Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * преобразуване на кооперации * правоприемство * държавна собственост * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№378

Гр.София, 21.12.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1323/2009 г

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 456 от 04.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № ІІ-9 от 02.06.2009 г. по в.гр.д.№ 564/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1237 от 13.10.1998 г. по гр.д.№ 722/98 г. на Бургаския районен съд и е прието за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Р. к. с. „Ч.” – Бургас е собственик на двуетажна масивна сграда, построена на площ от 135 кв.м. и находяща се в имот с пл.№ 1290, местността „К.", землището на[населено място], [община], обл. Б. и е отменен Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. на О. н.с.-гр.Малко Търново.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса за съотношението на нормата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ с разпоредбите на § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.13 от 11.02.2003 г./ и на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.41 от 22.05.2007 г./.
Исковата молба на Р. „Ч.”-Бургас е подадена на 14.11.1997 г., т.е. производството е започнало при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., като е безспорно, че ищцовата страна не е направила искане за връщане на кооперативното имущество по административния ред съгласно ПМС № 192 от 01.10.1991 г. в предвидения в § 1, ал. 3 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./. осемнадесетмесечен срок, а се позовава на реституционен ефект, настъпил по силата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ и възможността да търси възстановяване на иззето или одържавено имущество и по общия исков ред, съгласно чл.1, ал.2, т. 4 и § 3 от ЗР на ПМС № 192 от 01.10.1991 г.
В хода на исковото производство е влязъл в сила действащия понастоящем Закон за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./, при действието на който единствената хипотеза на пряко по силата на закона възстановяване на правото на собственост е уредена в § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.13 от 11.02.2003 г.,/, като общият исков ред е допустим само за кооперациите и кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл. 49 ЗК /срвн. тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.гр.д.№ 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, т.5 предл.последно/. С § 27, ал.2, от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗК /ДВ,бр. 41 от 22.05.2007 г./ беше предвидено, че права на възстановен кооперативен съюз по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, има кооперативен съюз, възстановен най-малко от две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза.
Предвид на изложеното, въпросът за съотношението между посочените по-горе разпоредби на отменения и действащия Закон за кооперациите е от значение за точното прилагане на закона, а и за развитието на правото, както с оглед допустимостта на исковете за собственост, предявени от кооперации и кооперативни съюзи с предмет одържавено или иззето по отменения нормативни актове имущество, така и за тяхната основателност.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на предявения иск, респ. за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска.
Ответникът по касация Р.”Ч.”-Бургас е на становище, че обжалваното решение е допустимо и законосъобразно.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С решение № 1237 от 13.10.1998 г. по гр.д.№ 722/98 г. Б. районен съд е приел за установено спрямо Областната управа – Бургас, че Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. на ОбНС-гр.Малко Търново е загубил доказателствената си сила като съставен на отпаднало основание.
С решение от 09.09.2002 г. по гр.д.№ 1031/99 г. Б. окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска на Р.”Ч.”-гр.Бургас срещу Областния управител-Бургас.
С решение № 780 от 10.06.2003 г. по гр.д.№ 69/2003 г. Върховният касационен съд, V г.о. обезсилил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане, с указания за надлежно предявяване и уточняване на иска.
С решение № 249 от 07.02.2005 г. по гр.д.№ 772/2003 г. въззивният съд отменил първоинстанционното решение, приел за установено по отношение на Областния управител на Б. област, че ищцовият съюз е собственик на процесната сграда и отменил А. № 16 от 11.03.1981 г.
С решение № 1048 от 05.10.2006 г. по гр.д.№ 1453/2005 г. ВКС, ІV-а г.о. обезсилил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за конституиране на държавата като надлежна страна-ответник по предявения иск.
С решение № ІV-7 от 06.04.2007 г. по в.гр.д.№ 989/2006 г. окръжният съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска на Р. „Ч.” – Бургас срещу държавата за признаване право на собственост върху процесната сграда и прекратил производството по искането за отмяна на А. № 16 от 11.03.1981 г.
С решение № 947 от 07.07.2008 г. по гр.д.№ 3951/2007 г. ВКС, ІІ г.о., отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се изяснят обстоятелствата относно кооперациите, членували в Р. „Ч.” към 1959 г. и кои са учредителите на О. към 1960 г., което е от значение за наличието или не на правоприемство между двата съюза предвид § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр. 41 от 22.05.2007 г./, която разпоредба е указано да се обсъди във връзка с § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК. ВКС, ІІ г.о. е указал и да се изяснят обстоятелствата във връзка със строителството на процесната сграда-кой я е строил и кога е построена; какво е основанието за одържавяване; в чие счетоводство се е водела и с какви средства е била построена.
За да уважи установителния иск, въззивният съд е приел най-напред, че ищецът Р. „Ч.”-Бургас е правоприемник на Окръжния кооперативен съюз, учреден и вписан в търговския регистър през 1960 г., а през 1991 г. О. променил наименованието си на Р.”Ч.”-Бургас. Прието е въз основа на това, че ищецът е правоприемник на създадения през 1947 г. Р. к. с. „Ч.”-Бургас, който през 1959 г. не бил прекратен като юридическо лице, а през 1960 г. възстановил дейността си в единствено възможната организационна форма-окръжен кооперативен съюз. По отношение на сградата било прието, че дъскорезницата в[населено място] била изградена от Странджанския районен горски кооперативен съюз през 1938 г., в негова полза издаден нотариален акт № 26 от 11.05.1943 г., нот.дело № 259/1943 г., а същият съюз чрез сливане[населено място] кооперативен съюз „Ф.”-Бургас създали през 1947 г. Р. к.с. „Ч.”-Бургас, вписан в дружествения регистър въз основа на определение 28.03.1947 г. на Бургаския областен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че предявеният на 14.11.1997 г. –при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., установителен иск за собственост е процесуално допустим и постановеното по него решение не подлежи на обезсилване. По делото е безспорно, че ищцовата страна не е направила искане за връщане на кооперативно имущество съгласно ПМС № 192 от 01.10.1991 г. в предвидения в § 1, ал. 3 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ осемнадесетмесечен срок. Ищецът се позовава на реституционен ефект, който твърди, че е настъпил по силата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ и възможността да търси възстановяване на иззетото или одържавено имущество и по общия исков ред съгласно чл.1, ал. 2, т 4 и § 3 от ПМС № 192 от 01.10.1991 г. Производството е започнало при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 г., поради което е следвало и да бъде завършено по реда на същия закон. Неоснователно е становището, че спорът следва да се разреши с оглед действащия Закон за кооперациите /Обн.ДВ,бр. 113 от 28.12.1999 г./. Макар и да са сходни по редакция, разпоредбите на двата закона относно възстановяване собствеността върху одържавено кооперативно имущество имат различно действие и приложно поле. Съгласно § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ правото на собственост се възстановява по силата на самия закон, както е прието с тълк.решение № 2/95 г. на ОСГК на ВС /срвн., т.1, б.”а” от мотивите/, а връщането му става по реда, посочен в ПМС № 192/01.10.1991 г. В § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., също е посочено, че се възстановява правото на собственост, но това не е ново реституционно основание, тъй като ако са били налице предпоставките на отменения ЗК, правото на собственост вече би било възстановено по силата на § 1, ал.1 от ДР на същия закон. След като новият § 1 от ДР на ЗК свързва действието на нормата с датата 07.02.1993 г., а това е осемнадесетмесечният срок, в който трябваше да се направи искането за връщане на кооперативното имущество по административен ред съгласно ПМС № 192/1991 г., както и с оглед § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999г. следва, че сега действащият Закон за кооперациите не провежда нова реституция на кооперативното имущество, а регламентира продължаване на този процес във фазата на връщане на заявеното в срока до 07.02.1993 г., но непредаденото до приемане на новия закон от 1999 г. възстановено кооперативно имущество. А това е изцяло административна процедура съгласно приетата Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. /ДВ,бр. 65 от 08.08.2000 г./. Ето защо, искове за собственост-установителни или по чл.108 ЗС за възстановено кооперативно имущество, предявени след влизане в сила на новия ЗК от 1999 г. биха били процесуално недопустими, като кооперациите, направили искане в срока по ПМС № 192/1991 г., които не са си върнали имуществото и не са го потърсили по общия исков ред, би трябвало да продължат по реда, указан в § 1, ал. 4 от ДР на ЗК от 1999 г. и Наредбата от 08.08.2000 г. Новия ЗК и Наредбата от 08.08.2000 г. не преуреждат висящите искови производства, а се отнасят само до административната процедура за връщане на заявеното и непредадено имущество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира за основателни оплакванията за нарушение на материалния закон. Преди всичко, въззивният съд в съответствие с указанията, дадени с отменителното касационно решение е обсъдил предпоставките на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр..41 от 22.05.2007 г./ във връзка с разпоредбата на § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр. 13 от 11.02.2003 г./. Направените от него изводи обаче са незаконосъобразни поради следните съображения:
За първи път понятието „възстановена кооперация” беше въведено с § 1, ал.1 от ПЗР на ЗК от 1991 г. /отм./. При липсата на легална дефиниция в практиката имаше колебания при изясняване на новото съдържание. Понятието беше дефинирано с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр.41 от 22.05.2007 г./. Съгласно тази преходна разпоредба, права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./, има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991 г., с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко седем кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. За кооперативните съюзи законът изисква възстановяването да е от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото му. Както по начало правилно е отбелязал и въззивният съд, анализът на цитираните разпоредби налага извод, че възстановяването би следвало да се извърши при запазване на същата правно-организационна форма, която съответната кооперативна организация е имала към момента на прекратяване на дейността си.
В настоящия случай, неправилно въззивният съд е приел, че е налице правоприемство между съществувалия към 1959 г. Р. к.с. „Ч.”-Бургас и учредения и вписан през 1960 г. в търговския регистър Окръжен кооперативен съюз. Сам съдът е приел, че няма как да се извърши реална съпоставка дали членовете на Р. „Ч.” – Бургас са учредили впоследствие Окръжен кооперативен съюз въз основа на съпоставката между представените при последното разглеждане на делото във въззивната инстанция „Списък на кооперациите от района на Р. „Ч.”-Ц. Бургас” и „Списък на делегатите, присъствали на учредителното събрание на О.К.С.Бургас”, проведено на 23.02.1960 г. В първия от двата списъка липсва дата и не би могло да се прецени към кой момент посочените в него кооперации са членували в кооперативния съюз. Освен това, от протокол № 1 от 23.06.1947 г. /л.л.30-35 от гр.д.№ 1031/99 г. на Б./ е видно, че в регистрирания на 28.03.1947 г. съюз са членували общо 125 кооперации, като на конгреса са присъствали 103 от тях. Това не позволява да се установи идентичността на членуващите в двата кооперативни съюза кооперации. На следващо място, правоприемството между регистрирания на 28.03.1947 г. Р. „Ч.”-Бургас и сега съществуващия съюз със същото наименование не е установено и поради това, че след като по силата на ПМС № 35/59 г. всички пасиви и активи са били предадени на Окръжното търговско предприятие-Бургас, нов кооперативен съюз с наименование „Р. „Ч.” не е бил регистриран, нито е била извършена надлежна промяна в наименованието на вече регистриран кооперативен съюз. Наименованието Р.”Ч.” се появява отново в решение от 30.10.1992 г. по фирмено дело № 3/59 г., образувано на името на К. съюз-Бургас, с което решение е била регистрирана промяна в дейността на Р. к. с. „Ч.”, както и на лицата, които имат право да го представляват. С решение № 149 от 24.11.1997 г. по ф.д.№ 129/97 г. Върховния касационен съд, V г.о. е оставил без уважение молбата на Р. „Ч.”,[населено място] за поправяне на очевидни фактически грешки и допълване на решенията от 19.12.1990 г., от 30.10.1992 г. и от 30.09.1994 г. по ф.д.№ 3/1959 г. на Бургаския окръжен съд. Решението от 30.10.1992 г. е било предмет на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща наименованието на съюза, като е поискано същото да бъде променено от Окръжен кооперативен съюз на Р. к.с. „Ч.”. От това следва, че не е налице хипотезата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК, която изисква възстановеният съюз да е с наименование и предмет на дейност на съществувал кооперативен съюз.
Предвид изложеното, неправилно въззивният съд е приел, както че ищцовият съюз е правоприемник на учредения и вписан в търговския регистър през 1960 г. О. к.с., който през 1991 г. променил наименованието си на Р. „Ч.”-Бургас, така и че ищецът Р. к. с. „”Ч.”-Бургас е правоприемник на създадения през 1947 г. Р. к. с. „Ч.”-Бургас. Не са налице предпоставките на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр. 41 от 22.05.2007 г./ във връзка с § 39, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ,бр. 13 от 11.02.2003 г./ и одържавено имущество не е възстановено по силата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./.
Въззивното решение е неправилно и относно приетото, че е безспорно установено правото на собственост на Странджанския районен горски кооперативен съюз върху построената през 1938 г. в м. „К." на[населено място] дъскорезница, в подкрепа на който извод е послужил „Акт за извършена редовна ревизия на трудовата горско производителна кооперация „П."/населено място] за времето от 28.10.1940 г. до 10.06.1942 г.” От заключението на вещото лице С. В. А. /л.21-24 от въззивното дело/ е видно, че процесната сграда се води задбалансово в условните активи на ищцовия кооперативен съюз от 11.12.2002 г., като в заседанието на 02.12.2008 г. експертът е обяснил, че не е открил никакви счетоводни документи относно строителството на процесната постройка. Липсват документи, доказващи строителство, както и данни за вложени средства и материали. При тези данни, издаденият Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. има доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства до доказване на противното.
В обобщение, обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № ІІ-9 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 564/2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.к.с. „Ч.”-Бургас иск срещу Б. държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено, че Районен кооперативен съюз „Ч.”-Бургас е собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда, застроена на площ 135 кв.м., находяща се в имот пл. № 1290 в м.”К.”, землището на[населено място], [община], обл.Б. и за отмяна на Акт за държавна собственост № 16 от 11.03.1981 г. на О. н.с.-гр.Малко Търново.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: