4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 10 декември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1015 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 304/17 г. Окръжният съд-Сливен осъдил подсъдимия Г. С. С., за деяние, извършено на 03.10.2015 г., на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.1, б.”в”, чл.342, ал.1 и чл.54 от НК на три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от пет години, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, считано от датата на отнемане на СУМПС 03.10.2015 г. С решение № 73 от 10.08.2018 г. по внохд № 40/18 г. Апелативният съд-Бургас изменил присъдата като оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за нарушение на чл.77, ал.1 от ППЗДП, а в останалата част потвърдил присъдата на СОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, подадена чрез неговия защитник – адв.М. А.. Въззивният съдебен акт се атакува в потвърдителната му част, като се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитника му. От частните обвинители пред ВКС се явява само И. П. Т., като тя и повереникът на двамата частни обвинители (и Т. Х. Т.) – адв.Н. Д., не намират основания за възприемане на жалбата на подсъдимия като основателна. Същите страни са депозирали писмено становище по жалбата на подсъдимия което поддържат. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверка са ограничени от жалбоподателя до потвърдителната част на въззивното решение. На плоскостта на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК подсъдимият и защитата му заявяват следните данни: нарушен е чл.339, ал.2 от НПК, тъй като възраженията им пред БАС са получили отговор, „но не на база обективни дадености, надлежно събрани по делото доказателства, по реда и методите, предвидени в НПК, а на база собствени логически изводи и недопустими предположения”; експертите не са имали основание да се съобразяват с показанията на подс.Г., дадени от него в досъдебното производство, но в качеството му на свидетел (относно величината на скоростта, с която е управлявал лекия автомобил); неизяснено е останало обстоятелството на какво разстояние от мястото на удара е „чупката” на инкриминирания път. Възраженията са неоснователни. Въззивният съд не е допуснал нарушение на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, като е дал отговор на всички възражения, поставени на вниманието му от страна на подсъдимия и защитата му. Изложените в мотивите на решението (л.13 и сл.) съображения, предопределили отхвърляне на възраженията като неоснователни, не дават основание за укор от страна на ВКС. Внимателният им прочит опровергава твърдението за предположителна основа на същите. Тъкмо обратното се обективира – детайлност, яснота и непротиворечивост, обвързаност със събраните по делото доказателства и експертни изводи. Съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК е и отговорът на възраженията, които и сега се поддържат пред касационната инстанция – за показанията на подсъдимия, депозирани от него в досъдебното производство, но в качеството му на свидетел и за „чупката” на пътното платно. Към казаното от БАС, настоящата инстанция няма какво да добави, защото основанията посочени в мотивите се основават на правилен прочит на надлежно събраните доказателства, анализирани адекватно на обективното им значение. Не е налице необходимост от преповтаряне на част от съжденията. Тук е мястото да се посочи, че срещу конкретните съображения на БАС, за които стана дума по-горе, в това число и на възраженията, на които е поставен акцент, не се възразява съответно на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Въпреки детайлността на съображенията на решаващия съд, конкретни доводи срещу тях не се излагат. Възраженията преповтарят тези, които са били поставени на вниманието на БАС. Това обаче няма как да предопредели извършването на служебна проверка от страна на ВКС, която поначало е недопустима. При изложеното ВКС не намери да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което и предопределя рамките, в които е възможна проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията – фактите, приети за установени от въззивния съд. Законът правилно е приложен, защото са налице обективните и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав и съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Наложеното наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Впрочем искането за намаляване на наказанието е декларативно, без да се излагат данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Друг е въпросът, че занижено по размер е наказанието по чл.343г от НК. Какъв следва да бъде срока на лишаването от права по чл.37, ал., т.т.6 и 7 т НК, когато те се прилагат като кумулативна санкция заедно с лишаването от свобода е решено в чл.49, ал.2 от НК – срокът на лишаването от права може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с три години. Още с Тълкувателно решение на ОСНК № 61/1980 г. е указано, че смисълът на чл.49, ал.2 от НК е на осъдения да не се дава възможност да упражнява права, които по закон са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Няма основание това принципно положение да бъде по-различно за случаите, когато подсъдимите не търпят ефективно наказанието лишаване от свобода поради приложението на чл.66 от НК. В тази насока няма как да се игнорира хипотезата на чл.49, ал.3 от НК, в която е указано, че макар срокът на лишаването от права да започва да тече от датата на влизането в сила на присъдата, то осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. В случаите с приложение на института на условното осъждане това означава да е изтекъл изпитателния срок. Като е определил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство в разрез с казаното БАС е нарушил закона, но това нарушение не може да бъде отстранено, предвид инициативата за образуване на настоящото касационно производство. Като не установи основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 10.08.2018 г., постановено по внохд № 40/18 г. на Апелативния съд-Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: