Р Е Ш Е Н И Е № 581 гр. София, 11.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1933/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК е образувано по касационни жалби: на подсъдимия Г. Г. С. от гр. Бобов дол и на адвокат А. Р., като повереник на Б. Д. С. от същия град, против въззивна присъда на Кюстендилския окръжен съд, постановена по внчхд № 185/2012 г. Сочи се в първата, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и че е необоснован, а във втората – че е допуснато нарушение на закона, а от там и явна несправедливост на наложеното наказание на подс. С., както и на определения размер на уважения граждански иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 23/04.07.2012 г., Кюстендилският окръжен съд, наказателна колегия, е отменил изцяло присъда № 12/06.02.2012 г., на Дупнишкия районен съд, постановена по нчхд № 921/2008 и вместо нея е признал подсъдимата С. И. С. за невиновна да е извършила на 29.07.2007 г., в гр. Бобов дол, престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 12, ал. 1 НК, я е оправдал по това обвинение и отхвърлил изцяло предявеният граждански иск. Признал е подс. Г. Г. С. за виновен в извършено на 29.07.2007 г., в гр.Бобов дол, престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 130, ал. 3 НК, не му е наложил наказание. Осъдил го е да заплати на Б. Д. С. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, отхвърляйки гражданския иск в останалата му част. Присъдил е разноски и държавна такса. По жалбата на подс. Г. Г. С.: Възраженията във връзка с твърдяната необоснованост на съдебният акт изложени в жалбата, не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания по чл. 348 НПК. Поради това няма никакво законно основание за обсъждане на изложените доводи от касатора в тази насока. Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – допуснато нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод, се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние, тъй като е действал при условията на „неизбежна отбрана”. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанции, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Подс. Г. С., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по което е бил признат за виновен от второинстанционният съд. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите М., С., Я. – разпитани пред второинстанционния съд, на свид. П., К., Я. – всички кредитирани изцяло, на свид. В. и С., на подс. С. и С., в посочените от въззивната инстанция части на които е дадена вяра, подкрепени, допълнени и кореспондиращи с приложените писмени доказателства и експертни заключения, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият С. е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че той е автор на това престъпление. Обясненията на подс. С. и С., показанията на св. В. и С., са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и са изложени подробни и убедителни съображения защо и в кои части не следва да бъдат кредитирани, като опровергани от другите данни по делото, включително от приложените писмени доказателства и експертни заключения. Въззивният съд в мотивите си, се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че е осъществен точно състава на чл. 130, ал. 1 НК от подс. С.. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. В тази връзка следва се отбележи, че в случая не може да намери приложение институт на „неизбежната отбрана”. Нанесените телесни повреди на тъжителя са много повече и с по – трайни увреждания от получените от него и са вследствие неправомерните действия на подсъдимия. Личностните отношения отдавна са били влошени, нееднократно се е намесвала полиция по повод скандали и разправии, били са предупреждавани, но въпреки това виждайки поведението му и употребения алкохол, не е уведомил веднага органите на реда, за да не се стига до физическа саморазправа. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд относно постановяване на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на това се явява законосъобразен извода на съда за основателността на предявеният граждански иск. По жалбата на тъжителя Б. Д. С.: Касационната жалба с която се атакува оправдателната част на присъдата по отношение на подс. С. И. С., приложението на чл. 130, ал. 3 НК и размера на уваженият граждански иск досежно подс. Г. Г. С., е изцяло неоснователна. Присъдата на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348 НПК, наличието на които са само основание за нейната отмяна и изменение или връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурено правото на защита. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Обясненията на подсъдимата, показанията на всички разпитани свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал, като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за не виновността на подс. С. в извършване на инкриминираното деяние с приложение на чл. 12, ал. 1 НК. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Точно е било прието, след разбора на събраните и кредитирани данни от доказателствените средства, че подс. С. не е действала със съзнанието, че иска да причини именно тези увреждания, а с такова, че защитава живота на сина си, който е бил физически по – слаб, от нападението на тъжителя. Последното е било непосредствено и вече започнало пред входната врата и се пренесло на улицата пред къщата. Синът й бил на земята с надвесен над него и нанасящ му удари тъжител, когато тя се включила в инцидента, с удари с тесла, като целта й била да отблъсне противоправното нападение над сина й, тъй като се страхувала за живота му. В случая защитата от страна на подсъдимата е в пределите на неизбежната отбрана, както правилно е посочени в мотивите, че този извод се извлича от съвкупността на установените и приети обстоятелства отнасящи се до времето, мястото, степента на застрашеност на нападнатия, интензитета на нападението, поведението на тъжителя и съпътстващата инцидента обстановка. С оглед на установените и приети данни по делото е законосъобразен и извода на второинстанционният съд, за наличие в случая на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 НК. Налице са причинени и на подс. С. еднакви по степен телесни увреждания от тъжителя С. – на двамата по чл. 130, ал. 1 НК. В този смисъл е и ТР на ОСНК 51/1989 г на ВС. Неоснователно е искането за увеличаване размера на уваженият граждански иск. Въззивният съд се е занимал подробно със основателността и справедливостта му и като го е уважил в посочения размер от 1 000 лв., е спазил точно принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, отчитайки всички обстоятелства имайки значение за това. С оглед на изложеното по-горе в мотивите жалбата като неоснователна изцяло, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 23/ 04.07.2012 г., постановена по внчхд № 185/2012 г., на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: