2 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 28.06.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ и при участието на секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1055 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалбата на частния съдебен изпълнител А. Т., рег. № 877, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], против решение от 22 септември 2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 26/2016 г. по описа на Д. к. на К. на ч. с. и., с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ на Т. е наложено дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, за извършени нарушения на чл. 484, ал. 1, т. 3 и т. 4, и ал. 2 ГПК, на чл. 501, ал. 1 ГПК, на чл. 495 ГПК, и на чл. 496, ал. 1 ГПК. В жалбата се сочат доводи за нарушение на материалния закон, процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Жалбоподателят счита, че не бил уведомен редовно за постановеното решение по дисциплинарното дело, тъй като съобщението било връчено на адв. Д. Т. неясно в какво качество, а и нямало изрично възлагане от страна на камарата за връчване на книжа от частния съдебен изпълнител Д. З. или неин служител. Поддържа се, че е изтекла шестмесечната давност – жалба е депозирана в деловодството на камарата на 07.03.2016 г., а жалбоподателят бил узнал за действията на частния съдебен изпълнител още след провеждане на публичната продан през м. септември 2013 г., след като е депозирал жалба против действията на частния съдебен изпълнител пред окръжния съд в [населено място]; изтекла е и абсолютната погасителна давност за нарушенията по т. 1, 2 и 3 от искането за налагане на дисциплинарно наказание предвид датата на постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят намира, че по т. 3 от искането решаващият състав не е съобразил фактическата обстановка по изпълнителното дело, а по т. 4 нарушението не е тежко и от него не могат да настъпят вредоносни последици за страните. Подробно се изясняват вижданията на жалбоподателя по абсолютната погасителна давност за дисциплинарните нарушения. Накрая се сочи, че наложеното наказание е прекомерно по своята тежест и не е съобразено с правната и фактическа обстановка. Министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Д., и К. на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт С. Д., оспорват жалбата и сочат доводите си за нейната неоснователност. В публичното съдебно заседание представителят на камарата не поддържа искането за потвърждаване на обжалваното решение в частта му за наложеното наказание и сочи, че следва да се наложи наказание глоба към средния предвиден в закона размер. С обжалваното решение Д. к. на К. на ч. с. и. приема, че искането за налагане на дисциплинарно наказание е основателно и в четирите си пункта. За съществено нарушени са приети разпоредбите на ГПК поради несъбиране на необходимите данни за фактическия и правен статут на описания недвижим имот, без да се извърши задълбочена и професионална проверка за наложени върху имота ипотеки и възбрани, засегнати са съществено правата на ипотекарния кредитор, и по отношение на дължими данъци. Счетено е, че с неуведомяването на ипотекарния кредитор за насочване на изпълнението върху ипотекирания имот съществено са нарушени правата на този кредитор – банката не е могла да предизвика описване на имота в цялост според действителното правно и фактическо положение, а са били описани два вече несъществуващи урегулирани имота и несъществуваща сграда, а не са описани и не са станали предмет на оценка и публична продан други три сграда в имота, а и дори прехвърлителният ефект на постановлението да не ги обхваща, съществено е обезценена тази част на обезпечението. Комисията намира, че липсата на разпределение по чл. 495 ГПК е довела също до нарушаване правата на присъединените по право взискатели по делото, а изготвянето на постановлението за възлагане шест дни преди заплащането на цената е в пряко нарушение на чл. 496 ГПК. Заключено е, че частният съдебен изпълнител е извършил посочените нарушения виновно при груба небрежност или умисъл; нарушенията са тежки и са довели до съществени вреди за ипотекарния кредитор, което е обусловило налагането на лишаване от правоспособност в минималния размер по закона. Неоснователно се твърди, че жалбоподателят не е бил редовно уведомен за постановеното решение по дисциплинарното дело. Решението на дисциплинарната комисия е изпратено на адреса на жалбоподателя, който не оспорва, че адресът му по лична карта е и адресът, на който упражнявал дейността си, и че на същия адрес решението е било получено. Върху съобщението за връчване на решението е отразено, че то е получено от Д. Т. на 27.10.2016 г. със задължение да бъде предадено, и е положен подпис. Обстоятелството дали на същия адрес се помещава кантората на адв. Д. Т., е без отношение към редовността на връчването. Дори и да са нарушени правилата на ГПК за връчване на документи, правото на жалбоподателя да получи документите, респективно – да обжалва неблагоприятно за него решение, не е накърнено, след като жалбата му срещу решението на дисциплинарната комисия е подадено в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ – на 09.11.2016 г. Обжалваното решение на дисциплинарната комисия на камарата е правилно. Дисциплинарното производство не е подлежало на прекратяване, тъй като дисциплинарната отговорност не е погасена по давност. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 2/2013 г., ОСГТК, т. 12, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата. Това тълкуване на касационния съд се основава на разбирането, че наличието на нормативно уредено дисциплинарно производство, според което наказващият орган не може да действа служебно, но трябва да бъде сезиран от друго лице, чието решение подлежи на съдебен контрол, включително по инициатива на сезиращото лице, и съдът може да наложи исканото дисциплинарно наказание, срокът е за сезиране на наказващия орган, тъй като сезиращото лице може да контролира единствено скоростта на своето разследване, но не може да влияе на бързината, с която действа наказващият орган, нито на бързината, с която правораздава съдът. В настоящия случай жалбата на [фирма], постъпила в камарата на 07.03.2016 г., е за извършени нарушения по изпълнително дело № 55/2012 г. по описа на частния съдебен изпълнител. На 25.03.2016 г. е взето решение на Съвета на камарата да се поиска образуване на дисциплинарно производство, и такова е образувано на 22 юни 2016 г., при което е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност да бъде потърсена в шестмесечен срок от откриване на нарушението. Не следва да се разглежда обаче искането за налагане на дисциплинарно наказание по т. 1 – за нарушение на чл. 484, ал. 1, т. 3 и 4, и ал. 2 ГПК, тъй като описът е извършен на 12.11.2012 г., при което искането за налагане на дисциплинарно наказание в тази му част е извън тригодишния давностен срок от извършване на нарушението. По отношение на това нарушение обжалваното решение следва да се обезсили и дисциплинарното производство – да се прекрати. Искането за налагане на дисциплинарно наказание за останалите нарушения – по чл. 501, ал. 1, чл. 495 и чл. 496, ал. 1 ГПК, е направено в необходимия по закона тригодишен срок от извършването им. Това е така, защото проданта е проведена в периода 05.07.2013 г. – 05.08.2013 г. (и следваща продан в периода 16.08.2013 г. – 16.09.2013 г.). Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че по т. 3 от искането не са били съобразени фактическата обстановка по изпълнителното дело, че нарушението не било извършено виновно и при умисъл, че не е довело до значителна вреда, тъй като сумата била изцяло внесена, а ипотекарният кредитор не уведомил частния съдебен изпълнител за актуалния размер на задължението. Искането за налагане на наказание се обосновава с виждането, че е нарушен чл. 495 ГПК, определящ правилата за изплащане на цената от взискател – обявеният за купувач на имота взискател, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Текстът урежда и последиците от невнасяне на съответната сума, но предпоставка за внасяне на цената е изготвяне от съдебния изпълнител на разпределение. Ясно е, че с това разпределение като негово минимално съдържание се обозначават взискателите и размера на вземанията на всеки от тях, какви са полагащите се части на всеки от взискателите, цената на имота, дължима от обявения за купувач взискател, и какви суми той следва да внесе за изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели, респективно – на длъжника, ако цената надхвърля общия размер на вземанията. Безспорно в случая разпределение не е направено от жалбоподателя, което обаче е било необходимо, предвид данните, че има кредитор банка като присъединен по право взискател, и наличие на публични задължения и задължения за заплащане на местен данък. Не представлява извинително обстоятелство за непревеждане на надлежна сума на ипотекатрния кредитор непредставянето от негова страна на изпълнителен лист за вземането, след като необходимото разпределение не е било изготвено. Така с разпределителен протокол от 11.03.2016 г. частният съдебен изпълнител Д. З., приела служебния архив на жалбоподателя, е изготвила разпределителен протокол, като е съобразила вземанията на взискателя по изпълнителното дело, присъединените взискатели НАП и [община], и банка обезпечен кредитор въз основа на учредена договорна ипотека за продадения недвижим имот, като събраната от публичната продан сума се разпределя между общината и ипотекарния кредитор. По т. четвърта от искането се твърди, че е допуснато нарушение, но то не е тежко, от него не могат да настъпят вредоносни последици за страните, а и в постановлението за възлагане е посочено, че е влязло в сила в седмодневен срок след датата на заплащане на пълния размер на сумата. Съгласно чл. 496, ал. 1 ГПК, когато лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Законът определя, че публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот по чл. 483 ГПК и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота по чл. 496 ГПК, а последното се изготвя след внасяне в срок на дължимата сума и може да бъде обжалвано по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Установява се по делото, че на 17.09.2013 г. по реда на чл. 492, ал. 1 ГПК за купувач на продавания имот е обявен единственият наддавач, и на същата дата е изготвено и постановление за възлагане на недвижимия имот. В срока по чл. 492, ал. 2 ГПК обявеният за купувач е внесъл остатъка от предложената от него цена с приспадане на внесения задатък. В постановлението за възлагане на ръка е написана датата на влизането на постановлението в сила. Допуснато е формално нарушение на процедурата, но вписването в службата по вписванията е извършено след влизането на постановлението в сила. По т. втора от искането – за допуснато нарушение на чл. 501, ал. 1 ГПК поради неизпращане на ипотекарния кредитор на съобщение за насрочването на опис и продан в случаите, когато се продава ипотекиран имот не по вземане на ипотекарния кредитор, жалбоподателят не излага съображения. К. съд приема, че нарушението е установено. Ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател, и съобщението за насрочените опис и продан е необходимо, тъй като той следва да бъде уведомен за насрочването на изпълнението върху обезпечения имот, което не е инициирано от него, за да може да предприеме действия в защита на правата си. В случая е безспорно, че за проданта в периода 05.07.2013 г. – 05.08.2013 г. ипотекарният кредитор не е бил уведомен. Тъй като дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител е санкционна по естеството си, видът и размерът на наложеното наказание трябва да е съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които те са извършени, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при спазване принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението – чл. 53, ал. 1 от Устава на К. на частните съдебни изпълнители. В разглеждания случай установените критерии са спазени от санкциониращия орган. Установяват се допуснати две от твърдените съществени нарушения на процесуалните правила, друго е извършено формално, макар да не е довело до сериозни последици за взискателите, като всички нарушения са извършени в рамките на едно изпълнително дело. От друга страна следва да се вземе предвид, че на жалбоподателя е наложено най-тежкото наказание „лишаване от правоспособност” за срок от една година с решение № 296 по гр.д. № 676/2015 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС, налагани са му предходни наказания, както е изтъкнато в соченото решение на ВКС, които не са довели до целената с тях промяна в професионалната дейност на жалбоподателя, видно и от настоящото производство, и предвид особената социална значимост на упражняваната от жалбоподателя професия, се налага изводът, че определеното от дисциплинарната комисия наказание е съобразено с правилото на чл. 53, ал. 1 УКЧСИ. Накрая, без значение е дали е налице идентичност на периодите на наложените две наказания лишаване от правоспособност, доколкото наказанията са наложени за различни дисциплинарни нарушения. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 22 септември 2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 26/2016 г. по описа на Д. к. на К. на ч. с. и., в частта му, с която на частния съдебен изпълнител А. Т., рег. № 877, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], за извършено по изпълнително дело № 55/2012 г. по описа на същия частен съдебен изпълнител нарушение на чл. 484, ал. 1, т. 3 и т. 4, и ал. 2 ГПК, е наложено дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, и в тази част ПРЕКРАТЯВА дисциплинарното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22 септември 2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 26/2016 г. по описа на Д. к. на К. на частните съдебни изпълнители, с което на частния съдебен изпълнител А. Т., рег. № 877, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], е наложено дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, за извършени нарушения на чл. 501, ал. 1 ГПК, на чл. 495 ГПК, и на чл. 496, ал. 1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: