Р Е Ш Е Н И Е № 50005 гр. София, 24 юли 2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП ГАЛИНА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №601/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба и допълнениe към нея от защитника на подс. М. Н. – адв. С. К. срещу нова въззивна присъда № 70 от 30.05.2022г. по внохд № 865/2022г. по описа на Софийски градски съд. С присъда от 19.01.2022г., постановена по нохд № 13578/2018г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104. състав, подсъдимият М. П. Н. е признат за невиновен и е оправдан за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура. По внохд № 865/2022г. по описа на Софийски градски съд, НО, 15. въззивен състав е постановена присъда № 70/30.05.2022г., с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда и подсъдимият М. П. Н. е признат за виновен в това, че за времето от 15.11.2016г. до 28.11.2016г. в [населено място], в офис на магазин „име“, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил у В. И. Б., управител на /фирма/ заблуждение и с това причинил на дружеството имотна вреда в размер общо на 9 890лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК и е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието две години лишаване от свобода, наложено на М. Н. по нохд № 24493/2011г. на СРС, НО, 98. състав, при първоначален строг режим. Разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия. В касационната жалба декларативно е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В допълнението към нея са изложени съображения, че се касае до гражданско-правен спор между свид. Б. и подс. Н., в който е намесено трето лице – свид. Т.. Твърди се, че след сключването на договора за цесия свид. Б. не може да има претенции към подсъдимия, както и че неправилно въззивният съд е преценил, че се касае до договор за събиране на вземане. Излага се довод, че неправилно е възприето заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП пледира постановената въззивна присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият М. Н., както и упълномощен от него защитник, не участват в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като намери, че подадената касационна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и обсъди доводите на страните, извършвайки дължимата проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационата жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Касаторът не оспорва възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но изразява несъгласие с правната оценка на установените факти. Проверката по приложението на материалния закон сочи, че не е налице заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Обосновано и правилно контролираният съд е преценил, че поведението на подс. Н. се субсумира под признаците на престъпния състав на чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Напълно споделяеми са изводите в на контролирания съд, че от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен Н., е осъществено във формата на възбуждане на заблуждение - създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването и естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Правилно са откроени действията на подс. Н. по създаване на невярна представа у свид. Б. – подсъдимият се е представил за пълномощник на руски инвеститори, желаещи да купят административната сграда, собственост на дружеството, поел е задължение да набави необходимите за продажбата на недвижимия имот документи от съответните институции. Именно така създадената невярна представа у свид. Б. го е мотивирала да извърши акт на имуществено разпореждане, като на два пъти е дал на подс. Н. съответно сумите от 4 900 и 4 990лв., с което е ощетен патримониума на представляваното от свидетеля дружество. Изводите на решаващия съд за това, че деянието е извършено при пряк умисъл, изискуем за този престъпен състав, са убедително защитени. Настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че в случая се касае до „сложен гражданско-правен спор“. Касаторът изобщо не е изложил аргументи какви са гражданско-правните отношения между подсъдимия и свид. Б. и какви са спорните обстоятелства в тази връзка. Независимо от това, доколкото са заявени такива доводи, е необходимо да се посочи, че от възприетите факти може да се направи извод за наличие на договорни отношения между посочените лица, при които подс. Н. е поел задължение да посредничи между продавача и руските инвеститори, както и да набави документите, необходими за сключване на сделката за продажба на недвижимия имот – данъчна оценка от Столична община, район „район“ и схема за етапност на завършване на сградата от АГКК- София. При това е необходимо да се отговори на въпроса дали в случая се касае до неизпълнение на договорните задължения или до измама. Разграничението следва да бъде направено на плоскостта дали подсъдимият поначало е имал намерение да изпълнява задълженията си и дали е имал възможност реално да го изпълни. Установените по делото факти сочат, че Н. не е осъществил никакъв контакт между свид. Б. и потенциалните инвеститори, че той по принцип не е осъществявал посредническа дейност, както и че не е предприел каквито и да било действия за снабдяване с необходимите документи, за което е било уговорено възнаграждение. Тези обстоятелства, откроени от въззивния съд, обуславят извод, че в случая тези договорни отношения (макар и нескрепени с писмен акт) са били само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане. Следователно е лишена от основание тезата на касатора, че не е осъществен състав на престъпление, а се касае до гражданско-правен спор. По отношение на доводите в касационната жалба, касаещи сключения между свидетелите Б. и Т. договор за цесия, контролираният съд е изложил съображения във връзка с действителните отношения между тези две лица. Макар да е вярно, че като резултат от този договор свид. Б. не може да има парична претенция към подсъдимия, това обстоятелство не променя факта на настъпила имотна вреда за представляваното от този свидетел дружество в резултат на разпоредителните действия на Б., мотивирани от измамливото поведение на подс. Н.. Не се дължи отговор на възражението на касатора за това дали обсъжданият договор между Б. и Т. е договор за цесия или такъв за събиране на вземане. Това е така, понеже тези договорни отношения са възникнали след деянието и по-важното е, че те са последица от вече причинената вреда в чужд патримониум, а не елемент от създадените към момента на въвеждане в заблуждение отношения между подсъдимия и пострадалия. Несъгласието на касатора със съдебните изводи за това, че липсата на отразяване на инкриминираните плащания в счетоводството на дружеството не е в състояние да опровергае свидетелските показания, не може да бъде възприето. Задълбоченият и подчинен на правилата на формалната логика анализ, извършен от въззивния съд, му е дал основание да кредитира безпротиворечивите свидетелски показания, чрез които е установен факта на даване на два пъти на парични суми от свид. Б. на подс. Н., както и причините и мотива за това. Обстоятелството, че такива суми не са отчетени счетоводно във водената отчетност на дружеството, действително би могло да се дължи на неправилно извършване на тази дейност, но такъв извод може да се направи само при цялостен преглед на счетоводството на /фирма/, но експертизата касае само въпрос какви плащания са извършени за период 15.11.2016г.-28.11.2016г. Необходимо е също така да се съобрази заключението на вещото лице по ССЧЕ, че не би могло да бъде осчетоводен разход, за който не е издаден документ, от което следва извод, че за периода, който е изследван от експерта, такъв документ не е издаван и поради това не е счетоводно отразен. Поради тези съображения правилно въззивният съд е дал доверие на свидетелските показания за факта на даване на инкриминираните парични суми на подсъдимия и не ги е намерил за опровергани от експертното заключение. Изложените съображения сочат, че не е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 70 от 30.05.2022г., постановена по внохд № 865/2022г. по описа на Софийски градски съд, НО, 15. въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.