Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 184   С  о  ф  и  я, 15 април 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  07  а п р и л  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 63/2010 година.   Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420 ал.1 пр.последно от НПК на главния прокурор се претендира отмяна на влязлото в законна сила определение № 2049/16.12.2009 г., постановено по НОХД № 1862/2009 г. от Районен съд - Шумен с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Ц. Т. Ц. от Варна, в момента в Софийския централен затвор лично или чрез защитника си подкрепят искането.   Искането на Главния прокурор е направено в предвидения от закона срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска облекчаване положението на осъдения. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира същото за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : С протоколно определение № 2* от 16.12.2009 г. по НОХД № 1862/2009 г. Шуменският районен съд е одобрено споразумение между Р защитника на подс. Ц. Т. Ц. за осъждането му за престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК на наказание при условията на чл.54 от НК – глоба в размер на 5000 лв, като със същото определение е извършил и групиране на това наказание с предишни по други 5 наказателни дела, за което е определено той да изтърпи две отделни наказания с лишаване от свобода, към едното от които е присъединено наложеното с определението наказание глоба в размер на 5000 лв и отделно изтърпяване и на наказание пробация за срок от 1 година при определени двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК. Определението е необжалваемо и е влязло в законна сила на 16.12.2009 г. Според главния прокурор, нарушението на материалния закон се състои в по-неблагоприятното групиране на наказанието по НОХД № 1311/2007 г. от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, към което е присъединил определеното като общо най-тежко наказание по НОХД № 158/2008 г. и настоящето дело НОХД № 1862/2009 г., а именно наказание глоба в размер на 5000 лв. Отделно от тази съвкупност той е изградил още две – една от деянията по НОХД № 4336/2007 г. на районен съд-Варна и по НОХД № 953/2007 г. на районен съд-Видин, налагайки едно общо наказание от 1 година пробация с мерките по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК и втора – по НОХД № 162/2006 г. на районен съд-Добрич и по НОХД № 88/2006 г. на районен съд-Берковица, налагайки за тази съвкупност общо наказание от 1 година лишаване от свобода, търпимо ефективно. Предлага се ново по-благоприятно за осъдения групиране на наказанията по НОХД № 1311/2007 г. и НОХД № 953/2007 г. на районен съд-Видин и НОХД № 4336/2007 г. на районен съд-Варна, за което на осъдения да се наложи общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, като останат другите две съвкупности с общи наказания глоба и 1 година лишаване от свобода. Всъщност, районен съд-Шумен е следвало да прецени доколко деянието, предмет на обвинението и осъждането на Ц. по НОХД № 1862/2009 г. е следвало да бъде включено в някоя от съвкупностите от престъпления, за което е бил осъден с влезли в сила присъди по други 6 наказателни дела, образувани с постановяване на общи наказания по ЧНД № 33/2008 г. на районен съд-Видин и впоследствие по НОХД № 1311/2007 г. на същия съд. По последното съдът с основание е образувал две съвкупности : едната – по НОХД 162/2006 г. на районен съд-Добрич и по НОХД № 88/2006 г. на районен съд-Берковица, определяйки общо наказание от 1 година лишаване от свобода и тъй като в изпитателния срок и на двете “условни” наказания е било извършеното на 09.08.2006 г. деяние, предмет на присъдата по НОХД № 1311/2007 г. на районен съд-Видин, е постановил на основание чл.68 ал.1 от НК ефективното му изтърпяване; втората съвкупност правилно е била определена за деянията по НОХД № 4336/2007 г. на районен съд-Варна, по НОХД № 953/2007 г. на районен съд-Видин и по НОХД № 1311/2007 г. на последния съд, като е наложено общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, търпимо ефективно, от което обаче е постановил да се приспадне изтърпяното наказание “пробация”, каквото е било наложено по първите две дела от тази съвкупност, предмет и на постановеното по ЧНД № 33/2008 г. на районен съд-Видин. Районен съд-Шумен в атакуваното определение не е изложил съображения защо следва да се разкъса тази втора съвкупност по трите наказателни дела (НОХД № 4336/2007 г., НОХД № 953/2007 г. и НОХД № 1311/2007 г. на посочените съдилища) и е отделил в самостоятелна съвкупност по НОХД № 4336/2007 г. и НОХД № 953/2007 г., налагайки общо наказание пробация и постановявайки отделното му изтърпяване от наказанието по НОХД № 1311/2007 г. от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, влошавайки по този начин положението на осъдения. Той не е изложил и съображения защо следва да се групират наказанията по НОХД № 158/2008 г. на районен съд-Видин с това по неговото НОХД № 1862/2009 г. на районен съд-Шумен, налагайки му общо наказание 5000 лв глоба, което пък наказание “присъединил” на основание чл.25 ал.3 от НК към наказанието от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода по НОХД № 1311/2007 г. на районен съд-Видин, без да включи деянието по това наказателно дело към съвкупността, образувана от деянията по горепосочените две наказателни дела. Дори и само на това основание определението му се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, но това е и по-неблагоприятно за осъдения, по изложените съображения. Или, съдът следва да се занимае с въпроса към коя от съвкупностите е най-благоприятно да включи двете наказания глоба на Ц. по НОХД № 158/2008 г. на районен съд-Видин е осъден на глоба 2000 лв, с влязла в сила присъда на 26.03.2008 г., за деяние, осъществено на 25.02.2005 г. (преди периода от 14.07.2005 г. до 31.07.2005 г. на извършване на деянията по НОХД № 162/2006 г. на районен съд-Добрич и по НОХД № 88/2006 г. на районен съд-Берковица, присъдите по които са влезли в законна сила, съответно на 05.06.2006 г. и на 14.07.2006 г.) и по НОХД № 1862/2009 г., поставено за разглеждане пред него, за деяние, осъществено на 27.10.2007 г., за което му е наложил наказание от 5000 лв глоба и за което е постановил на 16.12.2009 г. необжалваемото определение. От друга страна, доколкото деянието по НОХД № 1862/2009 г. на районен съд-Шумен е в рецидив към деянията по НОХД № 4336/2007 г. и НОХД № 953/2007 г., но пък е преди влизането в сила на присъдите по НОХД № 158/2008 г. и НОХД № 1311/2007 г. е необходима и преценка дали не е най-благоприятно наказанията по НОХД № 158/2008 г. и по НОХД № 1862/2009 г. да се присъединят към съвкупността по НОХД № 4336/2007 г., НОХД № 953/2007 г. и НОХД № 1311/2007 г., като по този начин се образуват от седемте осъждания на Ц. две съвкупности : първата за осъжданията му по НОХД № 162/2006 г. и НОХД № 88/2006 г. с общо наказание от 1 година лишаване от свобода и втора – от останалите пет осъждания, за което да му се наложи общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, от което да се приспадне изтърпяното като наказание пробация по НОХД № 4336/2007 г. и по НОХД № 953/2007 г., към което пък се отговори дали следва ли на основание чл.23 ал.3 от НК да се присъедини изцяло или отчасти по-голямото по размер наказание глоба. ВКС намира, че така постановеното определение от районен съд-Шумен в частта му относно групирането на наказанията по седемте последни осъждания на Ц. е незаконосъобразно и налага отмяната му в тази част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде уважено.   Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение № 2* от 16.12.2009 г., постановено от Районен съд – Шумен по НОХД № 1862/2009 г. в частта му досежно извършеното групиране на наказанията на осъдения Ц. Т. Ц. по последните му седем осъждания и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане в тази му част от друг състав от стадия на съдебното заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :