Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 12.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 200 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. М. Ч., чрез адвокат Р. Г., против решение № 53 от 24.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 75/ 2016 г. на Военно-апелативния съд, с искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът сочи няколко доводи в подкрепа на наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразили се в липсата на мотиви защо въззивната инстанция кредитира показанията на полицейските служители, доказващи обвинителната теза, но не и оправдателните гласни доказателства; в позоваването на некатегорични експертни заключения; в неоснователен отказ от допускане на нови доказателства; в липсата на въззивен доказателствен анализ и отговор по направените от защитата възражения. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. М. Ч. и неговият защитник чрез адвокат Р. Г. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подновяват доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения, а като последица от тях – и за неправилно прилагане на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, каквито аргументи липсват в касационната жалба) и незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за престъпление, което не е извършил. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за доказаност на обвинението, въззивният съдебен анализ оценява за правилен, а наведените от касатора доводи – за неоснователни, като съдебното решение съдържа отговор на всички направени от защитата възражения. Предлага обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 53 от 24.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 75/ 2016 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъда № 43 от 08.09.2016 г. по н.о.х.д. № 73/ 2016 г. на Пловдивски военен съд, с която подсъдимият Р. М. Ч. бил признат за виновен в това, че на 08.10.2015 г. в [населено място], управлявал МПС – лек автомобил „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промили, а именно – 1,92 промили, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, а така също наложил на подсъдимия и кумулативно наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца. Съдът възложил на подсъдимия Ч. направените по делото разноски и приспаднал времето, през което подсъдимият бил лишен по административен ред от управление на моторно превозно средство. Касационната жалба на подсъдимия Р. М. Ч. е неоснователна. При изготвяне на въззивния съдебен акт не са допуснати посочените от касатора процесуални нарушения. Съдебната практика е наложила утвърденото вече разбиране, че не е необходимо въззивният съд отново и подробно да обсъжда събраните по делото доказателства, след като при извършената въззивна проверка не се установят нарушения в начина и правилността на формиране на вътрешното съдийско убеждение, поради което възприема изцяло направения с присъдата доказателствен анализ. Въззивното решение съдържа ясен и категоричен извод за правилно разкритата по делото фактическа обстановка и за възприетите с доверие доказателствени средства. Апелативният съд се е присъединил към доказателствените и правните съждения на първата инстанция, приемайки за верен подход да се позове на непротиворечивите и надеждни показания на свидетелите-очевидци К. и К., разкрили самостоятелно осъщественото от подсъдимия престъпно деяние и на намерената хармонична подкрепа от резултатите на кръвната проба на дееца. Несъстоятелно е възражението за едностранен доказателствен анализ. На кредитираните с доверие доказателства съдът е противопоставил обясненията на подсъдимия Ч. и показанията на свид. П., в които не намерил убедителни факти за промяна на авторството на деянието, настойчиво поддържани в защитната теза и оказали се изолирани спрямо останалия събран по делото доказателствен материал, включително и след проведената очна ставка с очевидците. Съдилищата разгледали всестранно всички събрани по делото доказателства, с което не са нарушили разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Упрекът на касатора, че въззивният съд се позовал на резултати от съдебно-почеркова експертиза е несъстоятелен, тъй като правно задължение на решаващия орган е да изследва и обсъди всички факти и обстоятелства по делото обективно, всестранно и пълно. Не е вярно твърдението, че експертните изводи били некатегорични – напротив, с необходимата категоричност и изчерпателност вещото лице пояснил някои оспорени от касатора обстоятелства по делото и затвърдил убеждението на съда, че тъкмо подсъд. Р. Ч. написал думите „нямам възражения“ в акта за установяване на административно нарушение, съставен от полицейските служители. Това обстоятелство не е съществено за разкриване на престъплението или неговото авторство, но въпреки това съдилищата му отдали сериозно значение, поради наведената още в досъдебното производство защитна теза за управление на превозното средство от друг водач. Експертните изводи не са категорични само относно въпроса за истинността на положения от подсъдимия подпис в акта, по изложените в експертизата съждения. Това обстоятелство е прието за установено от съдилищата с помощта на други доказателствени средства, като е направена задължителната съпоставка помежду им. Неоснователно е възражението на касатора, че с отказът на въззивния съд да назначи нова съдебно-графологична експертиза е допуснато процесуално нарушение. Отказите на въззивните съдилища да съберат ново доказателство или да подложат на непосредствена проверка вече приобщено по делото доказателство представлява съществено процесуално нарушение само, ако е довело до неразкриване на обективната истина по делото. Затова и законът в чл. 327 от НПК предоставя правомощие на въззивния съд сам да прецени необходимостта от попълване на доказателствения обем по делото – по искане на процесуалните страни или по свой служебен почин. В случая Военно-апелативният съд не е удовлетворил искането на защитника на подсъдимия по логични аргументи, изложени в определението по чл. 327 от НПК. Залегналата в касационната жалба претенция, че въззивната инстанция не е отговорила на конкретни възражения на защитата, не се споделя от касационния съд. В съдебните актове се дължи отговор всички относими към въпросите по чл. 301 от НПК възражения. Всички останали, които не засягат предмета на доказване, приложимия материален закон, допуснатите в наказателното производство процесуални нарушения или справедливостта на наказанието, не подлежат на разглеждане. Част от посочените в жалбата възражения не касаят предмета на делото, а въпроси свързани с друго производство от административен характер, с професионалните задължения на служителите от пътна полиция или жалбоподателят излага своята оценка за събраните доказателства, която не подлежи на касационна проверка. Доводите в касационната жалба на подсъдимия Р. М. Ч. за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на въззивния съдебен акт са неоснователни. Посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не е проявено по делото, поради което обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 24.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 75/ 2016 г., по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.