Р Е Ш Е Н И Е № 389 гр. София, 30 ноември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1311/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о. и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано на основание касационна жалба, с уточнение към нея, от адвокат С. Д. от АК – П. и адв. С. Х. от АК – Х., упълномощени защитници на подсъдимия А. П. Г., срещу решение № 59 от 30.04.2015 год., постановено по внохд № 26/2015 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1,2 и 3 от НПК: нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В уточнението на жалбата се посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, съдилищата са нарушили процесуалните правила, като са анализирани едностранно, изопачено и непълно доказателствата по делото; не са допуснали исканите от защитата доказателства разпит на свидетелите И. Д. С., А. Х. Л. и Р. Г. Г. и изготвяне на съдебно-химическа експертиза. Защитниците молят съда да отмени въззивното решение и да оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане, при което да се съберат исканите доказателства чрез разпит на свидетелите относно обстоятелствата, посочени още във възражението срещу обвинителния акт, чийто разпит е бил отказан; да се изиска справка-бюлетин от МВР за регистрирани престъпления по чл. 330 НК в период от 23.07.2013 г. досега; да се назначи СХЕ/ съдебно химическа експертиза/ със задача да се извърши количествен и качествен анализ на установените обекти запалими смеси, изследвани от КСПТЕ / комплексната съдебно пожаро-техническа експертиза/ и се установи какво е процентното съдържание на всяко едно от отделните установени запалими вещества в сместта , използвана за запалването на процесните автомобила и какво и процесното им съдържание в следите по тялото на подс.А. Г. и налице ли са прилики или идентичност в следите ,намерени по тялото на подсъдимия с тези, използвани при извършване на деянието.Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието, тъй като не съответства на определящите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Пред касационния съд подсъдимият А. Г. се явява лично и със защитника си адвокат С. Х.. Адв. Х. поддържа жалбата и уточнението към нея и моли да бъде уважена, а делото върнато за ново разглеждане. Присъдата, според него, е постановена въз основа на предположения. Подсъдимият в лична защита също моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В последната си дума подсъдимият моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО И ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 81/21.10.2014 г. по НОХД № 146/14 г. на Пловдивския окръжен съд, н.о., подсъдимият А. П. Г., [дата на раждане] в [населено място], живущ в с.г., българин, български гражданин, с висше образование, работещ като зъболекар, неженен, осъждан, ЕГН [ЕГН], е признат за виновен в това, че на 27.02.2013 г. в [населено място] е запалил имущество на значителна стойност – лек автомобил „марка” с регистрационен номер /рег. номер/ – на стойност 14 274,00 лева – собственост на Г. И. А. /С./ като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имущества на значителна стойност – лек автомобил „марка” с регистрационен номер /рег. номер/, на стойност 4 812,00 лева, собственост на Т. В. К., и лек автомобил „марка” с регистрационен номер РВ 97 15 ВА, на стойност 2 275,00 лева, собственост на Т. П. Д. и от деянието са настъпили значителни имуществени вреди в общ размер на 18 624,69 лева, от които: по лек автомобил „марка” – в размер на 14 274,00 лева; по „марка” – в размер на 3 324,43 лева и по лек автомобил „марка” – в размер на 1 026,26 лева, поради което и на основание чл. 330, ал.3, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК е осъден на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съгласно чл. 60, ал.1, във вр. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС е постановено наложеното на подсъдимия наказание да се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК съдът е зачел от срока на така наложеното на подсъдимия наказание от пет години лишаване от свобода, времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 28.02.2013 г., както и времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 22.07.2013 г. до 13.12.2013 г. Произнесъл се и за веществените доказателства и разноските. С решение № 59 от 30.04.2015 год., постановено по внохд № 26/15 год. на Пловдивски апелативен съд/ образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия/, присъдата е потвърдена изцяло. Жалбата e НЕОСНОВАТЕЛНА. При касационната проверка на правилността на въззивното решение касационната инстанция, съгласно чл. 347, ал.1 от НПК, проверява обжалвания акт само в пределите на основанията и данните, които са наведени в подкрепа на доводите в жалбата. И след дадената от въззивната инстанция процесуална възможност на защитата за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК не е конкретизирано в какво се изразява нарушението на материалния закон, а е декларирано общо недоволство от правните изводи относно приетата от инстанционните съдилища съставомерност на деянието и авторството му от подсъдимия. В случая жалбата на защитата на подс.А. Г. не съдържа аргументация на какво се основава наведеното основание за нарушение на материалния закон, поради което съдът е лишен от възможност да извърши проверка на това основание, тъй като липсват каквито и да било данни в подкрепа на същото. Акцентира се на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на съдебните инстанции по фактите да уважат част от доказателствените искания на защитата. Следва да се отговори, че преценката за основателността на доказателствените искания е извършена от инстанциите по фактите на базата на изпълнение задълженията им за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина от предмета на доказване, както изисква чл. 13 от НПК. Проверката на процесуалната активност на въззивната инстанция показва, че няма нарушения във формалната правилност на изграденото в хода на разследването вътрешно убеждение на съда. Неоснователността на искането на защитата на подсъдимия за извършване на повторна съдебно-химическа експертиза убедително е аргументирана от въззивната инстанция с факта, че липсва обект на поисканата експертиза, тъй като видно от протокола за оглед / спр. л.71-л.72, ведно с албум на л.73-л.80 от досъд. производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК/, от местопроизшествието не са иззети следи и части от запалителното вещество, послужило за палежа на автомобилите. При наличие на такъв обект, по правило има логика да се извърши сравнително изследване между него и откритите запалителни вещества по ръцете на подсъдимия. Но в случая това изследване основателно е прието като обективно невъзможно. Затова коментираното доказателствено искане правилно е оставено без уважение от съдилищата. Въпреки обективната липса на възможност за сравнителен експертен анализ на следите иззети от ръцете на подсъдимия със следи от местопроизшествието, съдебните инстанции твърде подробно са обосновали констатациите си относно авторството на деянието от подсъдимия на базата на всестранен анализ на всички доказателствени източници. Не е посочена целта, която трябва да бъде постигната с второто доказателствено искане – прилагане към делото на бюлетина на МВР, от който да е видно има ли регистрирани престъпления по чл. 330 НК, на територията на [населено място], за периода след 23.07.2013 г. Липсата на аргументи и мотиви към исканото действие е лишило съда от възможността да прецени неговата основателност, още повече като се има предвид, че инкриминираната дата е пет месеца по-рано – 27.02.2013 г. и несъмнено инкриминираното поведение – предмет на установяване от доказателствените източници е неотносимо към един по –късен, несвързан с деянието период от време. Отхвърлянето на искането на защитата да се разпитат тримата изброени свидетели И. Д. С., А. Х. Л. и Р. Г. Г., които са щели да установят, „че друг свидетел – Ю. Я., желаел да свидетелства против подсъдимия и в полза на обвинението защото „в замяна щял да получи по-ниско наказание за извършено от него престъпление - по негласна сделка между него, разследващия полицай и прокуратурата”, е обсъдено от съдилищата, които са отговорили аргументирано (спр. на стр. 35 от протокола от съдебно заседание на окръжния съд от 14.03.2014 г.; стр. 2 от протокол от съдебно заседание на апелативния съд от 30.03.2015 г.). Съдебните инстанции по фактите са изложили убедителни съображения в опровергаване на доводите на защитата на подсъдимия , че обвинението относно деянието и неговото авторството от подсъдимия се гради само на предположения - от показанията на свидетелите Я. и свид. С.. Така, авторството на деянието от подс.Г. е установено при съвкупния анализ на фактическите данни, съдържими в кредитираната като достоверна част от намиращите се в единна хронологическа и логическа връзка група гласни и писмени доказателствени средства. От анализа на същите е изяснено, че в деня след деянието по ръцете на Г. са установени следи / чрез изследване на натривки иззети от лява и дясна ръка на подсъдимия/ от бензин , дизелово гориво и от минерално смазочно масло; според кредитираното от съда заключение на СФХЕ тези следи са с висока степен на концентрация и интензивност на насищане от запалима течност; изследваните следи произхождат от горивна смес, която не може да бъде срещана в друга смес от бита, освен при приготвяне в съчетаване на посочените три вида горивни смеси с цел предизвикване на трайно горене върху предмети. От данните от съдебно-техническата експертиза на веществени доказателства – видеозаписи от процесната бензиностанция на „име”, са опровергани обясненията на подсъдимия , че по същото време е бил в дома на свид.А. Р., както и фактът, потвърден от показанията на свид. И. Т., че той не е имал пряк досег с наливаното в резервоара на лекия му автомобил гориво, а всички манипулации по зареждането на резервоара са били извършени от нея, поради което съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия за механизма на попадане следите от запалителна смес върху двете му ръце, още повече, че експертите са категорични, че съставът на горивото е различен от състава на запалителната смес, открита по ръцете на подсъдимия. От съдържанието на анализираните ВДС - звукозаписи, изготвени чрез използването на СРС, съдебните инстанции са изяснили мотива за извършване на деянието, който макар и да не е задължителен елемент от субективния състав на престъплението е съществена част от веригата ценени косвени доказателства, изясняващи авторството на деянието. Установено е по делото, че свид.С. е отхвърляла нееднократно опитите на подс.Г. да поднови предходните, прекратени по волята на С., интимни отношения с него; не само притежаването на процесния автомобил, собственост на сви.С. , но и местодомуването му, запалването и изгарянето на автомобила са били известни на подсъдимия от установеното, че веднага след деянието той е споделил този факт със свид. К.. Според кредитираните показания на свид.К., подсъдимият е говорил за свид.С. „със страшна злъч, че ще я унищожи”; че по повод палежа на автомобила на С. си е навлякъл проблеми; че е ходил в деня след пожара „да види Мерцедеса... но за нищо не става”/. Проверката установи, че показанията на свид. Я. са ценени изключително внимателно и задълбочено от съдилищата ( спр. на стр. 16-19 от мотивите към присъдата; стр. 10-12 от мотивите на въззивното решение). Няма установени обективни факти, че свидетелят е бил мотивиран да се отклони от истината. Това твърдение на защитата няма опора в доказателствата и не води автоматично до изключване на неговите показания от доказателствения обем, защото фактите не потвърждават подобно намерение. Показанията на този свидетел са ценени изключително внимателно и прецизно, наред с останалите доказателствени източници, в резултат на което съдилищата по установяването на фактите не са намерили законова причина да изключат показанията на св. Я.. Няма причина да се счита, че тези показания са превратно тълкувани , тъй като са проверени с широк кръг доказателствени източници с идентично съдържание. Въззивният съд по свой почин е извършил нова обстойна самостоятелна проверка. Аргументирано ПАС е посочил в мотивите на решението, че не може да бъде споделен довода на защитата, че свид.Я. „се е поставил в услуга” на разследващите, с цел определяне на по-ниско наказание в замяна на негови показания по случая. На базата на съпоставянето на показанията му с други гласни и писмени доказателствени източници съдът е мотивирал констатациите си с аргументите, че депозираните пред съдия и дадените в хода на съдебното следствие показания на този свидетел относно обстоятелствата, свързани с авторството на извършения палеж, се отличават с конкретика и са в съответствие с данните, установени от свид. Г. А. /С./, свид.Д. С.. Според показанията на свид.Д. С. подсъдимият й е отправил предупреждение „да внимава, за да не запали и нейната кола”/. От писмените доказателствени средства, приобщени в съдебната фаза по чл. 283 от НПК, а именно: протокол за оглед на веществени доказателства на л.96- л.97 от Т.І- ДП – разпечатки от СМЕ-си от мобилния телефон на подсъдимия до този на свид. С. на 11.11.2012 год. и на 02.12.2012 год. е установено заканително им съдържание като напр. ...”Аз ще те оправя и на тебе ще ти драсна клечката”. От протоколите за изготвени ВДС чрез използване на СРС-та „звукозаписи” на разговори между подсъдимия и свид.С., както и със свид.К., съдът е установил мотивът на подсъдимия за саморазправа със свид. С.. Същите фактически данни са изяснени и от показанията на свид.Ю.Я..Нещо повече, той е установил и факти, които са могли да бъдат известни само на подсъдимия и на лицата, с които той е коментирал обстоятелства, свързани с палежа на инкриминираната дата: от разговора с подс.Г. при посещенията му в ареста, където се е намирал свид.Я., последният е разбрал за извършения палеж и за мотива за това - подсъдимият е бил ядосан от отказа свид.Г. А. /С./ да поддържат връзка, поради връзката й с друг мъж. Съдът е скрепил приетото за извършените посещения на подс.Г. при свид.Я. в ареста и с писмени доказателства – справки за посещенията на подсъдимия при свид.Я.. Ето защо, неоснователно се твърди и в настоящото касационно производство за превратно тълкуване на показанията на свид.Я.. Основателно въззивният съд е ценил критично показанията на свидетелите Р., А., С. – оперативни работници, чиито показания съдържат производни фактически данни/ чули са от част от свидетелите за извършването на палежа от подсъдимия/, поради което съдът не е допуснал подмяна на първични с производни доказателства за установяване на деянието и авторството. Съдът е изложил аргументирани съображения защо не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Н., К. и Р. в частта им в която са изградили алиби на подсъдимия , поради тяхната изолираност от останалите доказателствени източници. Ето защо, съставът на ВКС заключава , че не са допуснати нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници. Спазени са правилата по чл. 107 от НПК. В жалбата не са посочени конкретни съображения в подкрепа на възражението, че наложеното наказание е явно несправедливо. Изброяват се общите, принципните изисквания към наказанието – да съответства на обществената опасност на деянието и дееца, да е съобразено с отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, да се постигнат целите на наказанието. Съдилищата са приложили законосъобразно правилата на чл. 54 и чл. 36 от НК. Обсъдили както данните, очертаващи степента на обществена опасност на деянието (изключително завишена, предвид динамиката на този вид престъпление към съответния период, както и предизвиканото стресиране на обществената психика), така и на дееца (също значително завишена, предвид няколкократните осъждания и хладнокръвието при осъществяване на престъплението). Въпреки завишените показатели, обусляващи превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, определеният размер на наказанието лишаване от свобода е под средният, предвиден в санкционната част на състава на престъплението, поради което се явява неоснователно твърдението в жалбата за явна несправедливост. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о. намери , че не са допуснати касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания въззивен съдебен акт и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 30.04.2015 год., постановено по внохд № 26/15 год. на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: