Р Е Ш Е Н И Е №150 С., 10.12.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 4064 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 496 от 29.06.2015 г. на С. П. Т. и З. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 276 от 29.05.2015 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Смолян за признаване за установено по отношение на С. П. Т. и З. М. Т., че А. В. В. и В. И. В. са собственици при условията на СИО на основание съдебно решение от 15.12.1975 г. по гр.д. № 270/1972 г. и давностно владение от 29.12.1972 г. до настоящия момент на поземлен имот с идентификатор 20465.506.302 по кадастралния план на [населено място] с площ от 872 кв.м. с административен адрес: [населено място],[жк]. В молбата се поддържат основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В писмения си отговор А. В. В. и В. И. В. оспорват основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Претендират възстановяване на направените разноски. С влязлото в сила решение, след обсъждане на документите за собственост на ищците А. В. В. и В. И. В. /решение по чл.19, ал.3 ЗЗД от 15.12.1972 г. по гр.д. № 270/1972 г. на Районен съд-Девин/ и на ответниците С. П. Т. и З. М. Т. /нотариален акт за дарение № 813, том I, н.д.№ 1429/1975 г./, експертното заключение за заснемане и урегулиране на имотите и свидетелските показания, съдът е приел, че А. В. е признат със съдебното решение за собственик на парцел II-207 от 340 кв.м., но е установено, че след 1972 г. освен площта на парцела, е владял и останалата площ от имота, за който този парцел е бил отреден, поради което е придобил собствеността на имота с идентификатор 20465.506.302 с площ от 872 кв.м. Към молбата за отмяна са приложени нотариален акт № 27, том I, дело № 37/1968 г. /установяващ, че праводателката на ищците е била съсобственик на парцел II-207 със Р. С. Ч./, предварителен договор за покупко-продажба, с който С. М. Ч. продава на С. П. Т. имот от 250 кв.м./ и удостоверение № 789/25.06.2015 г. на [община] /за идентичност на част от имота по приложени нотариален акт № 27, том I, дело № 37/1968 г. с част от процесния имот с пл. № 302 и част от имот с пл. № 308/. Молителите поддържат, че новооткритите документи са от съществено значение за спора, тъй като установяват новооткрито обстоятелство, а именно, че ищците и ответниците са правоприемници на съсобственици на парцела с обща площ от 890 кв.м., на който не е извършвана делба и всеки съсобственик се е разпореждал с дела си, което опровергава твърдението на ищците, че са придобили освен площта от 340 кв.м., и останалата площ от имота чрез давностно владение. Новооткритите доказателства или обстоятелства могат да обосноват отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, само когато непредставянето им по делото или липсата на твърдения за тях не се дължи на бездействие или небрежност на заинтересуваната страна при упражняване на процесуалните й права и попълване на делото с доказателства. В случая дори и да се приеме тезата на С. П. Т., че е бил забравил за съществуването на предварителния договор, по който е страна, не е имало пречка по време на висящността на процеса да извърши справка по нотариалните книги или в съда /където твърди, че е открил предварителния договор/ и да узнае за обстоятелствата, за които поддържа, че са новооткрити и съответно да се снабди и с доказателствата за тях. След като непопълването на предмета на делото с новооткритите обстоятелства и непредставянето на доказателства за тях се дължи на бездействието на молителите да извършат справка в публични институции, за което не е имало пречка по време на висящността на делото, то молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото молителите следва да възстановяват направените от А. В. В. и В. И. В. разноски в настоящото производство в размер на 960.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и ДДС върху него. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 496 от 29.06.2015 г. на С. П. Т. и З. М. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 276 от 29.05.2015 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Смолян. ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН [ЕГН] и З. М. Т., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на А. В. В., ЕГН [ЕГН] и В. И. В., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 960.00 /деветстотин и шестдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: