6 Р Е Ш Е Н И № 361 София, 08 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1212/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Р. М. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 61/07.02.2012 г., постановена по НОХД № 4742/2011 г. от Районен съд - Варна. В искането се претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, тъй като съдебното разглеждане на делото е проведено в отсъствие на осъдения М., не е спазена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият М. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че не е спазена процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК и предоставя на съда да прецени. Гражданският ищец К. М. Г. се явява лично, като поддържа становище за справедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 61/07.02.2012 г., постановена по НОХД № 4742/2011 г. от Районен съд – Варна, осъденият М. е бил признат за виновен в това, че на 11.07.2011 г., при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 589 лева от владението на К. М. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното наказание е пет години лишаване от свобода. Приложена е и разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на осъдения М., като същият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. сумата от 580 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. ІІ. Атакуваната присъда е постановена на 07.02.2012 г. и като необжалвана е влязла в законна сила, а искането за възобновяване на осъдения М. е депозирано на 07.06.2012 година, тоест в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Производството по делото в досъдебната фаза е протекло по реда на глава двадесет и четвърта от НПК „Бързо производство”. Р. Р. М. бил привлечен като обвиняем с постановление на разследващ полицай от 13.07.2011 г., на която дата му е било и връчено същото. По отношение на обвиняемия М. не е вземана мярка за неотклонение. След приключване на досъдебната фаза прокурорът съставил постановление за частично прекратяване на бързото производство по отношение на С. А., повдигнал обвинение срещу М. с обвинителен акт и внесъл делото за разглеждане в районния съд на основание чл. 357, ал.1, т. 3 от НПК, въз основа на който обвинителен акт на 08.08.2011 г. е образувано и НОХД № 4742/2011 г. Съдията докладчик с разпореждане от 17.08.2011 г. насрочил делото за 10.11.2011 г., очевидно извън регламента на 358, ал.1, т. 4 и ал. 2 от НПК, разпоредил препис от обвинителния акт да се връчи на подсъдимия, като му се укаже, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Призовката, придружена с препис от обвинителния акт, копие от разпореждането на съдията-докладчик и с изрично вписване на предупреждението по чл. 254, ал.4 от НПК са били изпратени на посочения в обвинителния акт адрес на подсъдимия – [населено място], [улица] подн. „А”. На 24.08.2011 г. призовката, ведно с книжата, е била върната в цялост с отбелязване, че лицето е напуснало адреса и живее в [населено място]. С резолюция от 25.08.2011 г. (виж, л. 14 от делото) е разпоредено призоваване от [населено място]. Призовката и съпровождащите я книжа са върнати на 01.09.2011 г. отново без да бъдат връчени на подсъдимия. Видно от отбелязаното върху приложената към делото призовка и от съпроводителното писмо, изходящо от Кметство - Каменар, причината за това е, че на територията на [населено място] лицето Р. Р. М. не е регистрирано, както и че в самата призовка не е посочен адрес. При тези данни на 01.09.2011 г. е разпоредено да се изиска справка от НБД „Население” за актуалната адресна регистрация на обвиненото лице (л. 20 от делото). Към датата на проведеното съдебно заседание на 10.11.2011 г. такава справка не е била представена. В протоколът от съдебното заседание е отразена констатацията за нередовната процедура по призоваване на М., назначен е служебен защитник и е постановено да се изискат отново справка от НБД „Население”, справка за задграничните пътувания на лицето, както и съответно справки от НСлС и „Изпълнение на наказанията” дали М. е се намира в Затворите или следствените арести. Новото разглеждане на делото е насрочено за 07.02.2012 г. По делото е постъпила информация, че М. не изтърпява наказание лишаване от свобода, не се задържа в затворите на страната на друго основание по реда на НПК. Получена е справка, отразяваща актуалния адрес на М. – [населено място], [улица]. На запитването за излизанията му от страната е постъпил отговор, от който се установява, че последното е от 01.10.2011 г. (виж, л. 42 от делото). С оглед този отговор и предвид датата на насроченото съдебно заседание е разпоредено информация за пътуванията на М. да се изиска и към 01.02.2011 г. В проведеното съдебно заседание на 07.02.2011 г. съдът констатирал неявяването на подсъдимия М., докладвал посочената по - горе информация, счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т. 1, т. 2 и т.4, б. „а” от НПК, дал ход на делото в негово отсъствие и постановил осъдителната присъда. Изложеното по-горе подробно изложение на процесуалните действия и документи, налагат следните изводи : Първо, подсъдимият М. е призоваван от адрес, посочен в обвинителния акт, който съдържа неточност на данните (различие в номера на жилищната сграда). В досъдебното производство, при извършените с него действия (предявяване на обвинението и разпит), М. е заявил адреса си, отговарящ на адресната му регистрация (виж справка НБД „Население”), от който не е призоваван и не са му изпращани съдебните книжа. Всъщност, независимо от получената информация от НБД „Население” съдът не е констатирал допуснатите неточности в адреса за призоваване и не е разпоредил извършване на такова. Нещо повече, в списъка за призоваване за съдебното заседание, насрочено за 07.02.2011 г., подсъдимият М. изобщо не е вписан (виж, л. 29 от делото). Второ, независимо от наличните данни, че подсъдимият е напуснал страната на 01.10.2011 г., при отбелязаното в съответната справка (л. 42) за непълнотата им и след изричното указание да се изиска допълнителна информация към дата, близо до съдебното заседание, последното не е изпълнено. Трето, липсват каквито и да е обективни данни за провеждане на щателно издирване, респективно такова да е било разпоредено от съдебния орган. Всичко казано ясно очертава нарушение на разпоредбите, гарантиращи правото му на уведомяване за съдебното производство чрез призоваване и връчване на съответните книжа по правилата, регламентирани в НПК и порочност на проведената задочна процедура. Приложението на последната е компрометирано, защото нито една от хипотезите не е била налице – подсъдимият М. е призоваван от погрешен адрес, различен от посочения от него (като за второто съдебно заседание изобщо не е призоваван), поради което и не може да се направи констатация, че не е намерен и/или е променил същия; изобщо не е разпоредено щателно издирване, не е събрана изисканата допълнителна информация за излизането/влизането на подсъдимия, вкл. не са изискани данни за неговото местоживеене. Иначе казано, съдът не е имал основание да разгледа делото в отсъствие на подсъдимия. Задочната процедура е допустима само при данни за несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава. Извод за такъв отказ по конкретното дело не може да се направи при всички недостатъци по призоваването на осъдения М.. Ето защо искането за възобновяване следва да бъде уважено, съдебният акт отменен, а делото върнато за ново разглеждане на районния съд от стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Предвид изхода на делото, на основание чл. 423, ал.4 от НПК Върховният касационен съд дължи произнасяне по мярката за неотклонение на М.. Осъденият е задържан и търпи наказание лишаване от свобода, приведено на основание чл. 68, ал.1 от НК. С оглед данните по делото настоящата инстанция намира, че мярката за неотклонение на осъдения М. следва да е „задържане под стража”, предвид тежестта на обвинението и съдебното му минало, които са достатъчни да обосноват възможност за извършване на престъпление. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 61/07.02.2012 г., постановена по НОХД № 4742/2011 г. от Районен съд - Варна. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. ВЗЕМА по отношение на Р. Р. М. мярка за неотклонение „задържане под стража”. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.