Р Е Ш Е Н И Е   № 679/2009 г.   София, 13.01.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА  ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при участието на секретаря  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр. дело № 1496 / 2008   година,образувано по описа на I отд., и за да се произнесе , взе предвид :   Производството е по чл. 290-293 ГПК.   Валентин С. С. и А. Д. С., и двамата от гр. Ш. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 06.03. 2008 година по гр.д. Nо 801/2007 година на Шуменския окръжен съд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Б. и В. Б. , чрез адв. Г, с който се поддържа , че с обжалваното решение не е допуснато посоченото нарушение на процесуалните правила предвид липсата на произнасяне по искането на касаторите-ответници, като се поддържат и доводи за законосъобразност на крайните правни изводи дори и ако би бил проведен косвен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , след преценка на доводите на страните и на основание закона , в рамките на правомощията на чл. 293 ал.2 ГПК във вр. с чл. 291 т.2 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд , в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на районен съд и е постановил ново решение, с което е уважен заявения иск за собственост като на основание чл.97 ал. 1 ГПК / отм./ е прието за установено по отношение на В. С. С. и А. Д. С. , че Д. и В. Б. са собственици на 35.96/294 идеални части от поземлен имот- с идентификационен Nо 83510.667.176 по КП на гр. Ш., както и е изменен частично НА Nо 2/95 год. и НА Nо 118/2004 година. Това решение на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо , но неправилно. Същото е постановено при допуснато нарушение по приложението на чл. 188 ал.1 ГПК / отм./ . С Определение по чл. 288 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия е приел, че въпросът за допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт , от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд ,поради което и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е допуснато касационното обжалване. Съдебна практика на ВКС, с посочените Решение Nо 216/ 14 . 04. 2006 г. по гр.д. Nо 473/ 2005 година на I г.о и Решение Nо 24/99 г. по гр.д. Nо 1912/97 г. на IV г.о. приема , че след като административното производство се развира между заинтересованите лица- молители и административния орган и в това производство не се разглеждат спорове за материално право, следва , че в рамките на висящ исков граждански процес , при спор за правото на собственост, третите лица , засегнати от последиците на административния акт, да могат да се защитят правото си на собственост като оспорят законосъобразността/ процесуална и материално правна / на административния акт и това оспорване следва да бъде разгледано. Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата теза по посочените решение на ВКС и счита , че установената практика на съставите на ВКС, при релевиран довод за незачитане правните последици последиците на един административен акт от който противната страна черпи права ,поради факта , че същият е издаден в нарушение на установен процесуален ред или в нарушение на материалната компетентност на административния орган ,решаващият съд следва безусловно да проведе искания от страната/ в рамките на провежданата по иска защита / косвен контрол за законосъобразност. Въззивният съд , като решаваща по съществото на делото инстанция следва да съблюдава установената практика, тъй като от една страна се касае до процесуална възможност , която засегнатата страна може да упражни в рамките на исковия процес по спора за съществуването на спорното вещно право като оспори административна процедура , по която не е бил страна , а от друга страна –упражненото възражения като защитно средство срещу заявения иск задължително следва да бъде разгледано от въззвината инстанция в установените за нея правомощия при действието на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ във вр. с изискванията за законосъобразен съдебен акт- чл. 188 ГПК/ отм./. При осъществяването на косвения контрол за законосъобразност на административен акт , решаващият съд следва да съобрази и съдебна практика по Тълкувателно решение Nо 78/1973 на ОСГК на ВС, постановена в смисъл, че в рамките на задължителната преценка на правопораждащите факти , решаващият съд може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява , да приеме съществуването или не на определение правоотношение, и изцяло разясненията, дадени с ТР 1/1991 година на ВС ОСГК, касаещи понятието нищожност на административния акт, когато последния е издаден при компетентност на административния орган. С касационната жалба ОСНОВАТЕЛНО се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, поради неосъществен косвен съдебен контрол на административен акт, съответно Решения Nо 9/ 29.04.1976 година и Решение Nо 17 / 22.07.1976 година на ИК на ГНС гр. Ш. за тяхната материално-правна законосъобразност. Данните по делото сочат , че Д. Б. и В. Б. са заявили срещу Р. Т. , П. С. П., Р. С. П., Д. В. П., В. С. и А. С. , положителен установителен иск за собственост на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, поддържайки, че през 1976 година , на основание Договор за продажба от 12 .08. 1976 год. по НА Nо 28/76 г. Д. Б. / по време на брака си със В. Б. /е закупува от С. С. П. / наследодател на ответниците П/ следния недвижим имот: жилищна сграда с два навеса, заедно с 34.86 кв.м. от мястото , в което са построени сградите, съставляващо към този момент „неурегулиран имот- дворище пл. Nо 4412 в кв. 268 по плна на гр. Ш.. Продажбата е извършена по реда на ЗСГ и ППЗСГ, видно от оценителния протокол от 25.06.1976 година , като продавачите са притежавали 42/125 ид. части от мястото, равняващи се на 96 кв.м. По делото са представени доказателства , че Комисията по чл. 26 ЗСГ /отм./ е предложила да се закупят 57.54 кв.м., но са „закупени” само 34.86 кв.м. или 34.86/285 идеални части. По силата на Заповед Nо РД 25-489 / 19.06.1897 година на Кмета на гр. Ш. е одобрена дворищна регулация и е обособен парцел ****span>IV-4412, който имот понастоящем е с идентификатор 83510.667.176 по КК на града с площ от 294 кв.м. , като закупените 34.86 /285 идеални части съставляват съответно 35.96/ 294 идеални части от имота според последния регулационен статут. Ищците претендират да им бъде признато правото на собственост именно на тези идеални части от дворното място понастоящем е с идентификатор 83510.667.176 по КК на град Ш. с площ от 294 кв.м. , закупени с Договора от 1976 година, поддържайки , че неправилно същите са реституирани в полза на наследниците на С. П. , на основание ЗВСОНИ и ЗВСНМРА, тъй като реституционният ефект на посочените закони не може да обхване продадената част от дворното място –т.е. на притежаваните от нас 35.96/294 идеални части от УПИ IV-4412 в кв. 225 по РП на гр. Ш.. Видно от т.н. неприсъствен / констативен по своята правна характеристика/ НА Nо 28/1976 година за продажба на недвижим имот чрез ГНС Ш. Д. Б. купува масивна жилищна сграда с два навеса, застроени в дворище 4412 в кв. 268 за сумата 4033.33 лв.. Съгласно допълнително Решение Nо 17/76 година купувачката придобива собствеността на 34.86 кв.м. от дворното място. Ответниците са оспорили законосъобразността на правопореждащия правото да се закупят допълнително именно части от дворното място административен акт / като елемент от фактическия състав на покупко-продажбата по ЗСГ /, а именно Решение Nо 17 с което е допълнено Решение Nо 9 от 29.06.1976 година на ИК на ГНС-. относно НЕОЦЕНЕНАТА ПЛОЩ, върху която са застроени жилищна сграда и два навеса от 34.86 кв.м. , находящи се в гр. Ш. дворище 4412 кв. 268 / имотът застроена площ 71.44 кв.м. и незастроена площ 213.26 кв.м./ оценена с протоколно решение на Председателя от 25.06.1976 година. Ответниците са поддържали , че оспореното решение Nо 17 е нищожно , тъй като излиза извън компетентност на административния орган, според действащите правила на ЗСГ и ППЗСГ не се допуснат издаване на допълнителни решения на база допълнителни оценки за продаваните имоти. Процедурата чл. 17 и 19 ЗСГ е строго формална ,а административният орган , излизайки извън правомощията си е предложил за продажба и земя , след като и в самото искане на купувачите няма искане за земя , а още по малко има съгласуване на волите за обема на земята. Отказът на въззивния съд да проведе искания/ и проведен от първата инстанция / косвен контрол за законосъобразност на посоченото решение на ИК на ГНС-. , съставлява по вече изложените съображения съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по релевираното като защитно средство правоизключващо надлежното придобиване правото на собственост на спорните идеални части от дворното място възражение , от което произнасяне ще зависи и крайният правен извод по основателността на заявения положителен установителен иск. Искането на ответниците по касация това произнасяне да бъде направено в рамките на настоящото разглеждане на делото е недопустимо. Произнасянето по спора за материално-правната законосъобразност на посоченото решение на ИК на ГНС Ш. , като правопораждащ спорното право на собственост юридически факт от фактическия състав на продажбата от 1976 година по реда на ЗСГ /отм./ като придобивно основание, обуславящ крайния извод по спора по чл.97 ал.1 ГПК / отм./, е елемент от защитата на ответника , по които доводи се произнася съда по същество, а в настоящата хипотеза касационната инстанция има само контролни функции и следва да отстрани процесуални нарушения на долната инстанция, но не и да замести волята на съда по съществото на спора, като изземе правомощията му на втората-първа инстанция според правилата на чл. 196 и сл. ГПК /отм./. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 и ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА Решение от 06.03. 2008 година по гр.д. Nо 801/2007 година на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за ново разглеждане в отменената част , от друг състав при условията на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :