1 Р Е Ш Е Н И Е № 50150 [населено място], 31.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№973/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от И. П. М. лично и като управител на „Ай Пи Ем“ЕООД/н/, чрез пълномощник адв. З. З., молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №2130/02.09.2018г. по т.д.№6647/17г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1568/03.08.2017г. по т.д.№1021/13г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено,че съществува изискуемо вземане на „Банка Пиреос България“АД /чийто правоприемник е „Юробанк България“АД/ срещу солидарните длъжници „Ай Пи Ем“ЕООД/н/ и И. П. М. в размер на 60 958,35 евро, произтичащи от договор за кредит 096/2007 от 01.03.2007г. и анекси към него, както и произтичащо от същия договор вземане на „Банка Пиреос България“АД само срещу „Ай Пи Ем“ЕООД/н/ в размер на 162 555,60 евро, като решенията са постановени при участието на синдика на „Ай Пи Ем“ЕООД/н/ М. Ш.. С определение №228/15.09.2022г., постановено от настоящия състав, производството по делото е прекратено по отношение на молбата на „Ай Пи Ем“ЕООД/н/, поради непотвърждаване от страна на синдика на дружеството в несъстоятелност Т. И. на действията, извършени с подаването ѝ от името на дружеството от лице без представителна власт – управителен орган с прекратени правомощия. За да обоснове искането си за отмяна на решението в частта по отношение на него молителят И. М. се позовава на настъпили след влизане в сила на въззивното решение нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни – 1. публикувано на 17.11.2021г. в Търговския регистър определение №265278/16.11.21г. по т.д.№5669/12г. по описа на СГС, с което по молба на кредитора „Юробанк България“АД съдът по несъстоятелността е освободил синдика на „Ай Пи Ем“ЕООД/н/ М. Ш. и 2. вписан на 19.12.2021г. в книгата по чл.634в ТЗ нов кредитор на дружеството в несъстоятелност – „Биад инвест“ ЕООД, придобил чрез цесия вземанията на „Юробанк България“АД. В обстоятелствената част на молбата са наведени като твърдения, че първото обстоятелство установява, че участвалият в производството по делото синдик М. Ш. е бил незаконно назначен, а второто – че са прехвърлени вземания от привиден кредитор /“Банка Пиреос България“АД/. В отговора си на молбата насрещната страна „Юробанк България“АД, чрез адв.А. А. и адв. Д. Балкански, е оспорила допустимостта и основателността й. Поддържа доводи за липса на предпоставки за прилагане основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в случая се касае до нововъзникнали обстоятелства, които са ирлевантни към приключилия вече правен спор, решен със сила на пресъдено нещо. В откритото съдебно заседание молителят И. П. М. заявява становище, с което поддържа молбата си. Ответникът „Юробанк България“АД не е ангажирал свой представител в процеса. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Второ отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна в процеса, предвид качеството на молителя М. на страна в исковото производство, решението по което се иска за бъде отменено по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 ал.1 ГПК. Молбата е подадена в установения в разпоредбата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК тримесечен преклузивен срок от узнаването на релевираните обстоятелства, станало с обявяването/ вписването им в ТРРЮЛНЦ и в книгата по чл.634в ТЗ. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това, основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК. В това извънредно по характера си производство правилността на решението не е предмет на проверка от Върховния касационен съд,чиято дейност се свежда до констатация за наличието на обстоятелства, осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК. В молбата си И. П. М. поддържа твърдения за наличие на основанието, посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК – откриване на нови обстоятелства, от съществено значение за делото. По смисъла на тази норма обаче, отмяната на влязлото в сила решение се допуска, когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства, които обективно са съществували, докато е траел процесът и биха могли да обусловят друг правен резултат по делото, но, поради независещи от молителя причини, не са могли да му бъдат известни при разрешаването на спора, респ. същият не е могъл да се снабди с тях своевременно. Целта на отмяната е да не се допусне да остане в правния мир едно неправилно решение, което не отговаря на съществувалата към приключването на делото фактическа обстановка и то при положение, че неизясняването ѝ, респ. непопълването на делото със съответния доказателствен материал не се дължи на поведение на страната, изразяващо се в нейно бездействие, допусната небрежност и/или лошо воден процес. Отмяната не би била допустима и в случай,че твърдяното новооткрито обстоятелство или писмено доказателство не са от съществено значение за изхода на спора, т.е. тогава, когато въпреки приобщаването им към предмета на спора, те не биха довели до различен от постановения изход на спора. Новосъздадено /след приключването на съдебното дирене/ писмено доказателство би могло да обуслови отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК само когато то материализира обстоятелство, което е съществувало и е било твърдяно по време на висящността на спора. Настоящият случай не покрива нито една от посочените хипотези. И двете обстоятелства, на които се позовава молителят, са новонастъпили, а не новооткрити. Синдикът на „Ай Пи Ем“ЕООД/н/ М. Ш. е освободен като такъв с определението на съда по несъстоятелността от 16.11.2021г., която дата е след постановяването на определение №623/07.12.2020г. по т.д.№2999/19г. по описа на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и исковото производство е приключило. Освобождаването на синдика към посочената дата представлява обстоятелство, което не е съществувало към периода, в който е било разглеждано делото, за да би покрило критерия, „новоузнатост“, посочен по-горе. Самото определение за освобождаване на синдика е постановено по реда на чл.657 ал.1 т.4 ТЗ – по искане на кредитор и поради това, дори да бъде разгледано като предпоставка по втората хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 ГПК /като ново писмено доказателство/, то не е от характер да установи неизвестен към влизането в сила на решението факт, че участвалият в производството по иска по чл.422 ГПК синдик е бил „незаконно назначен“, каквото твърдение се съдържа в обстоятелствената част на молбата. Нито обстоятелството по освобождаването на синдика по посочения ред, нито съдебният акт, като писмено доказателство, могат да бъдат счетени като такива от значение за изхода на делото по отношение на молителя, предвид това,че правните последици от прекратяването на правомощията на синдика с определението на съда възникват занапред и не рефлектират върху неговото участие в това му качество в предходно проведения процес. Същите мотиви са относими и към второто твърдяно обстоятелство – извършената след влизането в сила на решението, чиято отмяна се иска, цесия на установеното с него вземане срещу молителя. В молбата си М. и не обосновава какво е значението на това обстоятелство за изхода на спора по установителния иск, а поддържа единствено твърдения,че праводателят на цедента „Юробанк България“АД /“Банка Пиреос България“АД/ е привиден кредитор. Възражението на длъжника, че лицето, претендиращо да е негов кредитор, не разполага с такава материална легитимация, може да бъде релевирано единствено при защитата на страната в самото исково производство, но не и да обоснове искане за провеждането на извънинстанционния контрол по реда на чл.303 и сл. ГПК, като с влизането в сила на съдебния акт, с който спорът е разрешен по същество, правото да се релевира такова възражение е преклудирано. По тези съображения молбата на И. П. М. за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. М. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №2130/02.09.2018г. по т.д.№6647/17г. на Софийски апелативен съд като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: