решение по гр.д. № 1313/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 82 С., 05. април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1313 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 16.06.2009 г. по гр.д. № 1102/2008, с което е потвърдено решението на Благоевградския районен съд от 28.05.2008 г. по гр.д. № 1978/2007, с което е уважен частично предявеният иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение, за което длъжникът отговаря. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест на изпълнението на задължението за издръжка и грижи и по материалноправните въпроси за правното значение на неосигуряването на емоционална близост, топлина и уют и на обстоятелството, че прехвърлителите в продължение на няколко години след прехвърлянето са се издържали и грижили за себе си сами и подлежи ли на разваляне целия договор, когато е налице неизпълнение по отношение на един от прехвърлителите. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение. По първия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, нар. да се живее общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора, то може да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Не може да се предполага и поемането на задължение за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението му е невъзможно без съдействието на кредитора, а когато преценява последиците от неизпълнението му, съдът следва да отчете значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите задължения по договора. Съдебната практика (задължителна и служеща за ръководство на съдилищата), установена до отменяването на глави І и ІІ ЗСГ през 1990 г. е изгубила своето значение по отношението на определянето на съдържанието на задължението за предоставяне на издръжка и грижи. Този договор беше признат от Закона за собствеността на гражданите от 1973 г., който макар и да не го уреждаше, позволяваше прехвърлянето с такъв договор на недвижими имоти между нероднини. Широкото разпространение на този договор при действието на ЗСГ и проблемите във връзка с неизпълнението му, както и опитите да бъде използван за прехвърлянето на недвижими имоти и на друго основание, наложиха обилна съдебна практика, както следва: в съдържанието на характерната престация се включват както осигуряването на издръжка, така и полагането на грижи, като задължението е неделимо с оглед на естеството му; натуралното задължение не може да бъде трансформирано в друго, тъй като в заобикаляне на ЗСГ собствеността върху недвижим имот ще се окаже прехвърлена не срещу издръжка и гледане, а предоставянето на паричния еквивалент на непредоставените издръжка и гледане, не може да продължава дълго, поради това че договорът за издръжка и гледане би се превърнал в договор за рента, който е нищожен като противоречащ на социалистическия морал. По втория материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът "неоправдано" (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. По третия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато собствеността на имот е прехвърлена срещу задължението за издръжка и гледане на две лица, ако в нотариалния акт не е уговорено изрично друго, половината от прехвърленото е за издръжката и гледането на едното, а другата половина за издръжката и гледането на второто лице и неизпълнението по отношение на единия от кредиторите е основание за разваляне на договора за половината от прехвърленото. Задължението за предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по естеството си за длъжника и неговите наследници съгласно чл. 128 ЗЗД. Страните могат да уговорят неделимост на задължението и за кредиторите съгласно чл. 129, ал. 1 ЗЗД, но това може да стане само изрично в договора, тъй като от естеството (природата) на задължението не следва неделимост за кредиторите, каквито и да са отношенията между тях, още повече тези отношения може да бъдат променени. Дори да е уговорена неделимост по отношение на кредиторите, ако задължението към единия се погаси (напр. поради смъртта му), последващото неизпълнение по отношение на другия кредитор не е основание за развалянето на целия договор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорът е изпълняван от сключването му през 1988 до 2001 г., но от известно време прехвърлителят отказва предлаганите му грижи, поради което обективно е налице неизпълнение по отношение на него. Ответниците не са трансформирали задълженията си от натурални в парично, поради което в този период не е налице постоянно и непрекъснато изпълнение. По отношение на починалата през 1998 г. прехвърлителка договорът е изпълняван, а неизпълнението по отношение на прехвърлителя е значително с оглед интересите му, поради което договорът, в тази част е развален. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че до смъртта на прехвърлителката през 1998 договорът е изпълняван, поради което той не може да бъде развален за това, което е прехвърлила тя. Също правилно съдът е приел, че по силата на договора не е възникнало задължение за приобретателя да осигурява на прехвърлителя емоционална близост, топлина и уют, тъй като такова задължение не е уговорено изрично. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че в парично може да бъде трансформирано както задължението за издръжка, така и задължението за грижи, но това не се отразило на правилността на крайното решение, тъй като и неизпълнението само на задължението за издръжка в продължителен срок от време е съществено и може да обоснове развалянето на договора. По същество правилно въззивният съд е приел, че съпругата и близките на приобретателя не са длъжници по договора, а задължението трябва да бъде изпълнявано лично, освен ако в договора е уредена възможността те да бъдат изпълнявани и чрез трето лице, но независимо от това изпълнението от трето лице освобождава длъжника, ако кредиторът го е приел. Кредиторът не може да откаже също и изпълнение от трето лице, ако за изпълнението на грижата са необходими специални познания (напр. медицински) или практически умения (напр. технически), с каквито длъжникът не разполага и това е било известно на кредитора при сключването на договора. Обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производство не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд от 16.06.2009 г. по гр.д. № 1102/2008. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.