6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354 гр. София, 06.06.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1666 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, представлявано от юрк.Й. С., срещу решение № 260023 от 10.02.2021г. по т.д. № 639/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 471 от 25.10.2019г. , поправено с решение № 154 от 04.05.2020г., по т.д. № 12/2019г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. Г. К. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ разликата над сумата от 50 000 лева до присъдения размер от 110 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща й Г. Т. Д., настъпила при ПТП на 30.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2016г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е определил правилно размерът на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не е съобразил съдебната практика по сходни казуси, както и събраните по делото свидетелски показания и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – психологическа експертиза. Поддържа още, че съдът неправилно е оценил приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, предвид установения механизъм на ПТП. Твърди, че загиналият е създал опасността, като е отнел предимството на другия участник. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1. Дали справедливото определяне на обезщетение за неимуществени вреди изисква да се съобразява съдебната практика в подобни случаи? Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 27 от 27.02.2020г. по гр.д. № 2614/2019г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 339 от 20.12.2018г. по т.д. № 2882/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 15 от 12.02.2018г. по т.д. № 1423/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. 2. Дали е налице нарушение на критерия за справедливост при присъждане на по – високо обезщетение от необходимото? Поддържа, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 27 от 27.02.2020г. по гр.д. № 2614/2019г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 93 от 04.07.2018г. по гр.д. № 3460/2017г. на ВКС, ГК, III г.о. Касаторът излага и твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК в частта относно определения размер на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Счита, че очевидната неправилност на въззивното решение произтича от необосноваността на съдебния акт поради нарушението на правилата на формалната логика, доколкото установените по делото факти са оценени неправилно и в противоречие със събраните доказателства, в това число и заключението на приетата автотехническа експертиза. Ответникът по касация С. Г. К. оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и е постановено в съответствие с трайната съдебна практика, респективно излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в което, при съобразяване на присъда № 4 от 30.01.2018г. по нохд № 286/2017г. на Старозагорски окръжен съд, е прието за безспорно, че на 30.10.2015г. е настъпило ПТП, причинено виновно от водача Г. И. Б., управлявал застрахования при ответника лек автомобил „БМВ 320 И“, като вследствие на пътния инцидент е починал водачът на лек автомобил „Опел А.“ и баща на ищцата – Г. Т. Д.. По първия спорен въпрос - дали и доколко поведението на пострадалия, преди и по време на катастрофата, е било в причинна връзка със смъртта му, въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза и е приел, че основната и определяща причина за уврежданията е поведението на Г. И. Б. като водач на движещ се по главния път лек автомобил, който не само е можел да спре, но не е спрял, но е можел дори и да се размине с колата на загиналия, ако бе продължил пътя си напред, вместо панически да завива наляво, без адекватна преценка нито за собствената си скорост и траектория на движение, нито за скоростта и траекторията на движение на пресичащия платното лек автомобил. Изложил е съображения, че извършената от Г. Т. Д. преценка, че ще има достатъчно време, за да пресече траекторията на идващия отляво автомобил, е до известна степен обоснована от установеното от експертизата достатъчно разстояние /около 127 м./ между двата автомобила при излизането му на пътя, както и от обективния факт на незнанието му за липсата на умения и адекватна преценка на пътните условия от страна на неправоспособния водач на ударилата го кола. С оглед на тези съображения апелативният съд е заключил, че определеното от първоинстанционния съд допринасяне на пострадалия от 15 % за настъпилото фатално увреждане е обективно съобразено с доказателствата по делото. По втория спорен въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав е съобразил свидетелските показания на Р. Т. М. и заключението на вещото лице по приетата съдебно – психологическа експертиза. Отчел е установените емоционални увреждания, както и обстоятелството, че тяхното постепенно, но не и пълно овладяване е продължило в сравнително дълъг период след смъртта на бащата. С оглед на това въззивният съд е приел за правилно определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 130 000 лева, съответно в размер на 110 500 лева като намалено по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въведените въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Същите не кореспондират на решаващите мотиви на въззивното решение, а съставляват твърдение за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, доколкото са предпоставени от наведените от касатора оплаквания, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не съответства на установения от доказателствата обем и интензитет на вредите и не е съобразено с обезщетенията, присъждани по сходни казуси. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд. Преценката дали въззивният съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди може да бъде осъществена само във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че въпросите осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС –решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извършва задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. В настоящия случай преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на приетите за установени обстоятелства – начина на настъпване на увреждането, преждевременната смърт на родителя в резултат на процесното ПТП, преживените от ищцата стрес, болка и страдание от загубата, продължителния период, през които същите постепенно, но не напълно са били овладени. В допълнение, с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд не е съобразил съдебната практика по сходни случаи, следва да се отбележи, че спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, обуславя и присъждане на различни по размер обезщетения. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно, доводът за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260023 от 10.02.2021г. по т.д. № 639/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Г. К., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Гончо Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора № 4 сумата 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: