4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 821 София, 23.12.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5438 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 1139 от 31.08.2015 г. по ч.гр.д. № 743/2015 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено определение от 02.07.2015 г. на Ихтимански районен съд, с което решение № 124 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 1/2015 г. е изменено в частта му за съдебните разноски. Срещу определение № 1139 от 31.08.2015 г. на Софийски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 2180 от 15.09.2015 г., подадена от А. М. А.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът как се определят съдебните разноски по трудови спорове е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски в касационното производство. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по съществото на производството за изменение на решението в частта му за съдебните разноски. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № 124 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 1/2015 г. на Ихтимански районен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от А. М. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 33 от 05.12.2014 г. и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1135,48 лева, като за разликата до предявения размер от 2235 лева, производството по иска е оставено без разглеждане. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1000 лева разноски по делото. С определение от 02.07.2015 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, решение № 124 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 1/2015 г. е изменено в частта му за съдебните разноски, които са намалени на 800 лева след съобразяване въведеното от ищеца възражение за прекомерност. Определението по чл. 248 ГПК е потвърдено с определение № 1139 от 31.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 743/2015 г. на Софийски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 7, ал.1, т.1 ГПК в размер на минималната работна заплата; че по делото са разгледани три обективно съединени искове, за които общото възнаграждение е 1080 лева (при минимална заплата от 360 лева за 2015 г.), като с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал.5 ГПК общото възнаграждение от 1080 лева следва да бъде намалено до размер на 800 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение на Софийски окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по трудови спорове. Съгласно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, без да е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредбата. Съдът не може да намали адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум, независимо от преценката му за фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на страната действия. Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. Съгласно тази уредба (ред.. ДВ, бр. 28 от 2014 г.) минималното възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал.1, т.3, пр. ІІІ-то от Наредбата, минималното възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Правилото, залегнало в т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата – ДВ, бр. 2 от 2009 г., в която няма разграничение между възнагражденията по трудови спорове, независимо от характеристиката на иска като оценяем или неоценяем (възнаграждение в размер на 150 лева), а единственото въведено изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т.ч. по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и оценяемият иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно – минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му. Предвид изложеното, формираният в обжалвоното въззивно определение извод, че адвокатското възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се определи съобразно чл. 7, ал.1, т.1 ГПК в размер на минималната работна заплата е правилен. Неправилен обаче е изводът, че отделно възнаграждение в размер на минималната заплата се дължи и по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ. Такъв иск не е предявен по делото и не е разгледан от съда. Дори и да бе предмет на делото обаче, възнаграждението по двата иска би било общо в размер на минималната работна заплата. Неправилен е и изводът, че възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ е в размер на минималната работна заплата за 2015 г. от 360 лева. При цена на иска 2235 лева, минималното възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т.2 вр. с ал. 1, т.1, пр. ІІІ-то от Наредбата е 386,45 лева или общо минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 745,45 лева. В нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК е и изводът на съда, че определеното минимално възнаграждение по Наредбата следва да бъде редуцирано поради прекомерност под този размер. С оглед въведеното от ищеца възражение за прекомерност и реално проведената от ответника защита, уговореното от него възнаграждение от 1000 лева следва да бъде намалено, но до размер надвишаващ в не голяма степен определения по Наредба № 1 от 2004 г. – до размер от 800 лева, отговарящ в най-точна степен на действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, въпреки допуснатите нарушения на процесуалния закон, но с оглед формирания в него краен извод за размера на дължимите от ищеца съдебни разноски на насрещната страна в размер на 800 лева, следва да бъде оставено в сила. На ответника по частната касационна жалба следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски, които с оглед въведеното от ищеца възражение за прекомерност и извършените процесуални действия, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъдат намалени от 290 лева (договор за правна помощ от 05.10.2015 г.) до размер на 200 лева, определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1139 от 31.08.2015 г. по ч.гр.д. № 743/2015 г. на Софийски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1139 от 31.08.2015 г. по ч.гр.д. № 743/2015 г. на Софийски окръжен съд. ОСЪЖДА А. М. А. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 200 /двеста/ лева съдебни разноски. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: