Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №            гр. София, …..……….. 2009 г.       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание осемнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева                                             2. Жанина Начева     при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 248 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. о. х. д. № 206/08 г. и отменяване на решение № 181 от 3.10.2008 г. на Хасковския окръжен съд. В искането обширно са развити доводи, че съдът неправилно е изтълкувал съставомерните признаци на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, поради което неправилно е приложил закона към установените факти по делото – незаконосъобразно е съобразявал митническия режим „транзит” по Закона за митниците; в противоречие с разпоредбите както на Валутния закон, така и на чл. 3 и чл. 4 от Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета е приел, че задължението по чл. 11, ал. 3 от Валутния закон се отнася единствено до износа на местна валута; съдебният извод за отсъствие на умисъл е формиран без да се държи сметка за поставените на граничния пункт табели и постери, включително на турски език, указващи на задължението да се декларират суми над законово определения размер. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по съображенията, които са изложени в него. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Главният прокурор на Република България е направил процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното дело, което не е било проверено по касационен ред. С присъда № 156 от 12.06.2008 г. по н. о. х. д. № 289/08 г. Свиленградският районен съд е признал подсъдимия Я. К. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. На основание чл. 301 НПК е върнал на подсъдимия веществените доказателства по делото – петдесет хиляди щатски долара и тридесет хиляди евро. С въззивно решение № 181 от 3.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 206/08 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е ОСНОВАТЕЛНО. От фактическа страна съдът е приел за установено, че подсъдимият Я. К. превозил стоки до Република Сърбия, където получил 50 000 щатски долара и 30 000 евро. На 8.02.2008 г. той преминал през ГКПП „Калотина” и влязъл в Република България, прекосил територията на страната и още същия ден, около 21,45 ч. пристигнал на ГКПП „Капитан Андреево”. На запитването на митническия служител (св. Костов) дали има нещо за деклариране подсъдимият отговорил отрицателно. След митническата проверка банкнотите били открити в торбичка, поставена във фабрична кухина зад седалката на автомобила, управляван от подсъдимия. К. пояснил, че валутата е на фирма, към която той е поел задължение да ги пренесе до Република Турция. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, а с протокол подсъдимият доброволно предал парите. По експертен път било установено, че банкнотите са истински. Тяхната левова равностойност възлизала на 126 056 лева и 90 ст. При тези факти съдът е счел, че деянието на подсъдимия Я. К. е несъставомерно по чл. 251, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Застъпил е разбирането, че чуждестранно физическо лице, преминаващо транзитно през страната няма задължение за деклариране, защото не е налице нито внос, нито износ на парични средства. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Валутния закон изисква да се представи удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите за липсата на просрочени задължения, а това означава, че правната норма визира единствено износ на местна валута от Общността, респективно валутното законодателство не се отнася до транзит на валута през територията на Общността. Изводите са незаконосъобразни. На първо място, разпоредбите на Закона за митниците относно митническия режим „транзит” на стоки са напълно ирелевантни за разглеждания случай. Износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност от местни и чуждестранни физически лица са предмет на правно регулиране с Валутния закон, който Хасковският окръжен съд е бил длъжен и да съобразява. Съществуващата регламентация не ограничава задължението за деклариране до местната валута. Това е очевидно дори от текста на правната норма на чл. 11, ал. 3 от Валутния закон, която визира суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута. Изискването, което се поставя за удостоверение от съответното поделение на Националната агенция по приходите при износ на парични средства, надхвърлящи посочения размер, също не подкрепя разбирането на окръжния съд.словието, свързано с произхода на парите, изобщо липсва, когато изнасяните суми над 25 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута са в рамките на внесената и декларирана валута от чуждестранното физическо лице (чл. 11, ал. 4 от Валутния закон). Поначало недекларирането на парични средства в нарушение на закона при влизане на лицето в страната не може да го освободи от задължението да декларира изнасяната валута над законоустановения размер, чието нарушение е било включено в обхвата на повдигнатото обвинение по чл. 251, ал. 1 НК на Я. К. . Следователно аргументите на съда, че той е преминавал транзитно, поради което нито е осъществявал внос на парични средства при влизането си, нито износ при излизането си от територията на Република България и съответно не е имал задължението за писмено деклариране по чл. 11, ал. 3 от Валутния закон не издържат на никаква критика. Същевременно съдът алтернативно е посочил, че дори да се приеме износ на валута, не е налице прекият умисъл на дееца, тъй като чуждият гражданин не е бил информиран на разбираем за него език относно задължението за деклариране на парични средства над съответния размер, а митническите органи са пристъпили към проверка без да са му предоставили бланка от митническа декларация, която той да попълни писмено. Затова, продължава окръжният съд, „нелогично е да се приеме, че чуждият гражданин, за пръв път пренасящ парите, е бил запознат с местните валутни правила или още повече се е сдобил с бланките по образец.”. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 10/2003 г. възможни са различни действия, чрез които лицето да изрази своята воля за деклариране на внасяната или изнасяна валута.стното заявление е приравнено на декларация на лицето, че няма нищо за деклариране. При това положение липсва задължение за писмено деклариране, щом съдът е приел от фактическа страна, че осъденият устно е дал отрицателен отговор по този въпрос на митническия служител. Неприемлива е позицията за несъставомерност на деянието по чл. 251, ал. 1 НК и в субективно отношение. Съдът е счел, че осъденият Я. К. , чуждестранно физическо лице, не е имал съзнание за нарушение на нормативно закрепено задължение в действащото законодателство (по чл. 11, ал. 3 от Валутния закон, обнародван в ДВ. бр.83/1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) на Република България. В искането обаче с основание се набляга на безпричинно игнорираните, но с важно значение фактически обстоятелства – извършването от осъдения на международни превози като професионален шофьор, поставените на видно място на граничния пункт табели, включително на турски език, указващи за действащата правна регламентация в страната, и следователно, осигуряващи допълнително публичност на предписаното задължение в националния закон. Съдът не е могъл да пренебрегне тези фактически обстоятелства когато е решавал въпроса дали чуждият гражданин действително не е знаел за своето задължение да декларира изнасяната валута в наличност от територията на Република България. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 206/08 г. по описа на Хасковския окръжен съд. ОТМЕНЯВА решение № 181 от 3.10.2008 г. на Хасковския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 206/08 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, което за започне от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: