Ключови фрази
Частна касационна жалба * запис на заповед * падеж на запис на заповед


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87
С., 01,02,2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ………...…………….…………………………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 882 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 64513/11.VІІ.2011 г. на [фирма] - С., подадена против въззивното определение № 9299 на Софийския градски съд, с-в ІІ-Г, от 20.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 7950/2011 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, І ГО, 49 с-в от 24.ІV.2011 по ч. гр. дело № 8759/2011 г.: за отхвърляне заявлението на търговеца настоящ частен касатор по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу ответното [фирма]-С. и неговия управител и авалист П. Ф. Ц. за издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 146 115.36 евро, дължима въз основа на издаден от последното запис на заповед от датата 23.ІV.2008 г., авалиран от управителя на д-вото и едноличен собственик на неговия капитал.
Оплакванията на д-вото частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и връщане на делото на първостепенния съд с указания за издаване на исканата заповед по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на частното касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за валидността на запис на заповед, в текста на който е било посочено, че плащането ще стане на предявяване, но заедно с това е бил посочен и падеж на определен ден за изпълнение на поетото с ценната книга парично задължение. Поддържа се в изложението на частния касатор, че същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата. В тази връзка освен на ТР № 1 от 28.ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2004 г., частният касатор се позовава още и на едно определение № 1468/16.VІ.2011 г. на Бургаския ОС по ч. гр. дело № 884/2011 г., за което обаче няма данни то да е влязъл в сила съдебен акт.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба [фирма] - С. писмено е възразило чрез процесуални си представител по пълномощие както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните.
За да остави без уважение частната жалба на лизинговата къща срещу първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на заявлението й за снабдяване със заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, СГС е приел, че процесният запис на заповед от 23.ІV.2008 г. е нищожен, „съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ”, поради това, че освен падеж на задължението на определен ден - датата 1 май 2008 г., той /падежът/ бил посочен и „на предявяване”.
Видно от съдържанието на приложения към заявлението на настоящия частен касатор запис на заповед, издаден на 23.ІV2008 г. от [фирма]-С., е, че това д-во се е задължило безусловно „срещу представянето” на тази ценна книга да плати на [фирма] - С. „или на нейна заповед” на датата 1 май 2008 г., визирана изрично като”дата на плащане”, сумата 146 115.36 евро. В края на текста на ценната книга се съдържа отбелязването, че този запис на заповед бил „предявен на 1 май 2008 г.”.
При тези данни по делото се налага извод, че СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в задължителните за съдилищата в Републиката постановки на приложеното тълкувателно решение № 1 на ОСТК от 28.ХІІ.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. В т. 3 от същото изрично са разграничени хипотезите дали предявяването е обуславящо за настъпването на падежа на менителничния ефект или не.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
В процесния случай записът на заповед от 23.ІV.2008 г. е бил с падеж, посочен по способа в т. 4 на чл. 486, ал. 1 ТЗ: „на определен ден”, а именно датата 1 май 2008 г. Същевременно липсва в текста на тази ценна книга друг - предхождащ или следващ по време горепосочената дата на плащане падеж, за да може да се преви констатация за наличие на „последователни падежи”, а оттам и извод за нищожност на въпросния менителничен ефект. Що се отнася до израза, употребен в текста на процесния запис на заповед, а именно: „…срещу представяне на този запис на заповед да платим на…или на нейна заповед на дата 1 май 2008 г.”, очевидно е, че падежът е само един /а не два/ и е бил определен в точно съответствие с т. 4 на чл. 486, ал. 1 ТЗ, а не и „на предявяване” - съгласно т. 1 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ въззивното определение № 9299 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 20 юни 2011 г., постановено по ч. гр. д. № 7950/2011 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно разпореждане на СРС, І ГО, 49-и с-в, от з.з. на 24.ІV.2011 г. по ч. гр. дело № 8759/2011 г. за отхвърляне заявлението на [фирма] – С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу солидарно отговорните ответници [фирма] – С. и неговия управител П. Ф. Ц. с предмет заплащането на сума в размер на 146 115.36 евро, като дължима въз основа на издаден от последното запис на заповед от 23.ІV.2008 г. с падеж на плащане датата 1 май с.г., който е бил надлежно авалиран от управителя на д-вото.
ДОПУСКА издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК в полза на [фирма] - С. срещу солидарно отговорните ответници [фирма] – С. и нейния управител и авалист П. Ф. Ц. за сума в размер на 146 115.36 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението /28.ІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2