Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 288   С  о  ф  и  я, 18 май 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  м а й  2010  година в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                            при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 214/2010 година.   Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия С. М. В. от Попово, която има за предмет решение № 19 от 18.02.2010 г. по ВНОХД № 5/2010 г., постановено от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените оплаквания се поддържат в касационното производство лично и от процесуалния представител на подсъдимия адв. М.Марковски от САК. Гражданските ищци и частни обвинители Д. Б. и А. Б. , чрез повереника си адв. М. Б. от САК молят атакуваното решение да бъде оставено в сила, в каквато насока по делото е представено и писмено възражение.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 58 от 10.11.2009 г., постановена по НОХД № 246/2009 г. на Търговищки градски съд подсъдимият С. М. В. от Попово е признат за виновен и е осъден за извършено на 25.07.2009 г. по второкласен път ІІ-74 от Търговище за Попово престъпление по чл.343, ал.3, пр.1-во, б.”б” вр. ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Уважени са предявените от пострадалите Д. Б. и А. Б. – родители на починалия 16-годишен младеж Д. М. граждански искове в размер по на 90 000 лв, представляващи обезщетения за причинени им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери от по 150000 лв всеки са отхвърлени като неоснователни. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с бланкова жалба с оплакване за явна несправедливост на наложеното му кумулативно наказание, а така също и за завишеност на присъдените на пострадалите обезщетения с искане за изменяването й с намаляване на размера на наложените му наказания и за приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, както и на размера на уважените граждански искове. В допълнение на въззивната жалба от защитника на подсъдимия адв. Ч от АК-Варна са наведени и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата, необоснованост и незаконосъобразност, подкрепяйки и оплакването за явна несправедливост на наложените наказания с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, алтернативно за изменяването й след допълване на доказателствената основа, преквалификация на деянието в такова по чл.343а, ал.1 от НК и намаляване на размерите и на двете кумулативно наложени му наказания и приложението на чл.66, ал.1 от НК, а така също намаляване на размерите на присъдените обезщетения на пострадалите. С въззивното решение обаче обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия се поддържат наново оплакванията, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствения материал по делото от въззивния съд, довело до неправилното приложение на материалния закон, а така също и за явна несправедливост на наложеното му наказание, както и за завишеност на присъдените на пострадалите обезщетения, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като се прави искане за отмяната му и оправдаване по предявеното му обвинение и отхвърляне на предявените граждански искове, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, без да се посочва от кой стадий на наказателното производство и като трета алтернатива - искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване на размера на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК и освобождаване от неговото изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС се поддържа от защитника адв. М.Марковски основно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание с отказа да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Основните възражения в жалбата на защитника на подсъдимия са против възприетите от съда обстоятелства за допуснатите от него нарушения на правилата за движение, станали причина за възникване на ПТП, механизма на протичането му и пияното му състояние, които се основават, според него, на съществени нарушения на процесуалните правила относно ползваните доказателствени източници и техния анализ, при което неоснователно били игнорирани част от обясненията му, подминати били множеството нарушения на разследващия орган и на прокурора, както и такива на съда и това довело до погрешни фактически и правни изводи. Тези възражения са били правени и пред въззивния съд и правилно са били оставени без уважение. Всъщност, касационната жалба в по-голямата си част е компютърно копие на въззивната (нейното допълнение) и в нея не се държи сметка за характера на касационната проверка, проверявания от настоящата инстанция съдебен акт и правомощията на касационната инстанция. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са направили необходимото за изясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК, като са допуснали и събрали относимите към предмета на доказване доказателства, с което не се подкрепя възражението на защитата на подсъдимия, че поради неоснователен или безмотивен отказ на съда не са били събрани поискани от тях доказателства. Дословно повторени пред касационната инстанция, всички тези доводи на защитата са получили обоснован отговор от апелативния съд. След подробен разпит на експертите, от окръжния съд са били приети заключенията на допуснатите експертизи, като на подсъдимия е било спестено допълнително изследване за концентрацията на алкохола в кръвта му към момента на настъпване на ПТП, тъй като до вземане на кръвната проба от същия (в 5,45 часа) са били изтекли повече от 1,30 часа, което би завишило алкохолната концентрация, особено при състоянието му на стрес след катастрофата. И ако част от свидетелите говорят за поето по-голямо количество алкохол от признатото от него, то защитата му в пренията пред окръжния съд с нищо не е подложила под съмнение данните от СХЕ за минимума от 0,77 промила алкохол в кръвта му. Затова отхвърленото искане за нов разпит и очни ставки между свидетелите за изясняване на обстоятелства в тази насока с нищо не е ограничило правото му защита, още повече, че по съществените обстоятелства страните са се съгласили и са били прочетени показанията на тримата очевидци, дадени на досъдебното производство пред съдия. Не е било подминато и твърдението на подсъдимия дали причина за ПТП не е била техническа неизправност на автомобила му, което е отречено категорично от вещото лице инж. Ж, включително внезапно спадане на гума, което би оставило други следи от откритите при огледа на местопроизшествието. Този оглед е извършен съобразно изискванията на НПК, без да съществуват твърдените “два” огледа. Пак този експерт е посочил причината за настъпването на ПТП – високата скорост, несъобразена с посоката и състоянието на пътя, повече от два пъти надвишаваща разрешената за този участък (60 км в час- вж протокола за оглед на местопроизшествието), непосилна и за този с високи технически възможности автомобил “БМВ”. Тази скорост е установена както от обективните данни – фиксираните в огледния протокол спирачни среди, така и от свидетелските показания, според които поддържането от подсъдимия на такава висока скорост не е било само в този участък от пътя, но и дълго време преди това, за което към него са били отправяни упреци от св. Мл. Б. с молба за я намали, потвърдено и от св. Ю.Юлиянов и св. Ал. Х. Не са налице нарушения при назначаване на съответните експертизи на досъдебното производство, поради което законосъобразно са отхвърлени от въззивния съд оплакванията на защитата на жалбоподателя, с повтарянето на които пред касационната инстанция се показва неразбиране на характера на касационната проверка. Не следва да се вини съда и за отказа му да допусне комплексна автотехническа и трасологическа експертиза при липса на конкретни доводи за непълнота или некомпетентност на изслушаната и приета по делото АТЕ. Касационната проверка на обжалваното решение установи, че процесуалната дейност на съда по фактите е надлежна. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК да подложи на внимателен, обективен и всестранен анализ събрания по делото доказателствен материал, като се произнесе по редовността на използваните доказателствени средства, да изложи съображенията си за възприетите от него като категорично установени факти и да даде отговор на всички наведени му от жалбоподателя възражения. Негово право е да даде вяра на едни или други гласни доказателствени средства, като обаче изложи вижданията си за тяхната достоверност в съответствие с изискванията на житейската и формална логика и ги прецени и през останалите доказателства, което в случая той е сторил. Няма неправилно интерпретирани или неоснователно игнорирани доказателства и доказателствени средства и затова не се оправдава оплакването на жалбоподателя за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. ВКС приема, че доказателствата по делото са ценени според действителното им съдържание и приетите за установени факти са такива, каквито са изложените от апелативния съд в обжалваното му решение. При така установената фактическа обстановка материалният закон е правилно приложен. Съответствието между фактите и приложения материален закон предопределя законосъобразността на обжалваното решение и липсата на касационното основание по чл.348, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК. В тази насока оплакването на жалбоподателя е заради отказа на съда да преквалифицира деянието му в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК, като обаче се пропуска, че пияното състояние на дееца изключва ползването на тази привилегия. Всички останали доводи за справедливостта на наказанието са относими към третото касационно основание и не касаят материалноправната законосъобразност на атакувания съдебен акт. ВКС намира, че правилно и законосъобразно е прието от съда, че деянието на В. изпълва с нужното съдържание признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1-во, б.”б”, предл.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК, поради което и оплакването за неправилно приложение на материалния закон следва да се остави без уважение. ВКС намира оплакването за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя кумулативно наказание, включващо и възможността за приложението на чл.66, ал.1 от НК за частично основателно. При индивидуализацията на наказанието му съдът е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и като е приел, че наказанието правилно е определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства, е потвърдил наложеното му с първоинстанционната присъда наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Причинена е смъртта на 16-годишен младеж, прекъснат е животът му по един банален вече при младите хора начин – след веселие с употреба на алкохол и бясно каране по пътищата на страната. От друга страна, не е обсъдено конкретното значение и тежест на всяко едно от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Съдът е видял като отегчаващо многобройните административни нарушения на жалбоподателя като водач, без да съобрази, че те са и последица от възпитанието му, изводимо и от показанията на баща му. Той е наказван заради управление на нерегистрирано, незастраховано, претоварено (очевидно с повече пътници) МПС, заради необезопасяване с предпазен колан, заради опасно шофиране с ползване на мобилен телефон, както и заради сериозно превишаване на разрешената скорост, платил е поредица от глоби, но баща му приема това му поведение за “нормално”. И ако при жалбоподателя това може да се отдаде на младежко увлечение и показност, то за бащата това е липса на родителски грижи, съвет, загриженост за положителното му оформяне като зрял човек. Подценен е и фактът, че този млад човек е създал семейство, че има родено дете и че един по-продължителен престой в затвора би имал негативен ефект и за съпругата му. Сравнително ниската алкохолна концентрация в кръвта му, достатъчна обаче за по-тежката квалификация на деянието, правилно е оценена, с което е поставил в опасност пътниците в колата, която в крайна сметка е реализирал с неразумното управление на автомобила в ПТП, необосновано разчитайки на уменията си на водач на МПС. Не на последно място са проявената от него критичност за извършеното и изразено искрено съжаление за причинените смърт на младежа и морални вреди на близките му от загубата му. ВКС намира, че съвкупността от тези смекчаващи обстоятелства очертава несъразмерността на наложеното на жалбоподателя наказание с тежестта на извършеното и необходимостта от достатъчна като размер на наказанието репресия спрямо него за постигане целите на закона за поправянето и превъзпитанието му и за ограничаване подобни прояви в обществото. Безспорно е, че наказанието не е самоцелно, че справедливостта му е част от възпитанието на членовете на обществото в една правова държава. ВКС в случая също намира за обоснован и законосъобразен извода на съда, че едно реално изтърпяно от подсъдимия наказание лишаване от свобода е необходимо за постигане на целите както на генералната, така и на специалната превенция. Определеният от окръжния съд размер на това наказание, с което въззивният се е съгласил, обаче е прекалено дълъг и настоящият състав намира, че следва да бъде намален при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на това наказание е необходимо с цел подс. В. да преосмисли бъдещото си поведение зад волана и прекрати експериментите при шофирането на модерните, но достатъчно опасни МПС. Именно прекалено многото компромиси към него от страна на контролните органи, а и от страна на родителите му са му създали неоправданото самочувствие зад волана, за да се стигне до трагедията за покрусените родители на починалия при ПТП младеж, за които изказването на съжаление съвсем не е достатъчно. “Условното” осъждане на подсъдимия не би било справедливо и за обществото, макар да е законово допустимо, като прилагането му в такива случаи трябва да е в следствие наличието на изключителни обстоятелства относно невъзможността да се изтърпи ефективно такова наказание от дееца или личностовите му качества наред с ефекта от проведения спрямо него наказателен процес да изключват изтърпяването му, позволяващо постигането по този начин и на целите на генералната превенция в интерес на цялото общество. В случая ВКС не съзира такива обстоятелства и също счита, че подсъдимият следва да изтърпи, макар и с по-малък размер, но ефективно наказание лишаване от свобода при посочения от съда първоначален режим и в затворническо общежитие от открит тип. Не следва да се коригира обжалваното решение в частта му досежно размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, като тази кумулативно предвидена санкция в този й размер е необходима и ще спомогне да се постигнат в пълнота целите на чл.36 от НК. В тази насока няма наведени оплаквания и развити доводи от страните и решението следва да остане в сила. Неоснователно е бланково наведеното оплакване за завишеност на присъдените на родителите на починалия младеж обезщетения за причинените им значителни морални болки и страдания. Нелепата им загуба едва ли може адекватно да бъде възмездена, но с оглед практиката на съдилищата, при всички имащи отношение към исковете им обстоятелства и стандарта на живот в страната ни, които са съобразени в достатъчна степен от съда, така определените им обезщетения не са завишени и няма основания за намаляването им. В тази насока не се развиват конкретни доводи от защитата на жалбоподателя, поради което жалбата му в тази й част следва да бъде оставена без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 19 от 18.02.2010 г. по ВНОХД № 5/2010 г., постановено от Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК размера на наложеното на подсъдимия С. М. В. наказание от 3-три години лишаване от свобода на 1-ЕДНА ГОДИНА И 6-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: