Ключови фрази
Телесна повреда, причинена по хулигански подбуди * правна квалификация

РЕШЕНИЕ

№ 460

София,.7 ноември 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев

ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева

Павлина Панова

при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП - Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2077/2011 г.

Касационното производство е образувано по искане от осъдения С. А., чрез упълномощения му представител адвокат Ж. А. от АК-Бургас, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 403/2010 година по описа на Айтоския районен съд.
В искането основано на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК е посочено, че съдът постановил определението за одобряване на споразумение е допуснал нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като неправилно не е приложил закона, който е следвало да приложи - чл. 78а ал. 1 от НК. Твърди се, с позоваване на ПлП № 3/79 г на ВС, че осъденият е причинил една телесна повреда, поради което спрямо него не може да се приложи ограничението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а ал. 7 от НК - при множество престъпления.
Пред касационната инстанция осъденият не се явява, редовно призован.

He cc явява и упълномощеният му защитник адвокат Ж. А., редовно призована, която е представила писмена защита, в която е развила доводи в подкрепа на искането за отмяна на определението постановено от Айтоския районен съд за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за приложение на диференцираната процедура по чл. 78а ал. 1 от НК.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С определение от 20.12.2010 година, по н о х д № 403/2010 година, Айтоският районен съд е одобрил споразумение постигнато по реда на чл. 384 от НПК, между районния прокурор в град Айтос М. М. и защитника на осъдения - адвокат Ж. А., с което С. С. А. е признат за виновен в това, че на 13.09.2009 година, в [населено място] в съучастие с К. А., по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на Ж. Б. - прест. по чл. 131 ал. 1, т. 12, пр. 3, вр. с чл. 130 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б" от НК на подсъдимия е наложено наказание пробация с пробационните мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК, последната като безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, за срок от една календарна година.
Със същия съдебен акт, същият осъден е признат за виновен за същото престъпление по отношение на друг пострадал - лицето Н. Г.. Наложено му е същото наказание по вид и размер, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено общо наказание пробация с мерките по т. 1 и 2 на чл. 42а ал. 2 от НК, по шест месеца и по т. 6 -безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, за една календарна година.

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно.

Преди всичко следва да се акцентира на това, че постигането на споразумение по реда на глава двадесет и девет, вкл. и по реда на чл. 384 от НПК, е особена форма за решаване на делото без провеждането на състезание и за това е необходимо страните да постигнат съгласие по конкретни въпроси, изчерпателно изброени в чл. 381, ал. 5 НПК. Това включва и взаимни отстъпки, от страна на представителя на обвинението и на защитата, които да бъдат постигнати в рамките на закона и без противоречие с морала, за което съдът е длъжен да следи при одобряване на споразумението, съгласно чл. 382 ал. 7 от НПК.

В конкретния случай не е допуснато нарушение ни материалния закон при правната квалификация на действията на осъдения, с които на две отделни лица той е причинил различни телесни повреди, определени по експертен път на ДП като леки телесни повреди. От една страна, съгласно чл. 26 ал. 6 от НК, първата хипотеза, разпоредбите за продължаваното престъпление не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани, какъвто е настоящия случай-осъденият е участвал в нанасянето на побои на две лица - на Ж. Б. и на Н. Г.. Позоваването на защитата на осъдения на т. 18 от Постановлението на Пленума на ВС № 3/1979 година има пред вид друга хипотеза, а именно, когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече лица еднакви по характер телесни увреждания, се касае до причиняване на една повреда. От фактическа страна по делото е установено, че осъденият С. А. не с едно деяние, а с отделни и различни удари е причинил урежданията на двете различни лица. Именно поради забраната на чл. 26 ал. 6, пр. 1 от НК да се квалифицират деянията на осъдения като единно продължавано престъпление, съдът е приложил правилата за наказване на множество престъпления по чл. 23 ал. 1 от НК.
От друга страна, така изяснената правна квалификация на деянията и приложението на чл. 23 ал. 1 от НК, предопределят извода относно наличието на отрицателната предпоставка „множество престъпления" по чл. 78а ал. 7 от НК и следващата от това забрана за приложението диференцираната процедура по освобождаване от наказателна отговорност на осъдения А. с налагане на административно наказание на същия по чл. 78а ал. 1 от НК. Преценката на тези въпроси, след съгласието на страните, включително и на осъдения, е направена от съда одобрил споразумението на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, броя на нанесените удари, броя на пострадалите от тези удари и вида на телесните повреди. Правилно съставът на Айтоския районен съд е приложил материалния закон, както по отношение на правната квалификация на деянията, така и по отношение на разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, респ. правилно е отказал приложението на чл. 78а ал. от НК, на основание забраната по чл. 78а ал. 7 от НК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че при одобряване на споразумението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което не са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения С. А., направено чрез упълномощения му представител адвокат Ж. А. от АК - Бургас, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 403/2010 година по описа на Айтоския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: