Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    №. 350   гр. София, 17 юни 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми юни, две хиляди и десета година,  в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА        ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                    ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 318/2010г.       Касационното производство е образувано по протест на представител на Окръжна прокуратура /ОП/, гр. С. срещу оправдателна присъда от 12.04.2010г. на Смолянски окръжен съд /ОС/, по ВНОХД№19/2010г. Депозираният протест обективира недоволство от постановения въззивен съдебен акт, изразено чрез декларация за допуснато нарушение на материалния закон, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат подкрепящи ги фактически аргументи и юридически съображения. Релевираните оплаквания очертават необоснованост на атакуваната присъда- несъответност на приетата за установена от въззивната инстанция фактология на събрания доказателствен материал, като същите са съпроводени с искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от ОС – Смолян. В допълнително представено по делото писмено изложение, прокурор при Смолянска ОП конкретизира касационния протест, като поставя акцент на налични гласни и писмени доказателствени средства /свидетелски показания, оглед на веществено доказателство и техническа експертиза/, обезпечаващи обвинителната теза за осъществено от Е. Р. престъпно посегателство по чл.339, ал.1НК. В съдебно заседание на 08.06.2010г. представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест. Подсъдимият Р. , редовно уведомен не участва лично в настоящото производство, като неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат. Защитата пледира за правилност на атакувания въззивен съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 14.01.2010г., постановена по НОХД №156/2009г., Девинският районен съд /РС/ е признал Е. В. Р. за виновен в извършено на 07.05.2009 година престъпление по чл.339, ал.1 от НК и ангажирал неговата наказателна отговорност с налагане на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при строг режим за изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивен акт №44/12.04.2010г.,по ВНОХД№19/2009г., в инициирано по жалба на подсъдимото лице производство, на основание чл.336, ал.1, т.3, вр.чл.304 от НПК, ОС - Смолян е отменил първоинстанционната присъда и оправдал Е. Р. по повдигнатото му обвинение по чл.339 от НК, поради недоказаност. Касационният протест на прокурора е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Въззивният съд, по реда на Глава Д. и първа от процесуалния кодекс е проверил изцяло правилноста на атакуваната присъда и след проведено допълнително съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото е изградил своето вътрешно убеждение и изложил убедителни мотиви по фактите и приложимите към тях материалноправни норми. Изпълнявайки стриктно задълженията си, регламентирани в чл.313-340 НПК, оторизираният орган е анализирал фактическите и правни изводи на първостепенния съд, като в съответствие с подкрепящите ги безспорни доказателства и в аспекта на депозираните от страните възражения е формирал заключение за незаконосъобразност на атакувания осъдителен акт, предпоставящо отмяната му и постановяване на оправдателна присъда. Компетентно въззивната инстанция е приела, че приобщените при наказателното разследване доказателствени източници установяват по категоричен и несъмнен начин, че при осъществена на 07.05.2009 година от В. С. и В. М. полицейска проверка у подсъдимия Р бил открит и иззет сигнално-газов пистолет, марка „Sieger” PP. За оръжието бил уведомен находящият се извън града дежурен офицер М. , по чието разпореждане то било занесено в КПП „Забрал” и разглобено, чрез махане на пълнителя и проверка на цевта за патрони. Доказани са и последващите действия на полицаите по привеждането на Е. Р. в РУ на МВР Д. , оформянето на протокол за доброволно предаване, подписан от задържания и предоставянето на пистолета на С. С. , работещ в служба „КОС” и на Г. Тодоров, вещо лице в НТЛ при ОД-МВР, гр. С., които констатирали липса на задължителния за този вид оръжие газоразпръсквач, променяща неговото предназначение. На 23.06.2009 година е образувано досъдебно производство срещу Е. Р. за престъпление по чл.339, ал.1НК, като в хода на проведеното разследване е извършен оглед на веществени доказателства- газсигнален пистолет, марка „Sieger” PP с 2 броя халостни патрони, калибър 9 мм; и изготвена балистична експертиза, дала компетентно мнение, че представеният за изследване обект е с премахнат преграден дифузьор /цевна муфа/ и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗКВВООБ. В рамките на очертаните фактически положения въззивният съд правилно е приложил и материалният закон. Обоснована е интерпретацията на конкретиката по делото, сочеща на опорочена процедура по претърсване и изземване /чл.160-чл.164 от НПК/, некоректно заместена със съставянето на съдържащия непълноти протокол за доброволно предаване от 07.05.2009г., и на дерогиране на установения в чл.109 - чл.111 от НПК нормативен регламент за описване, прилагане и съхранение на веществените доказателства. Визираните обстоятелства, преценени в корелативна взаимовръзка с изтеклия продължителен период от датата на инкриминираното посегателство до извършения на 06.07.2009г. от разследващия орган оглед на оръжие, марка „Sieger” PP, и коментирани при подчертано внимание на възможния достъп и реализирана интервенция спрямо него от различни лица, създават сериозни съмнения че процесният сигнално-газов пистолет е бил в състоянието, в което е намерен у Р. В контекста на изведената доказателствена необезпеченост на обективната съставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия по чл.339, ал.1 от НК не могат да бъдат пренебрегнати и предложените в съдебно заседание на 17.12.2009 година, пред РС- Д. разяснения на изготвилия техническото заключение Р. Г. Основавайки се на специалните си познания вещото лице заявява, че в своята практика не е имал случай на изследван газов пистолет „Sieger” PP, турско производство - аналог на инкриминирания по делото, без изискуемата се втулка, като не изключва подобен фабричен дефект и уточнява, че установяването на съществуващ преграден дифузьор в процесното оръжие е невъзможно по експертен път. Убедителна е и предложената аргументация за недоказаност на субективните измерения на инкриминираното престъпление, при форма на изпълнително деяние - държане на огнестрелно оръжие. Същата се базира на лимитираните в обясненията на подсъдимия и в свидетелските показания на А. , С. и М. фактически данни за волеизявленията на Е. Р. , че е закупил по надлежния ред иззетия „Sieger” PP, удостоверено с фактура № 144 от 05.02.2007 година, и за придобитите впечатления и непосредствени възприятия при визуалния контакт на посочените участници в наказателния процес с инкриминирания предмет, индициращи на формирани представи за притежаван газов пистолет. В подкрепа на гореизложеното е и мотивацията в атакувания съдебен акт за характеристиките на находящите се в оръжието халостни патрони, кал.9 мм , предназначени за стрелба с газ-сигнални пистолети и годни за употреба. Обсъдените факти и предпоставените от тях правни изводи обуславят позиция за липса на безспорни доказателства, за това на 07.05.2009 година Е. Р. да е държал огнестрелно оръжие /сигнално-газов пистолет, марка „Sieger” PP, калибър 9 мм., с премахнат преграден дифузьор /, без надлежно разрешение, поради което законосъобразно подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и при неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и отнасящи се до неговия извършител бъдат установени безусловно и категорично, съдът може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице. Съдебният акт не може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи заключения досежно осъщественото престъпление, обективните му и субективни признаци, и неговото авторство. Това е гаранция за охрана на процесуалните права на обвиняемия и подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията за невиновност, прокламирана в чл.31, ал.3 от Конституцията на Р България и изрично установена в чл.16 от НПК, и за осигуряване на справедлив процес в аспекта на императивните предписания на чл.6, т.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази насока е задължителната и константна практика на ВС и на ВКС на Р България. По изложените съображения, настоящият състав не констатира налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, налагащи отмяна на обявената от ОС - Смолян, по ВНОХД№19/2010г. оправдателна присъда №44/12.04.2010г. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, като счита че в пределите на възложените правомощия следва да остави в сила атакувания от прокурора съдебен акт. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 12.04.2010г. на Смолянски окръжен съд, постановена по ВНОХД №19/2010г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.