1 Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр.София, 11 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2053/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано „Молба”) на осъдения А. С. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в законна сила определение от 29 август 2012 година на Районен съд – гр.Чирпан, постановено по нохд № 280/2012 година по описа на съда, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М.. Искането съдържа недоволството на осъдения М. от осъждането му по повдигнатото обвинение по чл. 196 от НК. Твърди, че е била възпрепятствана възможността му да се защити по това обвинение поради неграмотност и да установи своята невинност. Във втора „жалба” осъденият М. заявява несъгласието си от дефиниране на деянието като осъществено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Би могло да се приеме, че тези възражения ангажират отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъденият претендира възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС осъденият М. участва лично и с назначения му за служебен защитник адвокат Д. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа искането за възобновяване на делото поради неправилно приетата от съда правна квалификация на деянието по чл. 196 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, вместо във вр. чл. 194 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакуваното определение за одобряване на споразумението за решаване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С определението на съда е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурора при Районна прокуратура – гр.Чирпан Й. и адвокат П. К. от АК – [населено място], по силата на което осъденият М. се признава за виновен в това, че на 20. 05. 2012 година, в [населено място], Старозагорска област, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с осъдените К. М. и А. М. и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 624. 60 лева, от владението на Т. „Искра” – [населено място], с МОЛ И. Д., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58, б. „а” във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Осъден е, заедно с осъдените К. М. и А. М., да заплати направените разноски в размер на 40 лева. Извършено е и надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Осъденият М. е сезирал ВКС с „молба” и „жалба” с идентично съдържание и искане за възобновяване на наказателното дело. Прочитът им дава основание за извода, че поводът за недоволството на осъдения е в разбирането му за неправилно осъждане за опит за взломна кражба, като при проникването в склада не е разбивана вратата на същия. Идентични доводи се съдържат и в становището на неговия защитник по съществото на делото при разглеждането му пред ВКС, като искането се свежда до възобновяване на делото и промяна на правната квалификация, при съответно намаляване на наложеното на осъдения М. наказание. Делото е решено със споразумение между обвинението и защитата на осъдения, като е постигнато съгласие по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК, вкл. относно извършеното деяние и неговите характеристики, престъпния му характер, вината на извършителя и правната квалификация на деянието (т. 1 от посочената норма). Така постигнатото съгласие е отразено в изготвеното споразумение и е подписано от осъдения, защитника му и прокурора. Съдържанието на споразумението е огласено в съдебната зала, при участие на осъдения М. и неговия защитник и изричното изявление на осъдения за разбиране на обвинението, признаване на вината, съгласие с клаузите на постигнатото споразумение, приемане на последиците от него и отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред (с. 41 от съдебното дело). Известно е, че тази диференцирана процедура е само една процесуална възможност и при никакви обстоятелства прилагането й не е задължително. Постигането на споразумение е въпрос на преценка за неговата законова допустимост, наличие на предпоставките във всеки конкретен случай и на съгласие между обвинението и защитата по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК, каквото в конкретния случай е налице. Съдът е провел стриктно процедурата по чл. 381 - 382 от НПК и след като се е уверил, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и на морала, правилно го е одобрил, съгл. разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. Тази преценка на съда не търпи упрек, доколкото събраните по делото доказателства потвърждават съдържанието на постигнатото между страните съгласие относно извършеното деяние и неговите характеристики. Конкретно, взломяването на дървената врата в западната част на склада се установява от съдържанието на съставения по делото протокол за оглед и фотоснимки към него (л. 23-28 от ДП), показанията на свидетелите Д. и П.. ВКС не намира, че заявената от осъдения неграмотност е установена от доказателствата по делото. Извън това, от началото на проведеното разследване до приключването на делото със споразумение, осъденият е имал назначен защитник – адвокат П. К. (постановление за назначаването му на л. 32 от ДП), който му е оказвал правна помощ и е съдействал за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в негова полза, ръководейки се от вътрешното си убеждение, от доказателствата по делото и от закона. Поради това, ВКС намира, че по делото не са допуснати заявените от осъдения М. нарушения на процесуалния и на материалния закони, поради което искането за възобновяване на делото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлото в законна сила определение от 29 август 2012 година на Районен съд – гр.Чирпан, постановено по нохд № 280/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.