1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117 София, 29.03.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 51/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. Л. К. Д. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 2796 от 16.12.2019г. по въззивно гражданско дело № 328/2018г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено е и в нарушение на процесуалните правила, осигуряващи правото на защита на страните в гражданския процес и уреждащи задължението на съда при преценка на доказателствата да отчете възможната заинтересованост на свидетелите, а при противоречие между тях, да се мотивира на кои свидетели дава вяра и защо. Ответниците П. П. К. и Е. А. К. изразяват становище, че въззивното решение е правилно, както и че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Поддържа се в отговора на касационната жалба, че посочената съдебна практика по приложението на чл. 142 ал.2 ГПК е категорична, че за отлагането на делото поради внезапно заболявене е необходимо да е представен болничен лист по утвърден образец. По въпроса как следва да се кредитират показанията на свидетелите се изразява становище, че няма противоречие между мотивите на решението и практиката на ВКС. Изразява се и становище, че решението не е очевидно неправилно. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – осъдителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че ищците П. П. К. и Е. А. К. са собственици на процесния имот – жилище – апартамент № .... на четвъртия етаж в масивната жилищна сграда, построена в УПИ .... кв.... по плана на [населено място], м. „М.“ 1, което са закупили с договор за продажба, оформен с нотариален акт № ....г. с продавач „Елиди“ ООД. Според апелативния съд ответницата Л. К. Д. не е доказала направеното в отговора на исковата молба правоизключващо възражение за придобиване на собствеността на процесния имот по давност. Съдът е посочил в мотивите, че представеният предварителен договор с дата 30.06.2006г., сключен между „Елиди“ ООД представлявано от нея като продавач и като физическо лице – купувач по предварителния договор, е частен документ и е непротивопоставим на ищците. Същевременно предварителният договор е бил оспорен от ищците и ответницата не е представила доказателства за достоверност на датата на сключването на договора. Гласните доказателства също не са доказали владение от ответницата от сключването на договора до предявяване на иска. Освен това дори и да се приеме че владението е осъществено, то неговият срок – осем години е недостатъчен, за да настъпят последиците на давността по чл. 79 ал. 1 ЗС, защото тя е обикновен, а не добросъвестен владелец. Съдът е приел, че ползвайки имота без основание, ответницата Л. К. Д. дължи обезщетение на собствениците – ищци в размер на 14000лв. за времето от 15.12.2011г. до 15.12.2014г. Приел е също така за неоснователно възражението на ответницата за прихващане със сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от нея подобрения, защото това твърдение не е доказано. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси дали следва откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл. 142 ал.2 ГПК, когато страната по делото, която не се представлява от адвокат, не може да се яви поради заболяване и постъпване за лечение в медицинско заведение и по какъв начин следва да се установи обстоятелството, довело до невъзможност за страната да се яви лично по делото, когато тя е постъпила в медицинско заведение и не работи . Въпросите са обуславящи за делото, защото ответницата – касатор е депозирала молба пред въззивната инстанция за отлагане на делото в заседанието, в което делото е обявено за решаване като е представила документ за приемането й в болница, но съдът не е уважил искането й и се е мотивирал, че от представените документи не може да се установи, че заболяването е внезапно и че тя не е в състояние да се движи и да се яви в откритото съдебно заседание. Необосновано се твърди от ответниците по касационната жалба, че отказът на въззивния съд да отложи делото е съобразен със съдебната практика, че е необходимо да се представи болничен лист и удостоверение по образец, удостоверяващ обективна невъзможност за явяване по делото, тъй като разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /ДВ 51/2017г./ се отнася до болничен лист при определен домашен амбулаторен или свободен режим , докато в случая се касае за болнично лечение. Представената от касатора съдебна практика също не разрешава поставения конкретен въпрос, поради което са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 2796 от 16.12.2019г. по въззивно гражданско дело № 328/2018г. Указва на касаторката Л. К. Д. , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесе държавна такса в размер на 660лв. /шестстотин и шестдесет лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: