Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * индивидуализация на недвижим имот * възстановяване в стари реални граници * земеделски земи * конкуренция на права


Р Е Ш Е Н И Е

№ 27
София 26.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1687 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. И., и П. М. П. срещу решение №882/19.06.09г. по гр.д.№2041/08г. на В. окръжен съд.
Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че не е установена идентичност между притежавания от техния наследодател М. Й. М. имот с площ от 17 дка в местността “К. дере” и този, който им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници. Освен това оспорват извода на съда, че ответниците са собственици на спорния имот.
Ответниците в производството В. Ц. В. и Е. С. В. оспорват жалбата.
С определение №328 от 20.04.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за индивидуализацията на един имот, притежаван от наследодателя на страната по делото и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия при прилагане на чл.18б, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ /в определението неточно е записано чл.10б, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ/.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на В. окръжен съд, след частична отмяна на решение №2510/25.07.08г. по гр.д.№5155/07г. на В. районен съд, е отхвърлил предявения от М. М. И. и П. М. П. срещу В. Ц. В. и Е. С. В. отрицателен установителен иск, с което по същество е признал, че ответниците са собственици на УПИ V в кв.11 по плана на в.з.”Шкорпиловци”, [община] чифлик, област Варна. Оставил е в сила решението на районния съд в останалата част, с която е бил уважен насрещният отрицателен установителен иск и по този начин е отрекъл правата на ищците М. М. И. и П. М. П. върху същия имот.
Въззивният съд е приел, че с решение №16-1 от 06.06.96г. на ПК Д. чифлик е възстановена собствеността върху нива с площ от 18,770 кв.м. в землището на[населено място], местността „К. дере”, на наследниците на М. Й. М.. Възстановената земя е била поделена с договор за доброволна делба от 20.11.96г. и наследодателката на ищците – Т. М. П. е получила реален дял, включващ спорния УПИ V в кв.11 по плана на в.з.”Шкорпиловци”. Същият парцел V в кв.11 е бил продаден преди това на ответниците с нот.акт №192, т.VІ, н.д.№2472/1969г. от ТКЗС „Отряд В. Л.”; впоследствие е бил одържавен с РМС №93/10.03.73г. на Б. на МС и е бил възстановен с т.6 на РМС № 15/1991г. Прието е, че ищците по главния иск и ответници по насрещния отрицателен установителен иск М. М. и П. М. не са доказали по несъмнен начин, че имотът на техния наследодател М. Й. се е намирал на същото място, на което е бил възстановен с решението на поземлената комисия и съответно – че е включвал спорния по делото УПИ V от кв.11 по плана на в.з.”Шкорпиловци”, ето защо е признато за установено, че те не са собственици на спорния имот. Изложени са мотиви, че липсват доказателства за наследствено правоприемство между Ж. Д., който е притежавал нива от 17 дка в местността „К. дере” съгласно крепостен акт №181/1898г. и М. Й., на чиито наследници е възстановена собствеността върху нивата с площ от 18,770 кв.м. Независимо от това, само две от границите по крепостния акт, уточнени и от свидетеля М., съвпадат с границите на възстановения имот, но това не е достатъчно, за да се установи идентичност на имотите. При това положение между страните по делото не възниква конкуренция на права, която да се разреши по правилото на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Правата на ответниците по главния отрицателен установителен иск – В. В. и Е. В., придобити от продажбата по нот.акт №192/1969г. се запазват и затова е отхвърлен предявеният срещу тях иск.
По въпроса за индивидуализацията на един имот, притежаван от наследодателя на страната по делото и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия при прилагане на чл.18б, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, има противоречива съдебна практика. В обжалваното решение въззивният съд не е зачел установените в административното производство по реда на чл.18б, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ граници на имота, който подлежи на възстановяване на ищците, в качеството им на наследници на М. Й. М., като вместо това съдът сам е извършвал съпоставка на границите на притежавания и възстановения имот и е приел, че съвпадението само на две от тях не е достатъчно. Обратно – в решение №79 от 04.02.09г. по гр.д.№5670/07г. на ВКС, І ГО се приема, че по въпроса за идентичността първостепенно значение има решението на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници, определени по реда на чл.18б, ал.3, вр.чл.18д, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, чрез съвместно уточняване със заявителите. Прието е също, че ответниците нямат правен интерес от противопоставяне на това възражение срещу легитимацията на ищците, тъй като не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. В решение №163 от 19.03.09г. по гр.д.№6221/07г. на ВКС, ІІ ГО също е прието, че анкетирането е законоустановеният начин, по който се установяват границите на подлежащите на възстановяване земи, в хипотезата на чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Настоящият състав намира за правилна практиката в посочените две решения на ВКС.
За установяване на старите реални граници на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи е създадена специална правна уредба. Чл.18б, ал.1 от ППЗСПЗЗ предвижда, че възстановими на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат определени чрез стар кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и Д., а също така могат да бъдат използвани стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническата служба на общината. При липса на такива материали, уточняването на старите реални граници може да се извърши на място, по реда на чл.18д, ал.4, 5 и 6, при което имотите се разполагат в картата, като се запазват тяхната площ и местоположение съгласно решенията на общинската служба по земеделие, без да се спазва предишната им форма – чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
От тези разпоредби следва, че индивидуализацията на земеделските земи, подлежащи на възстановяване в стари реални граници, които не са запазени върху терена, но са възстановими, става в административно производство по специалните правила на чл.18б, ал.1, и ал.2 от ППЗСПЗЗ, вр.чл.18д, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Тези правила допускат установяване на границите на имотите на самия терен, от бившите собственици или техните наследници, при това без да е задължително във всички случаи да се спазва предишната им форма. Така определените граници на възстановените имоти са основание за издаване на решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което може да бъде оспорвано или в административното производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, или по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато е налице спор за материално право между лица, заявяващи собствени права върху един и същи имот или части от имот към момента на образуване на ТКЗС – арг. от чл.26, ал.14 от ППЗСПЗЗ. Оттук следва, че определените по реда на чл.18б, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ граници на подлежащите на възстановяване имоти не могат да се оспорват по съдебен ред в рамките на установителен или осъдителен иск за собственост, по повод възражение на лица, които не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. Насрещната страна по установителен или ревандикационен иск за собственост, която не заявява свои права върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, не разполага и с възражението, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран и не съвпада с притежавания от наследодателя. Тя може да противопостави само свои права върху имота, ако притежава такива, но не и да оспорва легитимацията на бившите собственици и техните наследници, произтичаща от влязлото в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, основано на извършена процедура по чл.18б, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ. Затова в исковото производство съдът не може въз основа на доказателствата по делото да преценява съответствието между притежавания преди обобществяването и възстановения имот.
В настоящия случай с влязло в сила решение на ПК Д. чифлик №16-1 от 06.06.1996г. е възстановена в стари реални граници притежаваната от наследодателя М. Й. М. нива в местността “К. дере”, част от която представлява процесният имот. Границите на подлежащата на възстановяване земя са определени по правилата на чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, чрез съвместно уточняване със заявителите, след което са нанесени в плана, по който е извършено и възстановяването на собствеността по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на това решение на поземлената комисия, наследниците на М. М. са извършили доброволна делба, при която процесният имот е попаднал в дела на праводателката на ищците по първоначалния иск Т. М. П.. В производството пред поземлената комисия собствеността на наследодателя е била установена с декларация пред държавната планова комисия за притежавани непокрити земеделски имоти и опис-декларация за членство в ТКЗС. Въззивният съд не е имал основание да проверява идентичността на притежавания и възстановения имот по съображенията, изложени по-горе в настоящото решение. Като е отрекъл правата на ищците поради липса на такава идентичност, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция.
Настоящият състав приема, че влязлото в сила решение на ПК Д. чифлик и последвалата доброволна делба легитимират ищците по първоначалния иск като собственици на спорния имот. Върху същия имот ответниците са заявили права, произтичащи от закупуването му от ТКЗС с нотариален акт №192, т.ІV, н.д.№2472/1969г., отчуждаване на имота от тях с РМС №93/10.03.73г. на Б. на МС и възстановяване на собствеността с т.6 на РМС №15/1991г. и издадената въз основа на него заповед №310/25.06.92г. за отмяна на отчуждаването. Възникналата конкуренция на права между ищците и ответниците се урежда от чл.10, ал.13, вр. чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като отчуждаването на имота от ответниците през 1973г. и възстановяването му през 1992г. не се отразяват на тази конкуренция. От значение е единствено обстоятелството, че ответниците противопоставят на ищците права, произтичащи от закупуване на имота от ТКЗС през 1969г., както и обстоятелството, че при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът попада в регулационния план на в.з.Шкорпиловци и не е застроен със сграда – т.е. не е налице пречката на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Оттук следва, че предявеният от ищците по първоначалната искова молба отрицателен установителен иск е основателен – т.е. че ответниците В. Ц. В. и Е. С. В. не са собственици на спорния имот. Съответно – неоснователен се явява насрещният отрицателен установителен иск, с който се иска отричане на правата на М. И. М. и П. М. П. върху същия имот.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №882/19.06.09г. по гр.д.№2041/08г. на В. окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. М. И. от[населено място], [община] чифлик и от П. М. П. от[населено място], ЖК “В.”, бл.50, вх.Б, ет.2, ап.28 отрицателен установителен иск, че ответниците В. Ц. В. и Е. С. В. от[населено място], [улица] не са собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на[населено място], [община] чифлик, област Варна, представляващ УПИ V, кв.11 по плана на в.з. “Шкорпиловци”, с площ от 841 кв.м., при граници: улица, УПИ VІ, УПИ ХІV, и УПИ ІV.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ц. В. и Е. С. В. срещу М. М. И. и П. М. П. насрещен отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че М. М. И. и П. М. П. не са собственици на същия недвижим имот, представляващ УПИ V, кв.11 по плана на в.з. “Шкорпиловци”, с площ от 841 кв.м., при граници: улица, УПИ VІ, УПИ ХІV, и УПИ ІV.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: