4 Р Е Ш Е Н И Е № 503 София, 16 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2491/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения П. П. И. за възобновяване на производството по ВНОХД № 572/2011 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. В искането за възобновяване се поддържа, че решението на въззивния съд и потвърдената с него присъда са постановени при съществено нарушение на процесуалния закон. Отправеното искане е за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание осъденият П. И. се явява лично, редовно призован. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържа становище за основателност на искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 229/17.05.2011 г., постановена по НОХД № 1894/2010 г. от Районен съд – Плевен, подсъдимият П. И. е бил признат за виновен в това, че на 22/23.02.2010 г. при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди вещи всичко на обща стойност 238, 02 лева от владението на Г. С. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 194 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода. По жалба на подсъдимия И. е постановено въззивно решение № 289/14.07.2011 г. по ВНОХД № 572/2011 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и с него присъдата е потвърдена. І. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. В искането за възобновяване се претендира необективност на извършения анализ на доказателствените средства, като се акцентира върху достоверността на показанията на свидетеля Р.. Твърди се, че действителният автор на деянието е последният. Доводите на осъдения И. за съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на фактическите данни, относими към предмета на доказване, конкретно за авторството на деянието, не се подкрепят от данните по делото. Приетата за установена фактическа обстановка е резултат от детайлно и логично обсъждане на цялата доказателствена съвкупност. Надлежно са констатирани съществуващите противоречия в нея, дължащи се на обясненията на подсъдимия И.. Поддържаната теза от последния за друго авторство на деянието, а именно свидетелят Р., е надлежно обсъдена. Данни за упражнено насилие от този свидетел, насочено към мотивиране на подсъдимия да “поеме вината”, не са открити. Нещо повече, подсъдимият И. пропуска собственото си поведение непосредствено след установяване на кражбата и задържането на свидетеля Р.– изпращането на съобщение до свидетеля П. И., полицейски служител, неговото съдържание и моментът, в който то е изпратено. Предходните инстанции са съпоставили информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля М. (относно фактът, че подсъдимият му е обещал заплащане за извозването на вещите), на И. (за съдържанието на посоченото съобщение, както и заявленията на свидетеля Р. за произхода на вещите) и логично са стигнали до извода, че показанията на свидетеля Р. са достоверни, а обясненията на подсъдимия И. са напълно компрометирани. Ето защо съдът, в съответствие със събраните доказателства и логическата им връзка, е заключил, че автор на кражбата от дома на свидетеля Г. е подсъдимия И.. Иначе казано, основните факти, предмет на доказване по настоящето дело, са установени от предходните инстанции с процесуалнодопустими средства, а вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследване на всички обстоятелства по делото. При установената фактология материалният закон е приложен правилно. В искането за възобновяване не се отправят възражения срещу справедливостта на наказанието, но доколкото се оспорва самото осъждане, ВКС намери за необходимо да посочи, че липсва основание за намеса при условията на чл. 354, ал.2, т.1 във вр. с чл. 348, ал.5 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. П. И. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 289/14.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 572/2011 г. от Окръжен съд – Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.