Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * незаконно уволнение * отмяна на уволнение * представителна власт


Р Е Ш Е Н И Е


№ 451

София, 23.01.2012 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА


при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело № 130 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция ”Митници”, [населено място], против решението от 17.11.2010г., постановено по гр.д. №601/2010г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.09.2010г. по гр.д.№315/2007г. на Районен съд - Свиленград за уважаване на предявените от Г. П. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение №345 от 22.03.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита по поставения въпрос: може ли дисциплинарната власт да бъде упражнена вместо от работодателя - директор на Агенция ”Митници” по времето, когато ползва отпуск, от лице въз основа на заповед, издадена от зам.министър на финансите.
В постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 346 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 468/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №320 от 28.10.2011г. по гр.д.№1818/2010г. на ІІІг.о. на ВКС, ІІІг.о. е прието, че във всички случаи, когато титулярът-работодател отсъства поради отпуск, болест, командировка и т.н., той бива заместван от друго лице, натоварено с всичките му правомощия от компетентния орган, в която хипотеза заместващият упражнява правомощията на замествания, поради неговото отсъствие, в качеството на длъжността, която по заместване изпълнява. Това общо разрешение може да бъде отнесено към упражняването на дисциплинарната власт, още повече, че законът в чл.192, ал.1 от КТ, е предвидил възможността за прехвърляне на правомощията за налагане на дисциплинарни наказания от работодателя на друго лице, предвид необходимостта правото на работодателя на дисциплинарно наказание да бъде реализирано в законоустановените срокове под страх от преклудирането му. Заместникът има възможността по силата на своята длъжност да получи дисциплинарна власт от титуляра си, при спазване на условията, предвидени в закона /отсъствие на титуляра и др./, доколкото се налага заместването да не става произволно, а по определени правила. Устройственият правилник на Агенция „Митници” в чл.4, ал.3, е предвидил такива, като е допуснал заместването да става само при отсъствие или когато директорът на агенцията ползва законоустановен отпуск, при това с писмена заповед за всеки конкретен случай. В посочената разпоредба, намираща се в глава втора „Правомощия на директора на агенцията”, са уредени правилата за заместване на директора на агенцията в пълния обем на правомощията му и доколкото не е предвидено друго в закона и в устройствения правилник, на общо основание заповедта за заместване следва да бъде издадена от титуляра, както като ръководител на самостоятелно звено за изпълнение на определени властнически функции, така и с оглед на гражданскоправния му статут в качеството му на представител на юридическо лице. Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че заместник-министър на финансите не може по заместване да издаде заповед за заместването на директора на Агенция „Митници”, въз основа на която да може да се упражни дисциплинарна власт при заместване от някой от заместник-директорите на агенцията.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба Г. П. Р. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. П. Р. срещу Агенция”Митници” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ и че не е извършено дисциплинарното нарушението, посочена в заповедта, тъй като стоките не са подлежали на митническо третиране. Приел, че в случая при отсъствие на директора на агенцията, само той като работодател и субект на дисциплинарната власт, може с нарочна заповед да нареди заместването си от друго лице, като министърът на финансите няма правомощия в тази насока нито по закон, нито е работодател.
Установено е, че Г. П. Р. е изпълнявал длъжността младши специалист в Митница-С. по трудов договор, по който страна-работодател е Агенция”Митници”, прекратен със заповед №6867/04.V.2010г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена от един от заместник-директорите на Агенция”Митници”, действащ от името на директора на Агенция”Митници”, въз основа на заповед № ЗМФ-551 от 30.04.2010 г., издадена от заместник министър на финансите, действащ от името на министъра на финансите въз основа на заповед за заместване. Заповедта за заместване е издадена за времето от 03 до 05.05.2010г., когато директорът на агенцията ползва разрешен платен годишен отпуск.
Страна-работодател по трудовото правоотношение със служителите в Агенция „Митници” е агенцията. Тя се представлява от директора на агенцията /чл.9, ал.1 от Закона за митниците/, комуто принадлежат и правомощията за налагане на дисциплинарни наказания като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Когато ползва законоустановен отпуск директорът е в обективна невъзможност да упражнява правомощията за налагане на дисциплинарни наказания. В този случай, предвид необходимостта правото на работодателя на дисциплинарно наказание да бъде реализирано в законоустановените срокове под страх от преклудирането му, правомощията на директора се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор /чл.4, ал.3 от У. правилник на Агенция”Митници”/, издадена от отсъстващия титуляр като субект на дисциплинарната власт. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбите на чл. 84 от Закона за държавния служител за вътрешно заместване на държавния служител. Касае се до ръководител на самостоятелно звено на извършване на определени държавни функции, поради което процедурата за заместване на държавен служител не намира приложение; не намира приложение и правилото на ал.3, тъй като за заместването на директора на Агенция „Митници” се изисква нарочна писмена заповед за всеки конкретен случай.
Предвид изложеното процесната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна като издадена от лице без дисциплинарна власт и подлежи на отмяна само на това основание е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, без да се обсъжда спора по същество. Правилно е прието от въззивния съд, че основателността на главният иск води до извод за основателност на обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т.2 и т.3 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 от ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 900лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.11.2010г., постановено по гр.д. №601/2010г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция ”Митници” да заплати на Г. П. Р. сумата 900лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: