Ключови фрази
Разваляне на договор * разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * правоприемство * нередовност на въззивна жалба * обикновено другарство


6



Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр.София, 21.03.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис И. гр.д.№ 5570/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 1436/ 14.12.2015 г. по настоящето дело по жалба на П. П. А. и Т. П. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 358/ 10.07.2015 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г. С него е развален изцяло сключеният между Г. И. Н., от една страна, и П. П. А. и Т. П. А., от друга, договор с нотариален акт № **, т.**, рег.№ *****, н.д.№ 895/ 2012 г. на нотариус рег.№ ***, с който Г. И. Н. прехвърля на П. П. А. и Т. П. А. недвижим имот (апартамент № 10, находящ се на етаж 4, вход 3, бл.311 в[жк]в [населено място], с идентификатор *****.*.**.**.**, заедно с избено помещение № 10 и 0,889 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж), срещу задължението П. П. А. и Т. П. А. да поемат гледането и издръжката на Г. И. Н., като му осигурят нормален и спокоен живот докато е жив. По предявения от П. П. А. и Т. П. А. евентуален насрещен иск, правоприемниците на починалия в хода на процеса Г. И. Н. - Т. Р. К., С. Г. И., А. И. Н., П. И. И., И. М. С., Е. Н. О., К. Й. Й., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Т. Н. И., И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х. - са осъдени общо да заплатят на П. П. А. и Т. П. А. 3 200 лв, с която сума наследодателят им неоснователно се е обогатил, като за разликата до пълния предявен размер от 5 613 лв този иск е отхвърлен.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за естеството на порока, от който страда въззивно съдебно решение, постановено по жалба, нередовностите на която не са отстранени от правоприемници на починала след подаването й страна.
Съгласно чл.262 ал.1 ГПК, постъпилата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се проверява за редовността й служебно от администриращия съд, пред когото е подадена. Ако жалбата има пороци, на страната се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередовности, а ако те не бъдат отстранени в срок, тя се връща на подателя й. Пропускът на първоинстанционния съд да предприеме действия по отстраняване на нередовности на постъпила пред него жалба следва да бъде отстранен от въззивния съд – чл.267 ал.1 изр.1 ГПК. Въззивната инстанция е длъжна служебно да провери допустимостта на жалбата, с която е сезирана, включително дали отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Ако са налице нередовности, тази инстанция следва да вземе мерки за отстраняването им (чл.262 ал.1 вр. чл.267 ал.1 изр.1 ГПК), а в случай на неотстраняване на нередовностите в срок – да прекрати образуваното по жалбата производство и да постанови връщането й. Ако въззивният съд не изпълни тези си служебни задължения, постановеното от него решение въз основа на нередовна въззивна жалба е недопустимо и подлежи на обезсилване по реда на касационния контрол.
Когато страната, подала въззивна жалба, почине преди да отстрани нередовностите й, тя се замества от правоприемника си на основание чл.227 ГПК. В този случай лицето, което встъпва по силата на закона в процесуални правоотношения със съда, има същите права и задължения като починалата страна. Нему съдът дължи изпращане на съобщение за отстраняване на нередовностите на постъпилата жалба, а ако не последва изправянето им в срок, съдът е длъжен да върне жалбата. Ако починалата страна е оставила повече от един правоприемник, за нередовностите на подадената от нея въззивна жалба се уведомяват всички правоприемници. В случай на наследяване, те са обикновени другари и всеки от тях се явява жалбоподател, в рамките на наследствените си права. Когато нередовността се състои в липса на документ за внесена такса, съдът ги уведомява поотделно за припадащата им се част от общото задължение. Неотстраняването на нередовността на жалбата от някой от правоприемниците има за последица задължение на съда да върне жалбата в съответната част. Производството продължава с участието на жалбоподателите, които са отстранили нередовността на подадената от праводателя им жалба и по отношение на тях въззивният съд дължи произнасяне с акт по същество. Произнасянето с такъв акт обаче по отношение на правоприемник, който не е отстранил констатираните нередовности на жалбата, има за последица недопустимост на решението в частта, в която съответства на обема на правата на този жалбоподател.

С оглед приетото по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява отчасти недопустимо. Пред първата инстанция делото е образувано по искова молба на Г. И. Н. против П. П. А. и Т. П. А. за разваляне на договор, с който ищецът прехвърля на ответниците недвижим имот срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане. П. П. А. и Т. П. А. са оспорили иска и са претендирали отхвърлянето му, същевременно с това – постановяване на съдебно решение, с което задължението им за издръжка и гледане да бъде трансформирано от натурално в парично. Освен това само в случай че предявеният иск за разваляне бъде уважен, ответниците А. са предявили срещу ищеца Н. насрещен иск за заплащане на сумата 5 613 лв, с която неоснователно се е обогатил за тяхна сметка.
С решение № 854 от 30.05.2014 г. по гр.д.№ 3840/ 2013 г. първоинстанционният Русенски районен съд отхвърлил предявения първоначален иск за разваляне на договора и постановил трансформиране на поетото по него от П. и Т. А. задължение от натурално (за издръжка и гледане) в парично (за заплащане на 200 лв месечно). Съответно евентуално предявеният иск не е разгледан по същество.
На 19.06.2014 г. ищецът по делото Г. Н. е обжалвал изцяло постановеното първоинстанционно решение. Жалбата е била нередовна, тъй като към нея не е бил приложен документ за внесена такса (чл.261 т.4 ГПК). С разпореждане от 23.06.2014 г. съдът му е указал да внесе 302,48 лв – ½ от таксата, платена в първоинстанционното производство (спор по цената на иска не е имало нито към момента на предявяване на исковата молба, нито до приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд). На 30.06.2014 обаче настъпила смъртта на Г. Н.. Съдът спрял производството по делото и установил, че починалият е оставил за наследници сестра А. И. Н. и низходящи на други петима негови братя и сестри: Т. Р. К., С. Г. И., П. И. И., И. М. С., Е. Н. О., К. Й. Й., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Т. Н. И., И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х.. С определение от 31.07.2014 г. районният съд възобновил производството по делото и наредил на всеки от правоприемниците да бъде изпратен препис от решението, от подадената от Г. Н. жалба, както и указание да отстранят нередовностите й, като внесат дължимата такса съобразно обема на наследствените им права. По делото са приложени писмени изявления от правоприемниците Т. Р. К., С. Г. И., А. И. Н., П. И. И., И. М. С., Е. Н. О., К. Й. Й., Т. М. Ф., Н. Н. Н. и Т. Н. И., които заявяват, че поддържат жалбата и са приложили документи за внасяне на определената им от съда държавна такса. За правоприемниците И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х. обаче такива доказателства липсват. По отношение на И. И. и Н. Х. не само че липсват доказателства за внасяне на таксата, но няма и данни същите да са били уведомени за указанията на съда да отстранят нередовностите на въззивната жалба. В съобщенията до тях е посочено, че им се изпраща препис от решението и препис от жалбата, във връзка с определението на съда от 31.07.2014 г., но не и че им е изпратен препис от самото определение. Такъв препис (на 30.04.2015 г.) е получил единствено правоприемникът П. С. Х. и доколкото не е изпълнил в срок указанията за внасяне на дължимата такса, въззивната жалба по отношение на него е следвало да бъде върната.
Първоинстанционният съд не е отстранил нередовностите на жалбата на И. И. и Н. Х., нито е постановил връщане на жалбата на П. Х.. Въззивният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е констатирал този пропуск на първата инстанция в рамките на закритото заседание по чл.267 ал.1 ГПК и не е предприел действията, които му предписва чл.262 ГПК. Постановеното от него решение по жалбата на И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х. е недопустимо, тъй като в тази част жалбата е била нередовна и нередовностите не са отстранени. Спрямо тези лица решението следва да се обезсили, а по отношение на П. Х. е налице и основание за прекратяване на въззивното производство, тъй като той е получил уведомление да представи документ за внесена такса и не е изпълнил дадените му указания в срок. По отношение на И. И. и Н. Х. няма основание за прекратяване на производството, тъй като на тях не е връчвано съобщение за изправяне на нередовностите. По техните жалби делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане от стадия на закритото заседание по чл.267 ал.1 изр.1 ГПК, при което да се предприемат дължимите действия за отстраняване на нередовностите. Според това, дали нередовностите ще бъдат отстранени в срок, съдът дължи произнасяне по същество, в противен случай производството и по отношение на тези жалбоподатели следва да бъде прекратено.
В останалата част въззивното решение следва да се отмени като неправилно, тъй като е постановено без разграничаване на правата на правоприемниците на Г. Н.. Както обосновано сочат касаторите в жалбата си, съдът се е произнесъл, без да държи сметка кои наследници на ищеца са заявили изрично, че поддържат жалбата (т.е. приели са наследството при условията на чл.49 ал.2 пр.1 ЗН) и по отношение на кои такъв извод не може да бъде безусловно направен. Обемът на наследствените права на правоприемниците на Г. Н. обаче зависи от това, които от тях са приели наследството и от поведението на лицата, които не са го приели нито изрично, нито презумптивно. Такова разграничение следва да бъде направено при новото разглеждане на делото, като съдът съобрази, че по правилата на чл.8 ал.1 и чл.10 ал.2 ЗН наследствените права на правоприемниците на Г. Н. са в размер 1/12 идеална част за Т. Р. К., 1/12 идеална част за С. Г. И., 1/6 идеална част за А. И. Н., 1/24 идеална част за П. И. И., 1/12 идеална част за И. М. С., 1/18 идеална част за Е. Н. О., 1/12 идеална част за К. Й. Й., 1/12 идеална част за Т. М. Ф., 1/18 идеална част за Н. Н. Н., 1/18 идеална част за Т. Н. И., 1/24 идеална част за И. И. И., 1/12 идеална част за Н. С. Х. и 1/12 идеална част за П. С. Х.. Наследяването на низходящите на починалите преди наследодателя братя и сестри е по коляно, така че евентуален отказ от наследството на някой от тях увеличава дела в съответното коляно.
С отмяната на решението по главния иск се възстановява висящността на производството по евентуално предявения иск, като при разглеждането му въззивният съд следва да съобрази, че правата на наследниците на Г. Н. не са равни. Този иск не може да бъде уважен без отговорността на всеки от тях да бъде разграничена с оглед наследствените им права, защото в такъв случай сумата би била дължима по равно от осъдените лица, което няма да съответства на действителното материалноправно положение.
Въпросът за отговорността за направените в производството разноски следва да бъде разрешен от въззивния съд при новото разглеждане на делото (чл.294 ал.2 ГПК), с оглед изхода от спора, като се имат предвид направените във всички инстанции разходи за производството и обстоятелството по отношение кои лица въззивното производство е прекратено.
По изложените съображения съдът


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Русенски окръжен съд № 358/ 10.07.2015 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г. в частта му, в която по исковете на И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х. е постановено разваляне на сключеният между Г. И. Н., от една страна, и П. П. А. и Т. П. А., от друга, договор с нотариален акт № **, т.**, рег.№ *****, н.д.№ 895/ 2012 г. на нотариус рег.№ *** и в частта, в която И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х. - са осъдени да заплатят (общо с останалите правоприемници на Г. Н.) на П. П. А. и Т. П. А. 3 200 лв, а за разликата искът е отхвърлен, като ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по отношение на П. С. Х. поради неотстраняване на нередовностите на въззивната жалба в срок.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Русенски окръжен съд № 358/ 10.07.2015 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г. в останалата част и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, след отстраняване на нередовността или връщане на въззивната жалба на И. И. И. и на Н. С. Х..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: