Р Е Ш Е Н И Е № 72 [населено място], 11.04.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1357 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 360 от 19.07.2010г. на С. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 64/2010г., с което е отменено решение № 241 /26.10.2009г. по гр.д. № 302 /2008г. на С. районен съд и вместо това е уважен предявения от Г. Д. М. и С. Д. М. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ като е признато за установено по отношение на [община], че към момента на образуване на ТКЗС в[населено място] и. през 1958г. Г. К. М., починал 1960г., е бил собственик по завещание и давност на земеделски имоти в землището на[населено място] и., а именно: ливада с площ 0,500дка в м.”Г. л.” при съседи: А. Д., Г. З., М. М. и С. М. и нива от 3 дка в същата местност при съседи: С. М., М. М. и братя В., попадащи върху имоти №№ 5167, 5168 и 5169 по картата на землището на[населено място] и., а съгласно скица-проект № Ф00465/29.11.2003г., представляващи имот с проектен № 5243 с площ 2,602 дка. Жалбоподателят [община] счита решението за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е уважил иска за ливада, а не за нива, както е поискано в исковата молба. Освен това, погрешно е счел, че възстановеният на ищците имот е идентичен с имот с проектен № 5243 по приложената скица-проект и има трайно предназначение ливада, а не нива; не е налице идентичност на границите и съседите на имотите по нотариалното завещание и посочения в исковата молба имот. На последно място излага съображения относно липсата на правен интерес от водене на дело по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу общината, доколкото с този иск се цели установяване кой е бил собственик на имота към момента на образуване на стопанството, а общината не претендира имотът да е бил общински към този момент и да подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ответниците по жалбата Г. Д. М. и С. Д. М. намират жалбата за неоснователна. С определение № 1089 от 18.11.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата на въпроса за правния интерес от иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ досежно имот, който попада в хипотезата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Ищците Г. и С. М. са част от наследниците на Г. К. М., починал през 1960г. Съгласно публично нотариално завещание от 1934г. същият е притежавал нива в местн. “Г. л.” от 3 дка и втора нива в същата местност 0,5 дка с посочени съседи. През 1992г. е подадено заявление за възстановяване собствеността върху имотите и според приложено удостоверение от ОСЗ - С. с решение по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ с протокол от 04.05.1995г. е признато право на възстановяване върху нива от 0,500 дка и нива от 3 дка в тази местност. Приложена е скица-проект № Ф00465 от 29.11.2003г. относно имот № 5243, според която той засяга имоти №№ 5167, 5168 и 5169. Няма данни чия собственост е проектния имот в м.”Г. л.”. Същият е с площ 2,602дка. Върху скицата е отразено “важи за съда”. Приложена е скица на имот в същата местност, собственост на наследници на А. М., от която е видно, че имот 5169 е ливада и представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. При тези данни въззивният съд е приел, че ищците имат интерес от водене на иска, тъй като са заявили пред органа по земеделска реституция за възстановяване имотите на Г. М. и с оглед позицията на ответника, изразена по време на процеса, който е оспорвал именно правния интерес на ищците. При анализ на представените две скици и свидетелските показания съдът е счел, че има идентичност между притежавания от наследодателя по завещанието и претендиран от ищците имот с части от имоти №№ 5167, 5168 и с имот 5169. Поради това е уважил иска. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК с оглед констатирано противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес от водене на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу Общината досежно имот, който е общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. В Решение № 747 от 02.12.2008г. по гр.д. № 738/2008г. и Решение № 404 от 19.06.2009г. по гр.д. № 305/2009г. С. окръжен съд е приел, че не е налице спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато спорния имот попада върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ - временно стопанисвани от общината. Мотивирал се е със законовата разпоредба, която предвижда, че общината става собственик едва след влизане в сила плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници; следователно общината не може да се легитимира като собственик към момента на колективизацията. В първото решение обаче искът е отхвърлен по същество, а във второто е приет за недопустим. С другите две решения: Решение от 17.03.2010г. на С. окръжен съд по гр.д. № 1036/2009г. и Решение № 99 от 22.03.2010г. на С. районен съд по гр.д. № 306/2005г., както и в обжалваното решение са разгледани и приети за допустими искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против общината в качеството й на временен стопанин на имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ по съображения, че това е необходимо за да може да се възстанови собствеността в лицето на ищците. Настоящият състав намира за правилна практиката в първата група решения на С. окръжен съд и по-конкретно в решението по гр.д. № 305/2009г. Съображенията са следните: Съгласно ТРОСГК № 1/1997г. искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е специален установителен иск за собственост към минал момент - моментът на внасяне на земите в ТКЗС и другите селскостопански организации. А според чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделската земя останала след възстановяването на правата на собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. С оглед на тази времева разлика - от една страна установяване собствеността към минало време и от друга страна придобиване собствеността от общината едва след приключване на реституционната процедура за собствениците, то е налице несъвместимост искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ да се предявява против общината като собственик на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Надлежен ответник в спора за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да е лице, което претендира, че е собственик на имота също към момента на обобществяването. Затова общината, като носител на правото на собственост върху земите, останали след приключване на реституционната процедура, не може да е ответник по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изложеното обуславя липса на правен интерес от водене на такъв иск против общината. По основателността на касационната жалба. Предвид приетото по-горе относно липсата на правен интерес от водене на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ спрямо общината като собственик на земеделски земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, то предявеният от Г. М. и С. М. иск против [община] е недопустим. Не е налице за ищците правен интерес да установяват собствеността върху земеделските земи на наследодателя си спрямо [община] като бъдещ собственик на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Поради това постановените решения по спора от двете инстанции следва да бъдат обезсилени и производството по делото прекратено поради недопустимост на иска. С оглед на този изход касаторът – ответник по исковете има право на направените разноски за производството, които са 55 лв. за държавни такси, както и на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100лв. или общо 155 лв. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.1 Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 360 от 19.07.2010г. на С. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 64/2010г. и решение № 241 от 26.10.2009г. по гр.д. № 302 /2008г. на С. районен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Г. Д. М. и С. Д. М. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против ОБЩИНА С. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в[населено място] искър през 1958г. Г. К. М., починал 1960г., е бил собственик по завещание и давност на земеделски имоти в землището на селото, а именно: ливада с площ 0,500дка в м.”Г. л.” при съседи: А. Д., Г. З., М. М. и С. М. и нива от 3 дка в същата местност при съседи: С. М., М. М. и братя В.. ОСЪЖДА Г. Д. М. от[населено място], кв. В., бл.15, вх.А, ет.1, ап.2 и С. Д. М. от[населено място], ул.”К.Ф.” № 44, вх.В, ет.1, ап.1 да заплатят на О. С. сумата 155 /сто петдесет и пет/ лв. разноски за производството във всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: