Р Е Ш Е Н И Е № 343 София, 17 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1119/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения М. Г. Г. за възобновяване на нохд № 91/12г. на РС-Попово и на внохд № 71/12г. по описа на ОС-Търговище. Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа искането за възобновяване, като изразява становище , че делото следва да бъде върнато на РС-Попово за ново разглеждане, тъй като осъденият Г. отрича авторството на деянието. Осъденият Г., поддържа искането си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 96 от 21.03.2012г., постановена по нохд №91/12г., Районен съд- Попово е признал подсъдимия М. Г. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. С горепосочената присъда е признат за виновен и подсъдимият В. Н. Г., който не отправя искане за възобновяване. В тежест на подсъдимите са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 48 от 26.04.2012г., постановено по внохд № 71/12г., ОС- Търговище е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Последните се оспорват от подсъдимия Г., но възраженията му са неоснователни и не се възприемат от настоящата инстанция. Твърденията, залегнали в искането сочат на оттегляне на самопризнанието и оспорване на признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г.на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение.Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка.Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата.При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК.Отново съгласно цитираното тълкувателно решение, изявленията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК не могат да бъдат оттегляни след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК.Данните по делото сочат, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да разяснил правата на подсъдимите по чл.371 от НПК.Съдът е дал разяснения за процедурата при провеждане на съкратено съдебно следствие и правните последици от него. Подсъдимият Г. изрично е заявил, че разбира обвинението, направеното разяснение и е съгласен делото да се разгледа по диференцираната процедура. Горното обуславя извод за законосъобразно разглеждане на първоинстанционното производство при съкратено съдебно следствие, факт, който е констатиран и от въззивния съд, поради което не са налице касационните основания на чл.348, ал1, т.1 и 2 от НПК.Ето защо, настощият състав на касационната инстанция намира, че не са налице основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения М. Г.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. Г. за възобновяване на производството по нохд № 91/12г. на РС-Попово и на внохд № 71/12г. по описа на ОС-Търговище. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: