Ключови фрази


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 222

гр. София, 05.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1441 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Я. К., против решение № 688 от 31 януари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 3905/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 305656 от 4 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 38525/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за осъждането на прокуратурата да заплати на Х. Е. П., с адрес в [населено място], сумата от 3000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.08.2015 г.- 20.07.2016 г. вследствие образувано и водено срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, вр. чл. 2 НК, прекратено с постановление от 06.04.2016 г., постановено по пр.пр. № 151/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, изразяващи се в ограничаване на свободата на придвижване от продължилото три денонощия задържане, напрежение и притеснение да споделя за случилото се, отдръпване на хора, които са разбрали за обвинението, ведно със законната лихва от 20.07.2016 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 410 от 9 май 2019 г. по настоящото дело, за да се провери допуснато ли е противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по въпроса при наличието на предпоставките за отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Допускането е обосновано с постановките на ППВС № 4/1968 г. и разрешението, дадено от ВКС в решение № 302 по гр.д. № 78/2011 г., III г.о.
В соченото ППВС се определя, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като ВС примерно сочи обективни обстоятелства при телесни увреждания и причинена смърт. Подчертава се, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Заключено е, че при определяне размера на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 302 по гр.д. № 78/2011 г., ВКС, III г.о., и в множество други, споделяна и прилагана и от настоящия съдебния състав на ВКС.
Обжалваното въззивно решение не съответства на установените в обвързващата практика на ВКС изисквания относно мотивирането му, поради което е постановено при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На ищеца е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. второ и предл. десето, т. 2, вр. ал. 2 НК – за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 354а и 354в НК. Ищецът е задържан за 24 часа на 31.07.2015 г., а с постановление от следващия ден е задържан за 72 часа. На 03.08.2015 г. съдът отказва да определи мярка за неотклонение по отношение на ищеца, и това определение е потвърдено от въззивния съд на 11.08.2015 г. С постановление от 11.01.2016 г. повдигнатото обвинение е посочено като такова по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. Наказателното производство е прекратено спрямо ищеца с постановление от 06.04.2016 г. поради недоказаност на обвинението. С определение от 30.06.2016 г. на Специализирания наказателен съд, влязло в сила на 20.07.2016 г., основанието за прекратяване на производството е изменено в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено. Не е спорно, че спрямо ищеца са прилагани специални разузнавателни средства. Случаят на задържане на организирана престъпна група е широко отразен в медиите, като името на ищеца е изрично посочено. Срещу ищеца са водени множество наказателни производства, от които приключено с влязла в сила на 20.11.2015 г. присъда по нохд № 19750/2012 г. на районния съд в [населено място] за престъпление по чл. 206, ал. 1, чл. 218б НК е само едно. Според свидетелските показания ищецът бил в стрес, чувствал се зле, затворил се, приятелите му се дистанцирали заради дадената гласност на случая, подигравали му се. Не се установява процесното наказателно производство да се е отразило на отношенията с лицето, с което съжителствал в съответния период.
При установената по делото фактическа обстановка между страните по делото няма спор, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата да обезщети причинените на ищеца вреди. Касационните доводи на ответника са за размера на дължимото обезщетение и съдът ги намира за частично основателни.
Според посочената в отговора на правния въпрос съдебна практика, този размер се определя според характера и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е получено, продължителността и интензитета на страданията, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, релевантни са и личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; продължителността на наказателното производство; характерът и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение; взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичността; причиняването на здравословни увреждания (така в решение № 230 по гр.д. № 4874/2016 г., ВКС, IV г. о.).
В случая при определяне на размера на обезщетението следва да бъдат отчетени като обуславящи по-голям размер на същото характера и тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, разгласяването на факта на повдигнатото обвинение, преживените от ищеца стрес и притеснения и ограничаването на социалните му контакти. По-нисък размер на обезщетението обуславя обстоятелството, че наказателното преследване не е довело до сериозно и трайно засягане на психиката на ищеца и не се е отразило негативно върху здравето му – доказателства, установяващи увреждане на здравето на ищеца и по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания в резултат на наказателното преследване, не са ангажирани. Наказателното производство е за тежко престъпление, но то е продължило по-малко от една година – обвинението срещу ищеца е снето след 8 месеца, когато с постановление на прокуратурата наказателното производство срещу него е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, поради недоказаност на обвинението. Обстоятелството, че по жалба на ищеца съдът е променил квалификацията на основанието за прекратяване като такава по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК (неизвършване на деянието), не е от значение за размера на обезщетението, тъй като смисълът на дадените в т. 7 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, разяснения е, че двете прекратителни основания са равнозначни относно ангажирането на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди. С участието на ищеца са проведени възможният минимум процесуално-следствени действия, а наказателното производство е прекратено на фаза досъдебно производство. След първоначалното задържане на ищеца с прокурорско постановление, срещу него не е взета мярка за неотклонение и не са предприемани никакви други действия на процесуална принуда. Същевременно срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, и негативните му изживявания неминуемо са свързани и с него.
Съвкупното обсъждане на всички тези обстоятелства и отчитането на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната мотивира съда да приеме, че за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди адекватно е обезщетение от 2000 лева, като за разликата над тази сума до уважения от въззивния съд размер от 3000 лева искът е неоснователен. Съответно въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която се уважава претенцията за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева, а в останалата част се оставя в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 688 от 31 януари 2019 г., постановено по в.гр. дело № 3905/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 305656 от 4 януари 2018 г., постановено по гр.д. № 38525/2017 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му, с която е уважен предявеният от Х. Е. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за заплащане на неимуществени вреди, за разликата над сумата 2000 лева до сумата 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2016 г., и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х. Е. П., ЕГН [ЕГН], срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за разликата над сумата 2000 лева до сумата 3000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.08.2015 г. - 20.07.2016 г. вследствие образувано и водено срещу П. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, вр. чл. 2 НК, прекратено с постановление от 06.04.2016 г., постановено по пр.пр. № 151/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 688 от 31 януари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 3905/2016 г. по описа на Софийски градски съд, в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: