Р Е Ш Е Н И Е
№ 542
гр. София, 18.12.2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седми декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1791/2012 год.
Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 464 от 15.06.2012 год. постановена по НОХ дело № 276/2012 год. на Габровския районен съд.
В искането се релевират всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т 1-3 НПК, като се излагат съображения, че съдът превратно е оценил относителната тежест на обстоятелствата от значение за определяне размера и начина на изтърпяване на наложеното на осъдения наказание и това е довело до неоснователно смекчаване на наказателното му положение.
По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането, като излага съображения, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон при индивидуализацията на наказанието и това е довело до явната му несправедливост.
Осъденият чрез служебно назначения му защитник изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 464 от 15.06.2012 год. постановена по НОХ дело № 276/2012 год. Габровският районен съд е признал подсъдимия К. Б. Б. за виновен в това, че за времето 05-10.05.2011 год. в гр.Г., в условията на продължавано престъпление отнел от владението на Р. Х. П. и М. Х. Л., без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои пари и вещи на обща стойност 327лв, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1т.1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години и шест месеца.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на М. Х. Л. сумата 135лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди, като гражданския иск за разликата до пълния му размер от 180лв е отхвърлил.
Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Искането, с което се иска утежняване наказателното положение на осъдения, е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения:
Оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон се мотивира с неоснователна индивидуализация на наказанието от решаващия съд при условията на чл. 55 ал.1 т.2 от НК. В този смисъл са изложените съображения, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 14 от НПК, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност, приел е като смекчаващи обстоятелства, които нямат характер на такива, а останалите съществуващи смекчаващи обстоятелства неправилно е преценил като многобройни и правещи несъразмерно тежко минималното наказание от три години лишаване от свобода, предвидено за престъплението. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. 301 ал.1 т.3 от НПК, задължаващи го при отмерване на конкретното наказание да прецени относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК. Доводите са основателни, защото съдът не е изпълнил тези свои задължения и това е довело до налагане на наказание, което е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал.5 т.1 и 2 от НПК и несъответно на целите по чл. 36 от НК.
Делото е разгледано при условията на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. Съдът е приел, че са налице многоройни смекчаващи обстоятелства и на това основание е индивидуализирал наказанието под предвидения в нормата на чл. 198 ал.1 от НК размер, при условията на чл. 58а ал.4 от НК. Изводите си е направил при неточна преценка на обстоятелствата по чл. 54 от НК.
Без основание съдът е преценил като смекчаващи обстоятелства самопризнанието, което осъденият е направил в досъдебното производство, невисоката стойност на предмета на престъплението и упражнената по-лека форма на принуда – издърпване на чантите на пострадалите без нарушаване на физическата им неприкосновеност.
Признанията, които прави обвиняемият в досъдебното производство са релевантни за размера на наказателната отговорност и когато делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция с признаване на всички факти, включени в предмета на доказване, но само ако са допринесли за по-бързото и ефективно разкриване на престъплението, а не за неговото документиране, както е прието в мотивите. От данните по делото не може да се направи извод, че без обясненията, които е дал, включително и пред съдия, разкриването на деянията би било затруднено. В кориците на досъдебното производство се съдържат данни, че извършителят на двата грабежа е разкрит посредством проведени оперативно-издирвателни мероприятия и чрез проследяване на проведените с отнетия мобилен телефон разговори, при които е ползвана СИМ карта на негова близка.
Стойността на предмета на престъплението има съществено значение при индивидуализацията на наказанието, но на това обстоятелство е отдадено прекомерно значение, като не е съобразено, че при грабеж деецът предварително не знае какви вещи има в отнетите чанти. Като абсолютен размер двете суми не са много високи, но за възрастните пенсионерки са значителни, доколкото са основен източник на доходи за посрещане на всичките техни нужди за месеца. Отнетия мобилен телефон, оценен за 40лв и особено унижощаването на неговата СИМ карта е лишило пострадалата от връзка с нейните близки. Отнетите други вещи – ключове от входни врати, лични карти, рецептурни книжки, спестовни книжди, здравноокигурителни книжки, макар и да имат много ниска имуществена стойност имат съществено значение за пострадалите.
Интензитета на упражнената принуда също е приет като смекчаващо обстоятелство, без отчитане личността на пострадалите. Подсъдимият се е насочил към членове на обществото, които поради своята възраст са най-беззащитни и лишени от възможност да запазят имуществото си. Пострадалата Л., на 85 год., е съобщила в съдебното заседание, че направила опит да запази чантата си, като се “сражавала” с подсъдимия, но силите им са били очевидно неравностойни. Посягането върху вещи на такива лица е особено укоримо, поради което не може да се приеме, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, само защото принудата не се е изразила в нарушаване на физическата неприкосновеност на жертвите.
Не са преценени в тяхната цялост и данните от значение за определяне начина на изтърпяване на наказанието.
Съдът е отдал преимуществено значение на формалните критерии – размер на наказанието и липсата на предходно осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като е пренебрегнал останалите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца. Извършването на две деяния в интервал от няколко дни и само шест месеца след влизане в сила на осъдителна присъда за кражба е проява на престъпна упоритост. Наказателната отговорност за предходното деяние е реализирана след като е навършил пълнолетие, макар и деянието да е извършил преди това. Очевидно наложеното наказание не е оказало достатъчно поправително и възпиращо въздействие. Извън признанията, които е направил, в досъдебното производство също е имал недобросъвестно процесуално поведение, като при взета мярка за неотклонение “подписка” не само е напуснал адреса си, но и страната, което е затруднило разследващия орган. Поведението му е наложило производството да бъде спряно и да бъде обявен за общодържавно издирване с мярка “принудително довеждане”.
При отчитане на тези обстоятелства съдът би могъл да достигне до други изводи за обема наказателна принуда, който следва да бъде упражнен по отношение на подсъдимия.
Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 т.1 и 2 от НПК и е основание за възобновяване производството по делото. На това основание влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Габровския районен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си, както бяха посочени по-горе, като прецени относителната тежест на всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и да наложи наказание съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца и достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.425 ал.1т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И: Възобновява производството по НОХ дело № 267/2012 год. по описа на Габровския районен съд.
Отменява постановената по делото присъда № 464 от 15.06.2012 год.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|