Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
гр. София, 22 юли 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 1236/ 2011 година
Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Ц. Г. Ц., от [населено място], Силистренска област, срещу влязлата в сила присъда № 347 от 9. 06. 2010г., на Районен съд- гр.Силистра, наказателна колегия, постановена по НОХД № 973/ 2008г., по описа на съда, изменена в наказателно- осъдителната си част, с въззизвно решение № 75 от 11. 02. 2011г., на Окръжен съд- гр.Силистра, наказателна колегия, по ВНОХД № 254/ 2010г., и потвърдена в останалата.
От лаконичното изложение на саморъчно изготвеното от осъдения искане за възобновяване на наказателното дело се извеждат отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 23НПК, а именно, че влязлата в сила осъдителна присъда и въззивното решение са постановени в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явна несправедливо. Заявява се искане за отменяване на присъдата и решението, и оправдаване на дееца. В съдебно заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от молителя и неговия служебен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в него, със заявеното искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, съобрази данните по делото, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъдения Ц. Г. Ц. за възобновяване на наказателното дело, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно.
С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Силистра е признал подсъдимия Ц. Г. Ц., от [населено място], за виновен в това, че на 6. 08. 2008г., в [населено място], унищожил чужда движима вещ, на стойност 322 лв., собственост на [фирма]- [населено място], поради което и на основание чл. 216, ал. 1НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор, като го е оправдал по обвинението в останалата му част.
Признал е подсъдимия Ц. Ц. за невинен и го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 212/ 2007г., на РС- гр.Силистра, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор.
Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
С цитираното въззивно решение, Окръжен съд- гр.Силистра е изменил цитираната първоинстанционна присъда, в наказателно- осъдителната й част, като на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Ц. е бил задържан, и я е потвърдил в останалата.
Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред.
Изтъкваният довод в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е развит в корелация с този за нарушение на закона и се свежда до несъгласието на осъденото лице с изводите на инстанциите по същество, а именно, че същият е имал качеството на годен субект на престъпление, т.е., че към момента на извършване на деянието си той е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. Аргументирал се е с наличието на психично заболяване. За установяване на последното първоинстанционният съд е назначил съдебно- психиатрична експертиза, депозирала подробно заключение, надлежно прието по делото, въз основа на което е констатирал, че осъденият страда от личностово разстройство (психопатия)- смесен тип, с черти на емоционално нестабилен- импулсивен и диссоциален тип, а към момента на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, в експлозивната му разновидност, не повече от умерена степен. Вещото лице е заключило, че това състояние не представлява психоза, в тесен смисъл, и не лишава дееца от възможността да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. Тези експертни изводи са получили законосъобразна правна оценка от инстанциите по същество, които са приели, че Ц. е извършил престъплението в състояние на вменяемост, поради което същият, като наказателноотговорно лице, по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК, следва да носи наказателна отговорност. Ето защо, изтъкваният в тази насока довод е неоснователен. Представената с допълнителна молба епикриза не подлежи на обсъждане в настоящото производство по възобновяване, поради следното: ВКС няма правомощието да събира и проверява доказателства, а освен това тя е с дата и съдържа данни, касаещи време значително след това на извършване на деянието.
При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от Ц. Г. Ц. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на основния престъпен състав на противозаконно унищожаване на чужда движима вещ- по чл. 216, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, в частта й, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл, влязлата в сила осъдителна присъда и потвърждаващото я, по отношение на осъждането за посоченото престъпление, въззивно решение, предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване, са законосъобразни.
Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е посочен в искането повече от формално, без да е мотивиран изобщо, поради което, при липсата на конкретни съображения, на които да дължи отговор, ВКС не намери основания да счете, че при определянето му са били нарушени правилата на чл. 54 НК, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Настоящата инстанция не констатира смекчаващи обстоятелства, включително такива, имащи характера на изключителни, или съвкупно оценени като многобройни, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена, за да се налага ревизия на санкцията в настоящото производство.
Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати изтъкваните от осъденото лице нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила осъдителна присъда.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Г. Ц., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 973/ 2008г., по описа на Районен съд- гр.Силистра, и отмяна на влязлата в сила присъда № 347 от 9. 06. 2010г., постановена по същото дело, частично изменена и потвърдена с въззивно решение № 75 от 11. 02. 2011г, на Окръжен съд- гр.Силистра, наказателно отделение, по ВНОХД № 254/ 2010г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |