Р Е Ш Е Н И Е № 271 София, 16 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори ноември ....….. 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ....................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев .............. .. Красимира Медарова ............. при секретар .. Невена Пелова ................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ......................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................... КНОХД № .. 1118 .. / ..2016.. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по подаден в срок протест и допълнение към него от прокурор в Апелативна прокуратура – гр. София. Обжалва се въззивно решение № 190 от 19.05.2016 г., постановено по ВХОНД № 192/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. София, с което е изменена присъда от 29.10.14 г. по НОХД № 1492/13 г. на Специализирания наказателен съд (СпНС). В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се като довод за допуснато абсолютно процесуално нарушение, че ход на делото пред САС не е следвало да бъде даван, тъй като съгласно чл. 411а, ал. 1, т. 2 от НПК компетентен да разглежда дела за престъпления по чл. 321 от НК, като въззивна инстанция, е само Апелативния специализиран съд (АСпС). Прави се искане решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СпНС. В съдебно заседание прокурор от ВКП поддържа протеста само в частта за нарушение на чл. 14 и чл. 13 от НПК, изразяващи се в необективно, невсестранно и непълно анализиране на доказателствената съвкупност, което е довело и до нарушение на материалния закон. Не поддържа протеста по отношение на наведеното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 2 и на чл. 411б от НПК. Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание, заедно със своите защитници, като пледират касационния протест да бъде оставен без уважение, а въззивното решение оставено в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, постъпилия касационен протест и допълнение към него, посочените в тях основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда от 29.10.2014 г. по НОХД № 1492/2013 г. по описа на СпНС е признал подсъдимия П. Н. И. за невиновен в това, че за времето от началото на месец януари 2011 г. до 27.06.2012 г., в [населено място], ръководил организирана престъпна група с участници останалите подсъдими, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години – по чл. 195 и по чл. 201 от НК, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1 от НК. Оправдал го и за повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК. Със същата присъда е признал подсъдимите К. К., Е. Д., С. Р. и Г. М. за невиновни, в това, че за времето от януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в [населено място] са участвали в организирана престъпна група, ръководена от П. Н. И., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години – престъпления по чл. 195 от НК и по чл. 201 от НК, поради което ги оправдал по така повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 1 вр. ал. 2 от НК. Оправдал Г. М. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК. Произнесъл се и по веществените доказателства по делото. По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 59/15 г. по описа на АСпНС, приключило с решение № 11/09.07.2015 г., като същото е отменено в цялост с решение № 417/25.01.2016 г. по н.д. № 1167/2015 г. по описа на ВКС, II н.о., и върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – протоколът от съдебно заседание не е бил подписан от председателя на състава. Образувано е ВНОХД № 24/16 г. по описа на АСпНС, като производството по същото е прекратено и е изпратено на основание чл. 43, т. 3 от НКП на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд за решаване на делото. С определение № 20/25.02.2016 г. по НЧД № 148/2016 г. по описа на ВКС, определен да разгледа делото е Апелативен съд – гр. София, чийто акт понастоящем се обжалва. С решението си САС е изменил първоинстанционната присъда на СпНС като е признал за невинен и оправдал П. Н. И. за това, че за времето от началото на месец януари 2011 г. е организирал /образувал/, в [населено място], организирана престъпна група с участници останалите подсъдими, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години – престъпления по чл. 195 от НК и по чл. 201 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Потвърдил е присъдата в останалата част. В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста в частта за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 2 от НПК и на чл. 411б от НПК. С оглед на това, че въпросът относно определяне на компетентния да разгледа делото съд е решен от ВКС с определение № 20/25.02.2016 г., настоящият състав счита, че наведения довод е неоснователен. На следващо място, във връзка с направеното искане в касационния протест за отмяна на решението на Апелативен съд – гр. София и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СпНС, следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, ако протестираното решение бъде повторно отменено, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. С оглед на това, че делото веднъж вече е било проверено по касационен ред и върнато за ново разглеждане, а и с оглед на това, че в протеста е направено искане единствено за отмяна на въззивното решение, но не и на присъдата постановена от СпНС, се явява невъзможно връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Наведените с протеста оплаквания за неспазване от въззивния съд на изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, всестранно, пълно анализиране и оценяване на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. При проверката относно спазване процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно и съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Апелативният съд е възприел изцяло като правилно установена фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, като е споделил доказателствената оценка, направена от СпНС и е изложил и собствени съображения относно годността и достоверността на доказателствата и доказателствените средства. Обстоятелствата, подлежащи на установяване, съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота. Фактическите положения, установени по делото, са изведени в резултат на обективен анализ и се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса. САС в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решение, с което частично е изменил първоинстанционната оправдателна присъда спрямо П. И., като е признал за невинен и го е оправдал (поправил е само пропуск на СпНС в оправдателния диспозитив на присъдата) и е потвърдил присъдата в останалата част, по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Относно лаконично наведения довод за допуснато процесуално нарушение, във връзка с прилагане на СРС и обсъждането на ВДС, събрани с тях, следва да се посочи, че САС е разгледал в съобразителната част на решението поставеното оплакване (л. 50, ВНОХД) и се е солидаризирал с крайния извод на първоинстанционния съд. Правилно са били изключени от доказателствения материал протоколите по четири броя искания за използване на СРС от 08.02.2012 г. и 16.03.2012 г., тъй като разрешението, към този момент, е дадено от зам. председател на СГС. Следвало е исканията да се отправят до председателя на СпНС (чл. 174, ал. 3 от НПК, ДВ, бр. 13 от 11.02 2011 г.) с оглед причините, посочени за нуждата от тяхното използване, а именно, че се касае за организирана престъпна група, чиито членове следва да бъдат установени. На следващо място, подробно е обсъдено и възражението за оценката на законно събрани ВДС със СРС (л. 50 – л. 51, ВНОХД). Двете инстанции по фактите подробно са анализирали доказателствените материали по делото поотделно и в тяхната съвкупност и са стигнали до законосъобразния извод, че информацията, събрана със СРС, не кореспондира с останалите доказателствени източници и не допринася за доказването на обвинителната теза за организирана престъпна група. Следва да се отбележи, че обвиненията повдигнати на подсъдимите са за образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, като събраната със СРС информация не подкрепя по никакъв начин така повдигнатите обвинения. На следващо място, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила като не е кредитирал в цялост заключението по назначената пред първата инстанция СХЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от НПК, когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. САС се е присъединил към изводите и съображенията на СпНС в кои части възприема заключението на вещите лица и в кои не, като е изложил и собствени аргументи в тази връзка /л. 49 – л.50, ВНОХД/. Следва да се отбележи, че ВКС при осъществяване на контролните си правомощия не може да се намесва при оценката на доказателствените източници, тъй като това е въпрос на вътрешно убеждение на решаващите съдилища. Намесата би била допустима, ако изводите при оценка на доказателствата са направени произволно и без да е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение. В настоящия случай, първоинстанционният съд обстойно е анализирал експертното заключение, като е стигнал до обоснования извод, че го кредитира частично, с изключение на т. 3, в която се твърди, че доказаните багрила – жълто – F. G. 3G /S. Yellow/ и червено – F. R. 5B 02 /S. R. 27/ заедно представляват оцветяваща добавка, която се използва за индикиране на дизелово гориво в системата на [фирма]. Правилно СпНС е възприел, че след като не са предоставени от обвинението сравнителни образци от системата на БДЖ „Товарни превози“ към периода на обвинението, не може категорично да се изведе, че иззетите проби, в които се установява наличието на жълто и червено багрило, са идентични с маркерите използвани в дизеловите локомотиви. Не е изследван и въпросът кога е произведено горивото предмет на експертизата и дали предхожда или следва периода, през който са се маркирали дизеловите локомотиви, също така не е изследван и въпросът дали съответният доставчик на багрилата е единствен на българския пазар или е възможно и друго дружество да внася същите багрила за друго предприятие. Следвало е така да бъдат поставени задачите на вещите лица, че по категоричен начин да може да се направи извод, че установените в иззетите проби багрила напълно съответстват с тези, използвани в системата на БДЖ за маркиране на горивото в маневрените локомотиви. Единствено следва да се посочи, че САС е стигнал до неправилен извод в мотивите си като е посочил, че е било маркирано само трафичното гориво на дизеловите локомотиви, а в обвинителния акт се твърдяло, че е източвано гориво от цистерни. Изрично с ОА /л. 5 от НОХД 1492/13 г. е посочено, че „Горивата били източвани по време на извършване на маневрена дейност на гара „име“, съответно от пълни ж. п. цистерни, предназначени за петролна база „Летище – населено място“ както и от локомотиви“. Независимо от допуснатата неточност от САС, същата не представлява съществено процесуално нарушение с оглед гореизложените съображения в коя част следва да бъде ценено експертното заключение. По отношение на възраженията на прокурора във връзка с гласните доказателствени източници настоящият състав констатира, че САС е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт. Извършил е повторна доказателствена оценка, при която е намерил за правилни изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Възприел е тяхната достоверност, като е посочил, че независимо от недостатъчно добре структурираното изложение на мотивите анализът на СпНС е подробен и прецизен /л. 51, ВНОХД/. Безспорно установено и от двете инстанции е, че подсъдимите Е. Д., С. Р. и Г. М. са продавали или са предоставяли безвъзмездно на част от свидетелите по делото керосин или нафта, наточени от празните цистерни, като същото представлявало остатъчно гориво, но също така според показанията на същите свидетели горивото било замърсено и следвало да се утаява продължително време за да може да се използва по предназначение (свид. Г. С., А. В.). По отношение на оплакванията на обвинението относно това дали е следвало да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, дадени на досъдебното или в съдебното производство, следва да се посочи, че единствено показанията на св. Р. Ц., дадени на досъдебното производство подкрепят в някаква степен обвинителната теза, но доколкото същите са дадени при груби нарушения на процесуалните правила за събиране на гласни доказателствени средства, съгласно НПК, правилно са изключени от доказателствения материал и съдилищата не са градили изводите си върху тях, като са кредитирали показанията дадени от свидетеля при разпита на съдебно следствие (л.51 – 52, ВНОХД). Следва да се отбележи отново, че повдигнатото обвинение на подсъдимите е за образуване, ръководене и участие в организирана престъпна група създадена с користна цел, като правилно и двете инстанции след като са провели обективно, всестранно и пълно проучване на всички доказателствени източници по делото и са стигнали до законосъобразния извод, че няма доказателствени средства или доказателства, които по безспорен и категоричен начин да подкрепят така повдигнатото обвинение. Неоснователно е и възражението относно оценката на въззнивния съд по отношение на показанията на св. Е. Д.. И двете инстанции са извършили собствен анализ на показанията на свидетеля като са стигнали до обоснования и законосъобразен извод, че същите не съдържат информация, от която да се направи извод по отношение на вменената престъпна дейност на подсъдимите. Като цяло с обективираните в протеста оплаквания се изразява всъщност неодобрение на направените от въззивния съд изводи, като се настоява определени факти да бъдат интерпретирани по предложения от прокурора начин, разминаващ се със становището на въззивния съд. Същото може да се каже и по отношение на наведеното оплакване за неправилна интерпретация на доказателствения материал от страна на САС, във връзка с повдигнатите обвинения на подсъдимите П. И. и Г. М. по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК. Представителят на прокуратурата не е посочил никакви доводи, които да обосновават допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, въз основа на които ВКС да се произнесе, поради което не следва да разглежда протеста в тази му част. Може да се направи извод, че прокурорът не се е запознал обстойно с въпроса на кой от подсъдимите какво обвинение е повдигнато, като в крайна сметка е стигнал до абсурдното положение да излага в протеста, че „Г. М. е държал без разрешително огнестрелно оръжие“, докато от ОА установяваме, че на подсъдимия Г. М. е повдигнато обвинение за държане на боеприпаси. Следва да се изтъкне, че апелативният съд е провел доказателствената си дейност така, че тя е съответна на процесуалните изисквания, които НПК поставя. Не са нарушени разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 от НПК. При така установената фактическа обстановка, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените източници, САС е постановил решението си, като изчерпателно е посочил основанията си, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 190 от 16.05.2016 г. по ВНОХД № 192/2016 г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................