Р Е Ш Е Н И Е № 436 С о ф и я, 26 октомври 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 о к т о м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 305/2010 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 НПК от осъдения Г. С. М. от Ш., в момента в затвора Л., се претендира отмяна на решение № 58/29.04.2010 г. по ВНОХД № 49/2010 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е потвърдена присъда № 34 от 13.01.2010 г., постановена по НОХД № 1071/2009 г. на Районен съд-Шумен, с наведени основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК и с искане за отмяна и на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно за намаляване на наложеното му наказание до справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв.Пл.Великов от САК. Гражданските ищци Е.Х. и М.Й., редовно уведомени, не се явяват в производството пред ВКС и не са взели отношение по искането лично или чрез повереник. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34 от 13.01.2010 г., постановена по НОХД № 1071/2009 г. на Районен съд-Шумен отговорността на подсъдимия Г. С. М. от Шумен, в момента в затвора Л., е ангажирана за извършено на 22.07.2008 г. в Шумен, като опасен рецидив и като продължавано престъпление такова по чл.211, пр.3-то вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода. Така наложеното му наказание е групирано с наказанието по НОХД № 3369/2008 г. на Бургаския районен съд, като на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, от което са приспаднати периодите на предварително задържане и на изтърпяване на наказание по предишното му осъждане. С присъдата са уважени предявените от пострадалите Е. К. Х. и М. М. Й. граждански искове за причинените им имуществени вреди от престъплението в размер на по 260 лв на всеки един от тях. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост както на наложеното му за инкриминираното деяние, така и на общото най-тежко наказание по двете му последни осъждания с искане за отмяната й и постановяване на нова, но оправдателна присъда, със съответните последици от това, алтернативно за изменяване на първоинстанционната със съществено намаляване на размера на наложеното му наказание. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Шумен с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за завишаването му, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането на осъдения М. се навеждат наново, но вече като основания за възобновяване на наказателното дело, доводи за допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, при събирането и оценката на доказателствените материали, годността и достоверността на доказателствените средства, довело до ограничаване на правото му на защита и до неправилно приложение на материалния закон, а оттам и до явна несправедливост на наложеното му наказание, като се отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание до справедлив. В пространни писмени бележки осъденият упреква и двете съдебни инстанции в предубеденост, каквато съзира както у обвинителя, така и у вещото лице, депозирало и защитавало по делото графическите експертизи, описвайки и наличните противоречия в показанията на пострадалите и свидетелите Ир.С. и съпруга й Св.С., пропуски при проведените на досъдебното производство разпознавания по снимков материал, и накрая, след кратък анализ на правната същност на наказателната измама счита за недоказано авторството на деянията в негово лице, а и като несъставомерни поради липса на елементи от обективната и субективната страна на това престъпление, за което неправилно е осъден. Тези доводи най-общо се подкрепят от служебния му защитник пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Искането на осъдения се основава на допуснати нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващи се в неоснователния отказ на искането му за провеждане на процедура на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, което обаче не било отразено в протокола от съдебното заседание, заради формалното изпълнение на функциите от служебния му защитник, неизясняването на редица противоречия в свидетелските показания, предубедеността и некомпетентността на експерта-графолог и липсата на адекватна правна оценка на фактите, довело до ограничаване правото му на защита и незаконосъобразното му осъждане. Оплакванията са неоснователни и не са съобразени с хода на процеса. При започване на съдебното следствие съдът е разяснил процесуалните права на страните, последица от което е било устното предявяване на иск от пострадалите за възстановяване на причинените им имуществени вреди от деянието на подсъдимия, предмет на обвинението, на което той и защитата му са се противопоставили (с довод, че биха затруднили хода на делото). Съдът е провел подробни разпити на свидетелите, уважил е всички доказателствени искания на М. и на защитника му, включително като е допуснал графическа експертиза, изискал и приложил архивни наказателни дела, от които експертът И. е ползвал сравнителен графичен материал при изготвяне на първоначалното си заключение. Допусната е била и допълнителна задача, изпълнена от вещото лице и със сравняване на ръкописния текст и подписа в изследваните обекти с допълнително представен от подсъдимия сравнителен материал, което заключение е прието без възражение от страните (вж протокола от с.з. на 13.01.2010 г. по НОХД № 1071/2009 г. на РС-Шумен). Разпитана е св.М.И. от подсъдимия за установяване пребиваването му през процесния перид в друг район на страната и невъзможността да е автор на инкриминираните деяния, на чиято достоверност се е позовал в обясненията си в края на съдебното следствие (по негово желание), когато пространно е защитил тезата си, подробно развита и в писмените му бележки, представени пред настоящата инстанция. Събрани са всички възможни писмени доказателства относно подаването на обявата във вестник “Ш. заря” на 21 и 22.07.2008 г. с копия от броевете на изданието, касаеща процесната гарсониера, за обстоятелството, че в редакцията не са се отразявали лични данни на подаващия обявата, приложени са, а впоследствие изследвани и обсъдени бележките, предадени на разследващите органи от св.С. и св.М.М. Всички тези доказателства не са останали вън от полезрението на районния съд, който задълбочено ги е анализирал и убедително е отхвърлил твърденията на М. като защитни, а така също и доводите на защитата му за несъставомерността на деянията му като такива от продължаваното престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. При осъществената въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт окръжният съд, след като е изслушал и опасенията на гражданския ищец Й. за сина му, с основание е отхвърлил исканията на подсъдимия да бъде допуснат преразпит на всички свидетели и повторна или разширена графическа експертиза. Това си становище той е защитил и с изложените в решението си съображения защо не може да бъде дадена вяра на обясненията му, а също защо кредитира показанията на пострадалите, на св.И.С., св.Св.С., св.Н.Г., св.Ал.Й., подкрепени и от изводите на експерта И.. Или, както при събирането и проверката на доказателствената основа, така и при формиране на вътрешното убеждение на съда относно правно релевантните факти няма допуснато нарушение на процесуалните правила и те са такива, каквито са приети и от двете инстанции, като е даден дължимият се отговор на всички доводи на осъдения и защитника му. Всъщност, налице е и противоречивост на оплакванията на осъдения, като от една страна оспорва пътя и резултатите по установяване на авторството му по осъществяване на измамливите деяния, а от друга страна се настоява за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от районния съд, за да се възползва от привилегията на съкратеното съдебно следствие, при което да признае фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, съществена част от които е именно личното му участие в извършване на измамите на двамата пострадали, които пък категорично са го разпознали. Не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Неправилното приложение на материалния закон се свързва с предмета на престъплението и се настоява деянията да бъдат приети за маловажни. Изхожда се обаче само от стойностното изражение на вредата за пострадалите, като се загърбват другите обстоятелства, отразяващи се върху обществената опасност на извършеното, както и на извършителя. Безспорно, богатата престъпна биография на М. и контактите му с правозащитните органи са допринесли донякъде за правното му ограмотяване, но поднесената от него теза е несъстоятелна. Без особено значение в случая е от кога и как е подготвил почвата за измамите (кога да подаде обява, коя квартира би се приела за добра и на изгодна цена), като същественото е, че той е контактувал с пострадалите Х. и Й., у тях е създал невярното убеждение, че той е лицето, което има право да отдаде под наем жилището на посочената в обявата цена и да я получи в двоен размер, като само в рамките на броени часове, за един следобед (на 22.07.2008 г.) е успял да получи от двамата сума, която трудно може да се приеме за “минимална работна заплата”. И това в период, когато току-що е освободен от затвора и от 08.07.2008 г. до 29.07.2008 г. са му прилагани допълнителни мерки за възпитателно въздействие в пробационната служба в Шумен, а месец след това е извършил друго престъпление в Бургас, чието наказание е групирано с наложеното му по настоящето дело. Същият е осъждан многократно и за подобни измамливи престъпления, което завишава обществената му опасност на фона и на квалифициращото деянията му обстоятелство като “опасен рецидив”. Вярно е, че досега той не е търпял сериозно наказание в затвора, но именно в периода, когато съдилищата в Шумен са се произнасяли за бъдещата му наказателна съдба, проявявайки благосклонност при наказването му за други деяния и при групиране на наказания без отежняване на положението му той е осъществил инкриминираните деяния. Затова и те не могат да бъдат приети за маловажни, при липса на изискуемите се от чл.93, т.9 от НК незначителност на вредните последици или наличие на други смекчаващи обстоятелства, очертаващи по-ниска обществена опасност на извършеното спрямо обикновените случаи на такова престъпление. Не е налице неправилно приложение на закона и основание за отмяна на въззивния съдебен акт по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Индиректно се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание от 4 години лишаване от свобода, за настоящето престъпление и за съвкупността с последващото. И това оплакване е несъстоятелно. Наказанието е близко до законовия минимум, нито са налице кумулативните изисквания на чл.55 от НК за определяне на наказанието му под законовия минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода заради липсата на многобройни или изключително смекчаващи отговорността му обстоятелства, като в случая е налице изключителна упоритост да се придобиват облаги по различни незаконни начини – чрез кражби, обсебване, измами. Той с нищо не е показал, че се е поправил или извлекъл поуки от миналите си осъждания. Затова наказанието в този му размер е необходимо той за по-продължителен период да бъде изведен от обществото и да преосмисли бъдещия си начин на живот. Няма основание за смекчаване на санкцията му, още повече, на определеното му общо наказание и за кражбата, за която е осъден от районен съд-Бургас. Не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяване на атакуваното решение. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. М. от Шумен, в момента в затвора Л. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 58/29.04.2010 г. по ВНОХД № 49/2010 г. на Окръжен съд-Шумен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: