Ключови фрази
Нищожност * нищожност на договор * симулация * право на изкупуване * съсобственост * преклузивен срок

РЕШЕНИЕ
№ 296

С., 15. юли 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр.д. № 179 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 10.04.2009 г. по гр.д. № 2336/2008, с което е отменено решението на Варненския районен съд от 14.08.2008 г. по гр.д. № 6197/2007, като са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 2, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правния интерес на съсобственика да иска разкриването на възмездността на разпоредителна сделка, с която друг съсобственик се е разпоредил със своята част от имота.
По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че когато съсобственик продаде на трето лице идеална част от имот, без да я е предложил на останалите съсобственици, те придобиват потестативното право да изкупят продадената част, като заплатят продажната цена. Това потестативно право се упражнява с конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу приобретателя, който може да бъде предявен в двумесечен преклузивен срок от извършването на сделката. Ако искът за изкупуване бъде уважен, останалите съсобственици придобиват дела на разпоредилия се съсобственик и евентуална последваща делба трябва да бъде извършена между тях (без участието на разпоредилия се съсобственик), а ако искът за изкупуване не бъде предявен в преклузивния срок или бъде отхвърлен. Съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба на имота, в която процесуално легитимиран да участва е приобретателят.
Когато съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка (в която не са участвали) произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано потестативното право на изкупуване, отпада правният интерес на останалите съсобственици да оспорват с иск чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок погасява непредявеното потестативно право.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че интересът на истците, като съсобственици на имот, да предявят иск за разкриването на възмездността на разпоредителна сделка, с която друг съсобственик се е разпоредил със своята част от имота се основава на правото им да изкупят по чл. 33, ал. 2 ЗС продадената част, без да обсъди упражнено ли е правото на изкупуване в установения преклузивен срок и може ли да бъде упражнено след изтичането му.
Правилно въззивният съд е приел, че интересът на истците, като съсобственици на имот, да предявят иск за разкриването на възмездността на разпоредителна сделка, с която друг съсобственик се е разпоредил със своята част от имота се основава на правото им да изкупят по чл. 33, ал. 2 ЗС продадената част. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС продължава да съществува и след изтичането на преклузивния срок за предявяването му пред съд.
По делото е установено, че оспорваната сделка е извършена на 12.03.2007 г., а истците са узнали за нея на 22.03.2007 г., но иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС не е предявен нито до 12.05.2007 г., нито до 22.05.2007 г. (в съдебната практика се приема също, че 2-месечният преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС започва да тече, не от извършването на сделката, а от узнаването й). На 05.04.2007 г. истците са предявили иск за делба срещу приобретателя на имота.
Видно от изложеното с изтичането на преклузивния срок за предявявването на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС потестативното им право на изкупуване е погасено поради преклузия, с което отпада правния им интерес от разкриването на симулацията. Обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по предявените искове по чл. 26, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД – прекратено. Това се отнася и за предявените искове по чл. чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като те не може да бъдат предявени нито разгледани самостоятелно.
На ответника Х. Л. К. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в трите инстанции в размер на общо 633,55 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението на Варненския окръжен съд от 10.04.2009 г. по гр.д. № 2336/2008.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявените искове чл. 26, ал. 2, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН [ЕГН], А. Т. А., ЕГН [ЕГН], Даря Т. А., ЕГН [ЕГН], Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] и В. Г. К., ЕГН [ЕГН] от В. да заплатят на Х. Л. К. от В. сумата 633,55 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.