9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
[населено място], 06.08.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3501 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез юрисконсулт Г. З. срещу решение № 801/21.04.2015г. по гр.д. № 2296/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено решение от 18.09.2013г. по гр.д. № 13495/2011г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав за признаване за установено несъществуването на задължение на Д. Т. Б. към касатора за сумата от 78 892,05 лв. главница, сумата от 2 511,17 лв. договорна лихва за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., сумата от 13,13 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 07.10.2003г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2006г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски в общ размер на 2842,49 лв. по ч.гр.д. № 3084/2006г. на СРС, 33 състав, на осн. чл.254 ГПК /отм./. Решението на СГС е постановено при участието на К. Б. Т. като трето лице-помагач на банката.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евент. неправилно. Счита, че по отношение на банката не е налице пасивна процесуалноправна легитимация и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.254 ГПК / отм./ спрямо банката. Излага съображения, че извън дадения срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба Д. Б. е уточнил петитума й, поради което е следвало производството по делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност навежда оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и за необоснованост на обжалваното решение. При изяснена фактическа обстановка на доказано неизпълнение на задълженията на ищеца спрямо банката по договора за банков кредит, за които е бил издаден изпълнителен лист, въззивният съд е приел за основателен иска единствено поради извършена цесия от банката на третото лице-помагач. Въззивният съд е приел, че цесията е породила действие, независимо от констатацията си за липса на съобщаването й на длъжника. Иска се обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството по делото, в условията на евентуалност – отмяната му и отхвърляне на иска по чл.254 ГПК /отм./ .
Ответникът по касационната жалба Д. Б. с писмения си отговор оспорва основателността на същата. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Третото лице-помагач К. Т. не е подало писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че обжалваното пред него решение на СГС е допустимо. Надлежната процесуална легитимация на ответника-банка по иска с правно осн. чл.254 ГПК /отм./ се извежда от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба, че не дължи сумата, посочена в изпълнителния лист, издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./в полза на банката. Правният интерес за ищеца от така предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е извел от образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително производство за принудително събиране на сумите. За да уважи иска по същество, САС е счел, че към момента на приключване на устните състезания пред първа инстанция банката вече не е била материално легитимирана като кредитор на ищеца за вземанията по изпълнителния лист, защото всички вземания по договора за кредит банката е цедирала на друго лице-цесионер, макар че не съществуват доказателства цесията да е била съобщена на длъжника. В заключение е намерил, че искът по чл.254 ГПК / отм./ е основателен.
С определение № 709/28.07.2016г. по т.д. № 3501/2015г. на ВКС, I т.о. е било допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията?
Становището на състава по така поставения правен въпрос произтича от следното:
В задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : решение № 449/06.03.2013г. по гр.д. № 1268/2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о. е дадено разрешение, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера / новия кредитор/. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадения отговор на така посочения въпрос .
По правилността на касационната жалба:
Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Видно от гр.д. № 5089/2008г. на СРС, 46 състав в исковата молба се твърди, че в полза на ответника-банка е бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./, ищецът оспорва да дължи сумите по него, тъй като редовно е плащал вноските по погасителния план и не счита кредитът да е станал предсрочно изискуем. След оставяне без движение на исковата молба изрично в с.з. на 06.10.2011г. пред СРС пълномощникът на ищеца е направил уточнение на петитума на иска и то е в смисъл, че се иска признаване за установено по отношение на банката- кредитор, че ищецът не дължи сумите: 78 892 лв. – главница, 2511,17 лв. – лихва за периода 23.10.2005г.-02.02.2006г. и сумата 13,13 лв. – наказателна лихва за същия период, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3084/06г. на СРС, 33 състав. Така уточненият петитум не е в противоречие с обстоятелствената част на исковата молба и сочи на предявен иск с правно осн. чл.254 ГПК /отм./. В рамките на това искане е и произнасянето от първоинстанционния съд с диспозитива на съдебното решение и същото е потвърдено от въззивния съд. Наличието на правен интерес от предявяване на иск за несъществуване на вземането от длъжника по изпълнителен лист, издаден на осн. чл.237,б.“в“ ГПК /отм./ е отчетено и от законодателя с предвиждането на специален иск по чл.254 ГПК /отм./. Съдът е преценил и образуването на изпълнително производство по издадения изпълнителен лист. Съобразяването на релевантни за спора факти, осъществили се след подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание до приключване на съдебното дирене в съдебния процес по иска с правно осн. чл.254 ГПК /отм./, не представлява произнасяне на решаващият съд извън предмета на иска. Касае се до приложението на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, поради което има значение за правилността на въззивното решение, а не за неговата допустимост.
С оглед дадения отговор на правния въпрос въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД, към установените от него факти, като е приел, че при липса на съобщаване на цесията от цедента на длъжника тя е породила действие за последния, явяващ се ищец по иска с правно осн. чл.254 ГПК/отм./. В касационната жалба е направено оплакване за необоснованост на фактическия извод на САС за липса на съобщаване от цедента на длъжника за цесията. Настоящият състав на ВКС намира, че по делото безспорно се установява наличието на валидно съобщаване от банката на Д. Б. за извършеното след завеждане на иска прехвърляне на процесните вземания. Исковата молба е била подадена на 18.02.2008г. С молба от 27.02.2012г. касаторът е поискал от първоинстанционния съд конституирането на К. Б. Т. като трето лице - помагач на негова страна като е изложил твърдения, че на същото лице банката е цедирала спорните в процеса вземания. С втора молба от същата дата касаторът е поискал назначаване на ССЕ и е включил като задача въпроси във връзка с извършена на 22.02.2008г. цесия от [фирма] на К. Т.. В с.з на 01.03.2012г. съдът е докладвал молбите в открито съдебно заседание в присъствието на процесуален представител на ищеца-длъжник по изпълнителния лист. На ищеца са били връчени представени на 07.03.2012г. копия от горепосочените две молби. Следователно в хода на процеса по иска с правно осн. чл.254 ГПК /отм./ длъжникът е бил уведомен от цедента за извършената също в хода на процеса цесия на спорните вземания. Цесията е породила своето действие спрямо длъжника.
При тази фактическа установеност от значение е обстоятелството, че цесията е осъществена в хода на висящ процес по иск с правно осн. чл.254 ГПК /отм./, поради което и на осн. чл.121, ал.1 ГПК /отм./ частният правоприемник на кредитора – ответник по отрицателения установителен иск е обвързан от съдебното решение като делото продължава между първоначалните страни. На осн.чл.121, ал.2 ГПК /отм./ цесионерът може да встъпи или да бъде привлечен като трето лице-помагач /което е извършено по делото/, а може да замени праводателя си само при негово съгласие и такова на страните в процеса. Също така следва да се има предвид, че предмет на иска по чл.254 ГПК /отм./ е вземането по изпълнителния лист, т.е. дали съществува изпълняемото право в полза на кредитора по изпълнителния лист. При предявен такъв иск кредиторът-ответник трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът-ищец доказва всичките си възражения срещу вземането. Меродавният момент, към който със сила на пресъдено нещо с постановеното решение се установява, че спорното право съществува или не, е денят на приключване на устните състезания. Съгласно чл.188, ал.3 ГПК /отм./ съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Частното правоприемство на страната на кредитора относно процесните вземания на осн. чл.121, ал.1 ГПК /отм./ и чл.326, ал.1 ГПК /отм./ - за субективните предели на действието на постановеното решение, респ. на издадения изпълнителен лист спрямо частните правоприемници на страна в исковото производство, респ. на взискателя, не се отразява нито на надлежната процесуална легитимация на цедента като ответник по иска по чл.254 ГПК /отм./, нито на спора по същество.
С оглед на гореизложеното предмет на проверка, независимо от настъпилото в хода на процеса частно правоприемство, е съществува ли вземане в полза на банката, за което е бил издаден изпълнителният лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.“в“ ГПК /отм./- извлечение от сметка. Видно от изпълнителния лист вземанията са въз основа на договор за банков кредит за главница, договорна и наказателна лихва, на осн. чл.42, ал.1 ЗБ /отм./.
Настоящият състав на ВКС намира за неоснователни възраженията на длъжника Д. Б. срещу съществуването на процесните вземания. Между страните не се спори относно сключването на договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 07.10.2003г. за сумата от 83 000 лв. От съдържанието на договора и начина, по който длъжникът е извършвал плащания в периода, в който е бил изправен, може да се направи извод за волята на страните относно размера на дължимата месечна вноска за погасяване на дълга и без да е било необходимо съставяне на отделен погасителен план. В договора е посочен общ размер на главницата /83000лв./ дължим на 180 бр. анюитетни вноски. Определянето по волята на страните на вноските като анюитетни означава, че те са се съгласили плащанията да се извършват на равни по суми вноски на падежи през равни периоди от време. Изрично в чл.8 и чл.9 от договора е посочено начало / 23.11.2003г./ и край / 23.11.2018г./ на периода за издължаване, както и че те са платими на 23 число на месеца, т.е. касае се до месечни вноски. Уговорен е годишен лихвен процент за олихвяване на главницата – 12,75% при ежемесечно олихвяване. Предвидено е месечната вноска да включва част от главницата и част от дължимата лихва по кредита, фиксирана на годишна база. Определената на тази база и от заключението на вещото лице ССЕ месечна анюитетна вноска – в размер на 1036,54лв. е била внасяна от ответника по касацията в размер на 1040лв. всеки месец за периода 23.11.2003г.-23.11.2004г. Следователно не съществува неопределеност на задълженията на длъжника по размер .
В договора за кредит е било предвидено право банката да начислява наказателна лихва. По отношение на размера на същата нормата на чл.6, ал.1 от процесния договор предвижда наказателната лихва да се определи в размер на договорения по реда на чл.4, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка от 5%. Разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора за кредит касае индивидуализация на сметката, чрез която ще се обслужва кредита, а не конкретен размер договорна лихва. Той е посочен в следващия чл.5, ал.1 от договора. Начинът на изчисляване на размера на наказателната лихва, изложен в текстовата част на чл.6, ал.1 от договора, изрично предвижда той да е съставен от два компонента като размерът на договорната лихва е един от тях. Конкретният размер на договорната лихва е посочен в чл.5, ал.1 от договора, поради което тази разпоредба следва да намери приложение при липса на такава определеност в разпоредбата, към която погрешно се препраща / чл.4, ал.1 /.
Във връзка с възраженията на длъжника за липса на основания кредиторът да обяви целият непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Писмото от страна на банката до длъжника, редовно получено от последния на 29.11.2005г., съдържа информация за размера на просрочената главница и лихви към 01.11.2005г., покана да ги заплати и уведомление, че ако не го стори в 7-дневен срок, кредиторът ще счита кредита за предсрочно изискуем.
В чл.15, ал.1 от договора за кредит в съответствие с чл.42, ал.1 ЗБ /отм./ е предвидено, че при пълно или частично неплащане на която и да е анюитетна вноска или при неизпълнение от длъжника на друго задължение по договора, кредиторът-банка може да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита. В съответствие с чл.42, ал.1 ЗБ /отм./ и предвид договореното между страните банката се е снабдила с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.“в“ ГПК /отм./, а не въз основа на хипотеза на предсрочна изискуемост извън договора, попадаща под регулацията на чл.432 ТЗ.
Според заключението на вещото лице по ССЕ към момента на изтичане на седмодневния срок от датата на получаване на уведомлението на банката до длъжника, т.е. 07.12.2005г. неплатени са били две месечни анюитетни вноски: с падеж 23.10.2005г. – главница в размер на 204,77 лв. и договорна лихва в размер на 477,44 лв. и с падеж 23.11.2005г. – главница в размер на 262,22 лв. и договорна лихва в размер на 606,55лв.
Следователно в рамките на договореното по чл.15, ал.1 от договора за кредит е съществувало неизпълнено задължение от страна на длъжника, което дава право на банката да обяви целия дълг по кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника с получаването на поканата-уведомление. Внасянето по разплащателната сметка на 13.12.2005г. на сумата от 3000лв. е извършено след дадения седмодневен срок от получаване на поканата, поради което не е налице изпълнение на задължението на длъжника и уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е породило своето правно действие.
Неоснователно е възражението на кредитополучателя, че ако банката беше упражнила правото си по чл.10, ал.4 от договора за служебно задължаване на сметките на длъжника /извън тази, чрез която се обслужва кредитът/ за издължаване на падежа или след него на изискуеми суми по договора, то не би се достигнало до обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Видно и от справката за движенията и салдата на сметка № [ЕГН] към първоначалното заключение на ССЕ и от допълнителното заключение на ССЕ към обсъдените по–горе дати 23.10.2005г. и 23.11.2005г. салдата по тази сметка са били : 87,56лв. и 89,06лв. Съответно непогасените анюитетни вноски са били : тази от 23.10.2005г. - в размер на 652,21лв., а дължимата на 23.11.2005г. – в размер на 868,77лв. При съпоставяне на задължение към наличност по друга сметка на длъжника в банката се установява недостиг на последната, за да бъдат покрити изцяло дължимите месечни вноски. Следва да се има предвид, че уговореното в чл.10, ал.4 от договора представлява право в полза на банката, а не задължение да действа по предписания начин и не освобождава длъжника от поетите задължения за издължаване на падежа на всяка анюитетна вноска, обслужването на което е договорено да се извършва чрез определена разплащателна сметка. Не може да бъде споделено разбирането на ответника по касацията, изложено и в отговора на касационната жалба, че при условие, че от 23.11.2003г. до 23.11.2004г. е правил вноски в срок и в уговорения размер, а от 23.12.2004г. е плащал при условията на забава, е изпълнявал договора добросъвестно. Банката изрично е поканила кредитополучателя да изпълни в 7-дневен срок задължението си по просрочени главници и лихви в конкретизиран размер, като го е предупредила, че след изтичане на този срок ще счита остатъка от дълга за предсрочно изискуем.
В заключение към датата на подаване на молбата по чл.237 ГПК /отм./ - 03.02.2006г. според депозираната първоначална ССЕ се установява дължимост на сумите, за които е издаден изпълнителният лист на осн. чл.237, б.“в“ ГПК / отм./ : сумата от 78 892,05 лв. главница, сумата от 2 511,17 лв. договорна лихва за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., сумата от 13,13 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 07.10.2003г. В тази част въззивното решение следва да се отмени като се постанови друго за отхвърляне на иска по чл.254 ГПК / отм./ за посочените суми.
Предвид установяването на извършено от банката след 03.02.2006г. служебно събиране на парични суми от сметка на кредитополучателя в размер на 3 592,50 лв., с които са погасени присъденото в производството по чл.237 ГПК /отм./ юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 154,16 лв. и държавна такса по молбата в размер на 1 628,33 лв., настоящият състав намира, че същият факт следва да бъде съобразен в настоящия процес, на осн. чл.188, ал.3 ГПК /отм./. За горепосочените суми не съществува задължение, поради погасяването му чрез плащане след издаване на изпълнителния лист в полза на банката. Остатъкът от 810 лв. /разлика над присъдените с изпълнителния лист съдебни разноски за производството по издаването му до служебно събраната сума от 3 592,50лв./ също е отнесен от банката към сметка „Съдебни разноски за издаване на изпълнителен лист“ и кредиторът не е изявил воля за погасяване с него на други задължения по издадения изпълнителен лист.
Предвид изхода от спора в полза на касатора се дължат разноски в размер на 11 385,42лв. за трите съдебни инстанции / така както са били поискани от страната пред всяка една от инстанциите и доказани като действително извършени/ съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.254 ГПК /отм./. В полза на Д. Б. се дължат разноски за трите съдебни инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 520,38лв. Неоснователни са явяват възраженията по чл.78, ал.5 ГПК касаещи разноските за адвокатска, респ. юрисконсултска защита пред касационната инстанция с оглед действителното фактическо и правно естество на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 801/21.04.2015г. по гр.д. № 2296/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав в частта, с което е потвърдено решение от 18.09.2013г. по гр.д. № 13495/2011г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав за признаване за установено несъществуването на задължение на Д. Т. Б. към [фирма] за сумата от 78 892,05 лв. главница, сумата от 2 511,17 лв. договорна лихва за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., сумата от 13,13 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 07.10.2003г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2006г. до окончателното й изплащане, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3084/2006г. на СРС, 33 състав, по иска на Д. Т. Б. против [фирма], на осн. чл.254 ГПК /отм./, при участието на К. Б. Т. като трето лице-помагач на ответника, и в частта за разноските в полза на Д. Т. Б. за двете инстанции, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Б. против [фирма] иск с правно осн. чл.254 ГПК /отм./ за признаване за установено, че не съществува задължение на Д. Т. Б. към [фирма] за сумата от 78 892,05 лв. главница, сумата от 2 511,17 лв. договорна лихва за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., сумата от 13,13 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода от 23.10.2005г. до 02.02.2006г., произтичащи от договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 07.10.2003г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2006г. до окончателното й изплащане, за които е бил издаден на осн. чл.237, б.“в“ ГПК /отм./ изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3084/2006г. на СРС, 33 състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 801/21.04.2015г. по гр.д. № 2296/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав в останалата част за уважаване на иска за сумата от 2842,49лв.- разноски по изпълнителния лист.
Решението е постановено при участието на К. Б. Т. като трето лице-помагач на ответника по иска.
ОСЪЖДА Д. Т. Б. да заплати на [фирма] сумата от 11 385,42лв., представляваща сторените от последното разноски за всички съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Т. Б. сумата от 520,38 лв., представляваща сторените от последния разноски за всички съдебни инстанции съобразно уважената част от иска.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|