2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София, 23.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Северина Толева
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 793 по описа за 2017 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 654 от 01.08.2017 година е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. М.И. – процесуален представител на Т. Д. А., против въззивно решение № V-130/08.12.2016 г. по гр.д.№ 1680/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 114/01.09.2016 г. по гр.д.№ 165/2016 г. по описа на Поморийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Д. А. против Районен съд – Карнобат, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос : Преди прекратяване на трудовия договор по чл. 325,ал.1,т.9 КТ, за да се определи дали при работодателя, при който са налице вакантни длъжности има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя, същият е задължен да установи това обстоятелство чрез поискване и получаване на предписанията на здравните органи или има правото сам да прецени дали условията на труд са подходящи за здравното състояние на работника или служителя .
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1,т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, за да се установи законосъобразността на уволнението,тъй като тази преценка/на ТЕЛК и НЕЛК/ не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.Предписанието на здравния орган е задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието. Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване може да бъде само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си./В този смисъл решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на ВКС, III г.о.,решение № 195/17.09.2014 год.по гр.д.№1997/2014г.,на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 279/27.10.2015 г. по гр.д.№ 327/2915 г. на ВКС, IV г.о. и др./
По касационните основания
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение като се акцентира на това, че работодателят не може да извършва преценка за подходящата за заемане работа от трудоустроения с оглед здравословното му състояние ,както и че,той е длъжен да изисква задължително становище от здравните органи и да се съобрази с техните предписания. Сочи се, че неправилно в мотивите окръжният съд е обсъждал въпросът за квалификацията на ищцата с оглед посочените от работодателя длъжности. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Районен съд – Карнобат е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба,което становище се поддържа и в съдебно заседание от председателя на съда С..
Въззивният съд е приел, че прекратителното основание по чл. 325,ал.1,т.9 КТ изисква трайно намалената работоспособност на работника или служителя или наличието на здравни противопоказания за заеманата от него длъжност, да бъдат оценени от компетентен по смисъла на чл.1 от Наредбата за трудоустрояване орган. Освен това за да се пристъпи към уволнение на цитираното правно основание нормата на чл. 325,ал.1,т.9 КТ изисква при работодателя да няма друга подходяща за здравното състояние на работника и служителя работа. Прието е също така, че съществуването на такава подходяща работа, не води автоматично до задължение на работодателя да предложи и респ. да назначи трудоустроеното лице на нея,ако това лице няма необходимите за заемането й образование, квалификация и др. В тази връзка е прието, че ищцата не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността. Прието е също така, че няма пречка в рамките на исковото производство със съдебно - медицинска експертиза да се изследва въпроса дали дадена длъжност е подходяща за заемане от трудоустроеното лице с оглед неговото здравословно състояние.В тази връзка въззивният съд се е позовал на приетата от първата инстанция съдебно - медицинска експертиза, която е дала заключение, че и двете свободни длъжности при работодателя/„деловодител” и „архивар”/ не са подходящи за заемане от ищцата с оглед здравословното й състояние.
С оглед на установеното въззивният съд е формирал извод, че работодателят не е имал задължението да предложи на ищцата нито една от двете длъжности ,както поради липсата на квалификация за заемането им, така и поради това, че условията на работа на тези длъжности са неподходящи с оглед здравословното й състояние. По тези съображения съдът е приел, че заповедта за уволнение на основание чл. 325,т.9 КТ е законосъобразна, а исковете по чл. 344,ал.1,т.12 и 3 КТ – неоснователни.
По съществото на касационната жалба.
Решението е неправилно.
Имайки предвид отговора на поставения въпрос неправилно въззивната инстанция е приела, че въпросът за определяне на длъжността, на която служителката може да бъде трудоустроена може да бъде изследван от вещо лице в трудовия спор, за да се установи законосъобразността за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,ал.1,т.9 КТ. В експертното решението на ТЕЛК от 14.10.2015 г./десето подред от 2004 г./ е определена трайно намалена работоспособност на А. – 84 %. В него макар и да не е посочена конкретна длъжност за трудоустрояване има предписание - ЛКК да трудоустрои лицето на работа, съобразно противопоказните условия на труд. При лица с 50% и над 50% трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнася и по работоспособността му за работното място и при необходимост го трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването се посочва, че лицето е в състояние да работи. В случая в решението не е посочено, че А. не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може да извършва през периода на инвалидизация. Непълнотата на експертното решение не може да бъде преодоляна във настоящия трудов спор чрез заключение на вещо лице. Затова, при липса на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Това е достатъчно да се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което предявените искове – уважени.
При така изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени.Обусловеният от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е основателен. Той следва да бъде уважен, като А. бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ: Установено е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започнала работа по трудово правоотношение, както и че трудовото й възнаграждение, изчислено по реда на чл.228 КТ е в размер на 1070,08 лв. Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл.225, ал.1 КТ, като й се заплати сумата 6420,48 лв.- обезщетение за оставането й без работа за периода - 04.01.2016 г. до 04.07.2016 г., ведно със законната лихва считано от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По искането за разноски направени от касационния жалбоподател : С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 540/петстотин и четиридесет/ лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № V-130/08.12.2016 г. по гр.д.№ 1680/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, V въззивен граждански състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 432/15.12.2015 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Т. Д. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, за длъжността „призовкар“ в Районен съд – Карнобат, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността „призовкар“ в РАЙОНЕН СЪД - [населено място], област Б., Т. Д. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – [населено място], област Б., да заплати на Т. Д. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], сумата 6420,48/шест хиляди четиристотин и двадесет лева и четиридесет и осем ст./ лева, обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за периода от 04.01.2016 г. до 04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 540/петстотин и четиридесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|