2 Р Е Ш Е Н И Е № 311 София, 27 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1746 по описа за 2011 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. И. Х. против решение № 37 от 01.04.2011 г. по внохд № 84/11 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив, като се претендира да са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК и иска намаляване на наказанията. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му не вземат участие. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 3025/10 г. Окръжният съд-гр.Пловдив осъдил подсъдимия, както следва: на основание чл.234, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 12 328 лева; на основание чл.304а, във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева; на основание чл.23 НК е определено общо наказание от две години лишаване от свобода; на основание чл.23, ал.3 НК съдът присъединил глобата в размер на 12 328 лева; на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на общо определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години; в полза на държавата са отнети – 1) на основание чл.234, ал.3 НК - предмета на престъплението по чл.234, ал.1 НК; 2) на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК - л.а. „Опел К. Т.”; 3) на основание чл.307а НК - предмета на престъплението по чл.304а НК. С обжалваното въззивно решение ПАС отменил присъдата в частта, с която подс.Х. е осъден да е дал подкуп на длъжности лица, заемащи отговорно служебно положение и в тази част на обвинението по чл.304а НК го оправдал. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК: На тази плоскост се възразява, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 НПК, като не е дал отговор на поставеното на вниманието му възражение срешу неприложението на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55, ал.1 НК. Мотивите на обжалвания съдебен акт указват, че съдът по същество не е пренебрегнал задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК, като на л.22 е дал отговор, макар и лаконичен. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК: Подсъдимият и защитата му считат, че данните по делото дават основание да се приеме, че са установени единствено и само смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което наказанията за инкриминираните две престъпления следва да бъдат индивидуализирани по реда на чл.55, ал.1 НК. В тази връзка се акцентира върху чистото съдебно минало, самопризнанието и критичното отношение на жалбоподателя, съдействието му за разкриване на фактите и обстоятелствата по делото, трудовата му ангажираност. ВКС не установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма на НПК, като по реда на чл.371, т.2 НПК подс.Х. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Процедурата по реда на „съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция” не се основава на нарушения на процесуалните правила, които я предхождат, съпътстват и следват – чл.372 – 373 НПК. Безспорно е, че жалбоподателят не е осъждан, трудово ангажиран и е направил признание по посочения ред. Данните по делото указват, че на досъдебното производство подсъдимият не е дал обяснения, поради което и няма как да се твърди, че не следствие от ефективната дейност на компетентните органи, а с процесуалното си поведение, е спомогнал съществено и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител – виж т.7 на ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. Поради това и правилно съдът по същество не е ценил, като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, формалното признаване на фактите, направено по реда на чл.371, ал.2 НПК. От друга страна, жалбоподателят пренебрегва установения размер на предмета на престъплението по чл.234, ал.1 НПК, значително надхвърлящ минимално необходимото за съставомерност – малко повече от 51 минимални работни заплати към времеизвършване на инкриминираното деяние, който е от кръга на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Все в тази насока, ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че данни за личността на подсъдимия произтичат и от спецификата на конкретно извършените от него престъпления, която, в настоящият случай, определено не го характеризира положително. Достатъчно е да се посочи, че второто престъпление е извършено с цел осуетяване на наказателното преследване за първото. Предвид на изложеното, установените смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства обективно не са многобройни, нито пък изключителни, а още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Наказанията правилно са индивидуализирани по реда на чл.58а, ал.1 НК, като по вид и размер не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Що се отнася до становището на прокурора, че наложената на подс.Х. глоба, за престъплението по чл.234, ал.1 НК, следва да се отмени, тъй като тя се отнася само до изпълнителното деяние „продава”, ВКС не намери основания да го удовлетвори. Не защото, същото е заявено без достатъчно ясни аргументи. Функционалната връзка между диспозицията и санкцията на наказателно-правната норма, не позволява разкъсването й по начина, претендиран от прокурора – виж и чл.38 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Непрецизната формулировка в санкционната част на престъпния състав по чл.234, ал.1 НК не е основание за извод, че кумулативно предвиденото там наказание глоба е относимо само към първото изпълнително деяние – виж „Нови положения в особената част на Наказателния кодекс” – стр.130, проф.Д. М., 2003 г., издателство „Сиела”. Ръководен от изложеното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 01.04.2011 г., постановено по внохд № 84/11 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: