единствената си законна наследничка В. А./ и В. А. са упълномощили А. М. от тяхно име и за тяхна сметка да извършва всякакви правни действия и да ги представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната и извършва всякакви правни сделки на управление на собствения им имот, находящ се в [населено място], [улица], да ги представлява пред [фирма] и др. банки, като от тяхно име и за тяхна сметка сключва договори за банково кредитиране, като описаният имот служи за обезпечение чрез договорна или законна ипотека; и на ипотечна клауза в договор за ипотека, сключен с нот.акт 2007г., по силата на която Д. Т., В. А. и П. П., действащи чрез пълномощника си А. П. /внук на първата и син на втората и третия/, са учредили в полза на [фирма] договорна ипотека върху посочения имот. Решението е постановено при участието на нотариус И. Л. като трето лице – помагач на ответното дружество. Въззивният съд е оценил като неоснователни възраженията на [фирма]: - за недопустимост на предявения от П. П. иск поради липса на правен интерес, тъй като той не е собственик на ипотекирания имот – прието е, че част от терена на процесния имот е придобит по време на брака на П. с В. Т. в резултат на възмездно придаване на квадратни метри по регулация, при което ищецът е съсобственик на част от имота; - за недопустимост на исковете, тъй като П. не е могъл да представлява съпругата и тъщата си пред съд – прието е, че в хода на процеса този недостатък на исковата молба е отстранен с упълномощаването от П. от негово име и с преупълномощаването от името на В. и Д. Т. на адвокат Д. Г., както и с нотариално завереното пълномощно от тримата ищци за процесуално представителство на адв.Д. Г. за предявяване на исковете; - за недопустимост на исковете с оглед разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК – прието е, че фактическият състав на тази норма няма нищо общо с релевираните в исковата молба обстоятелства, правно основание и петитум. По съществото на спора въззивният съд е приел за установено въз основа на съдебно-графологична експертиза, изготвена от в.л.А., че подписите за упълномощител в процесните две пълномощни не са положени от П. П., В. Т. и Д. Т.. И тъй като именно тези пълномощни материализират волята /съгласието/ на ищците за двете едностранни сделки, следва, че те не са изразявали воля и съгласие за упълномощаване на А. П. да ги представлява за сключване на договор за ипотека с [фирма], поради което и на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД пълномощните са нищожни. Нищожен поради това е и договорът за ипотека, тъй като Ал.П. е действал без представителна власт за сключването му. Като неоснователно е оценено възражението на ответната банка, че ищците, дори да не са подписали пълномощните, са се явили да ги потвърдят. Прието е във връзка с това с оглед графологическата експертиза, че нотариалното удостоверяване на сделките в случая е невярно, поради което отпада и неговата материална доказателствена сила. В решение № 756/19.ІІІ.1969г. по гр.д. № 283/1969г. на ВС І ГО е прието, че когато по време на брака на двама съпрузи към имот, който един от тях притежава от преди сключването на брака, бъдат придадени части от други имоти по регулация, собственик на тези части е съпругът, който е притежавал основния имот, като имуществена общност върху придадените части не се създава. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, споделя разрешението на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, дадено в решението на ВС по гр.д. № 283/1969г. Разпоредбата на чл.59 ал.1 от З. /отм., приложима в случая/ забранява придобиването на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, освен ако те отговарят на изискванията за минимални размери на площ и лице. Изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същата разпоредба и то касае случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.28 от З. /отм./, т.е. при урегулиране с регулационен план. По силата на чл.110 от З. /отм./ недвижимите имоти по дворищнорегулационен план се придават към парцели на други физически или юридически лица, при което длъжник на обезщетението, изразяващо се в определената по предвидения в закона и в правилника за приложението му ред цена на имотите, е само собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. По аргументи и от разпоредбите на чл.279 ал.2 и ал.4, чл.280, чл.282 ал.2 и чл.287 от ППЗТСУ /отм./ се налага извод, че по силата на закона собственик на придаваеми се по регулация части от съседни имоти е само собственикът на парцела, към който те се придават. Да се приеме противното относно случаите на придаване по време на брака на части към имот, лична собственост на единия съпруг, би било в нарушение на забраната по чл.59 ал.1 от З. /отм./. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че ищецът П. П. е станал съсобственик на част от терена на процесния ипотекиран имот, собственост на съпругата му и на майка й, в резултат на възмездно придаване към него на места по регулация /през 1991г. и 1997г./ по време на брака /сключен през 1971г./. Неоснователно е, обаче, оплакването на касатора в тази връзка. Правният интерес от предявените от П. П. искове за прогласяване нищожността на пълномощно рег. № 2007г. и на договора за ипотека, предмет на нот.акт № 2007г., не се обуславя от това дали той действително е собственик на ипотекирания имот, т.е. от материалноправната му легитимация по исковете – тя има отношение единствено към тяхната основателност или неоснователност. Правният интерес от исковете се преценява въз основа на твърденията в исковата молба, че П. е съсобственик на процесния имот и че не е изразявал съгласие за ипотекирането му, а те обуславят наличието на такъв. Неоснователно е и оплакването на касатора за ненадлежно предявяване на исковете от П. П. като пълномощник на В. П. и Д. Т.. Несъмнено установено е, че с разпореждане от 20.V.2008г. съдията-докладчик в първоинстанционното производство е оставил без движение исковата молба, предявена от П. като пълномощник на посочените лица, с указание за представяне на доказателства, че пълномощникът е лице от кръга на посочените в чл.32 т.1 от ГПК. В представеното още с исковата молба пълномощно, заверено от нотариус в А., Испания, на 10.ІІІ.2008г., според което В. П. и Д. Т. упълномощават П. П., “толкова обширно и достатъчно, колкото е правово необходимо, да ги представлява пред всички държавни органи, общински и съдебни органи, нотариуси и съдебни изпълнители, да представя и получава от името им всички молби и документи, плащания и задължения отнасящи се до данъци и местни такси, както и всичко останало, което е във връзка с правата на собственост върху процесния недвижим имот, както и да подава молби за собственост и притежание по отношение на този имот, както и да оспорва такива претенции и изисквания срещу упълномощителите от който и да било, вкл. от банки, заложни къщи, застрахователни институции и други претенции, свързани с парични вземания за имущество, като действа в качеството на генерално упълномощен до края на съдебните спорове, и да има правомощието да преупълномощава адвокат”, се съдържа оправомощаване на П., както и право за преупълномощаване на адвокат, за предявяване на исковете, които са за защита на правото на собственост на упълномощителите относно процесния имот. С оглед на това и с представеното в изпълнение на даденото указание генерално пълномощно, с което П. въз основа на посоченото по-горе е преупълномощил адвокат Д. да предяви исковете от името на упълномощителките му, нередовността на исковата молба е своевременно отстранена. Неоснователни са и оплакванията по приложението на чл.124 ал.5 от ГПК и за произнасяне по искове за нищожност на “ипотечна клауза в договор за ипотека” при предявени искове за прогласяване нищожност на “нотариален акт за учредяване на договорна ипотека”. Съдът е сезиран с твърдения, че ищците са съсобственици на процесния имот, че с изненада научили, че имотът е ипотекиран с нот.акт за учредяване на договорна ипотека № /2007г. за обезпечаване на вземането на банката – касатор по предоставен от нея на отв.Ал.М. кредит в размер на 70000лв., че при учредяване на ипотеката Ал.М. е действал като пълномощник на ищците по двете процесни пълномощни, че е образувано изпълнително дело срещу длъжника, че ищците не са упълномощавали М. за учредяване на ипотека, че и двете пълномощни не са подписани от тях, и че поради това искат да бъдат обявени за нищожни пълномощни № 2007г. и № 2007г. и нотариален акт № /2007г. на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като не са подписвали тези договори и не са упълномощавали ответника да действа от тяхно име и за тяхна сметка. Така изложените в исковата молба обстоятелства и петитум сочат на исковете, които съдилищата са разгледали и по които са се произнесли – за нищожност поради липса на съгласие на едностранните сделки за упълномощаване на Ал.М. за сключване на договор за ипотека и на договора за ипотека. Твърдението в исковата молба, че ищците са депозирали жалба пред Районна прокуратура, след проверка по която е образувано досъдебно производство против А. П. М. за това, че през м.юли 2007г. в [населено място] съзнателно се е ползувал с неистински частен документ /нотариално заверено пълномощно/, като за него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК, и че по прокурорската преписка е дадено заключение, че подписите върху пълномощните не са положени от уълномощителите, не обосновава заявена претенция по чл.124 ал.5 от ГПК. Неоснователно е и оплакването за недопустимост на атакуваното решение като постановено от родово некомпетентен съд с оглед цената на предявените искове. Приетото от въззивния съд в тази насока, че родовата подсъдност в случая се определя съобразно разпоредбите на чл.103, чл.104 т.4 и чл.69 т.4 хипотеза последна във вр. с т.2 от ГПК и данъчната оценка на процесния имот в размер на 17997лв., е законосъобразно и е в съответствие с разрешението на този въпрос, което настоящият състав напълно споделя, дадено по реда на чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК в определение № 44/15.І.2010г. по ч.гр.д. № 725/2009г. на ВКС ІV ГО, според което при иск за прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот – предмет на делото е валидността на договора за ипотека, но не и валидността на договора относно обезпеченото вземане, поради което размерът на вземането няма отношение при определяне цената на иска. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на правилата за доказателствената тежест. Съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК в тежест на ответника – касатор е да установи възражението си, че ищците са се явили пред нотариуса и че ако не са положили подписите си върху пълномощните пред него, те са ги потвърдили. Тези обстоятелства не се установяват от изготвените от в.л. П.П. две комплексни графически и технически експертизи. Основателно, обаче, е оплакването във връзка с приетата графологическа експертиза, въз основа на заключението по която съдът е изградил решаващите си изводи. Тя е изготвена и представена от вещото лице Й. А. И., по отношение на който е несъмнено установено, че е образувано и не е прекратено изпълнително дело № пред ЧСИ Г.Б. с район на действие РС Враца по изпълнителен лист, издаден в полза на О. АД за присъдените му по ч.гр.д. № /2007г. в тежест и на А. като поръчител 5189.35лв., в т.ч. главница, договорна лихва, наказателни лихви, законна лихва и разноски. Неправилно въззивният съд е приел, че това обстоятелство, което е такова по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 във вр. с чл.196 ал.1 от ГПК, само по себе си не води до съмнение в безпристрастността на вещото лице и че законосъобразно първоинстанционният съд не е приел направения му от страна на О. АД отвод. Освен това, при изготвянето на графологическата експертиза вещото лице е ползвало като сравнителен материал само експериментални подписи на Д. Т., на В. П. и на П. П., дадени във връзка със и приложени към досъдебно производство № 4330/2007г., което е образувано въз основа на жалбата им относно съставените и атакувани по настоящото дело пълномощни, както и подписите на П. на исковата молба, но не и друг сравнителен материал, предоставен от ищците, както е разпоредил първоинстанционния съд, което е необходимо с оглед преценката за достоверността им. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до съмнение в правилността на фактическите и, респективно, на правните изводи в атакуваното решение. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК то следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като бъде назначена графологична експертиза по поставената с определението на първоинстанционния съд от 11.ХІІ.2008г. задача, изпълнена от друго вещо лице след представяне от ищците на сравнителен материал. Следва да се отбележи неоснователността на заетото от ищците - ответници по касационната жалба становище в тази връзка, че банката могла на основание чл.200 ал.3 от ГПК да поиска назначаване на друго вещо лице – графологическата експертиза е назначена по искане на ищците за установяване на твърденията им, че не са подписали двете пълномощни, с оглед на което ответната банка не е била процесуално задължена да иска изготвяне на такава от друг експерт. Въззивният съд следва да прецени и значението за спора на обстоятелството, че ищецът П. П. не е собственик на ипотекирания имот. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните за настоящата инстанция разноски на основание чл.294 ал.2 от ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 695 от 18.ХІ.2009г. по гр.д. № 692/2009г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: