Р Е Ш Е Н И Е № 428 гр. София, 20 ноември 2023 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 864 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Ц. Г. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 24 от 13.02.2023 г, по ВНОХД № 368/23, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски районен съд от 21.04.2022 г, по НОХД № 2875/19, като подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.08.2018 г в [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго, умишлено е подпомогнал неустановено лице, като е взел от пострадалата М. П. Л. парите, предмет на престъплението, чрез заплашване, да бъде принудена да извърши нещо, противно на волята й, а именно: да хвърли през терасата на жилището си сумата 1 000 лв, с оглед на което и на основание чл. 214, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 1 000 лв. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: При анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато съществено процесуално нарушение. Макар и да липсва надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, въззивният съд е отменил оправдателната присъда и е постановил осъдителна такава. Осъждането е основано на показанията, депозирани от св. П., който се явява участник в инкриминираното деяние, откъдето следва, че заявеното от него носи характеристиките на „оговор“. Недопустимо е осъдителна присъда да почива само на показания, представляващи „оговор“, без да са налице подкрепящи ги доказателства, изводими от други доказателствени източници. Допуснати са процесуални нарушения, засягащи правото на жалбоподателя на защита на досъдебната фаза на процеса, изразяващи се в това, че в постановлението за повдигане на обвинение липсва подпис на обвиняем, и в това, че за посоченото следствено действие не му е осигурен защитник по негов избор. В осъдителната присъда фигурират две различни дати, което самостоятелно представлява съществено процесуално нарушение. Показанията на пострадалата Л. не уличават подсъдимия, но това обстоятелство не е взето предвид от състава на Софийски градски съд. Св. К. е възпроизвела в показанията си само това, което е узнала от пострадалата, а то не съдържа доказателства, обвързващи подсъдимия с инкриминираното деяние. Неправилно са отхвърлени показанията на св. П., установила, че на инкриминираната дата жалбоподателят се е намирал извън [населено място]. Немотивирано въззивният съд е отказал да кредитира писмената декларация, в която се съдържат данни за отсъствието на подсъдимия от столицата в инкриминирания период. Наличието на съществени процесуални нарушения е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяване на въззивната присъда чрез определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на своя защитник. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства в нарушение на чл. 14 НПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Гласните доказателства, изводими от показанията на св. Л. и св. П., са обсъдени едностранчиво, като е ползвана избирателно само тази им част, която, според съда, обслужва обвинителната теза. Такъв процесуален подход е в разрез с процесуалните изисквания / чл. 14 НПК / и води до порок при формиране на доказателствените изводи по релевантните факти. Този подход е приложен при оценка показанията на св. Л., които не са последователни и еднозначни при описване на инкриминираните събития, но това е игнорирано от въззивния съд с аргумента, че свидетелката е на напреднала възраст и е разбираемо да не си спомня добре случилото се. Когато съдът мотивира извода си, че показанията на определен свидетел, в случая, на пострадалия, са достоверни и ги кредитира, за да постанови осъдителна присъда, следва да се убеди, че тези показания са ясни, последователни и логични и не пораждат съмнение относно тяхната достоверност. Когато обаче показанията на свидетеля съдържат вътрешни противоречия и са непоследователни, съдът е задължен да вземе отношение по този въпрос, доколкото от неговото правилно решаване зависи какъв би бил изходът на делото. В случая, в показанията на св. Л. се съдържат множество вътрешни противоречия и непоследователност при описване хронологията на инкриминираните събития, които не са обсъдени надлежно от въззивния съд, а е следвало да бъдат коментирани и да получат адекватна доказателствена оценка. При съвкупната преценка на депозираните от пострадалата показания се констатира различие в последователността на действията, извършени от нея, касаещи предмета на престъплението. Свидетелката е заявила, че в телефонен разговор е била заплашена и затова е хвърлила двукратно пари през терасата на жилището си. Според свидетелката, първия път, се е случило вечерта преди 16.08.2018 г, но още същата вечер е успяла да ги прибере. Второто хвърляне е осъществено на следващата сутрин след поредно телефонно обаждане, съдържащо заплашителни изрази спрямо нея, и тогава сумата е преминала във владение на неизвестно лице. В същото време, свидетелката е посочила и друг механизъм на деянието, според който тя е била заплашена лично / не по телефона / от неизвестни лица, които неправомерно са влезли в жилището й, и това е причината да им предостави инкриминираната сума. Въззивният съд не е обсъдил тези й твърдения, които, ако бъдат кредитирани, биха довели до други фактически изводи, а именно: че пострадалата е заплашена лично от неустановени лица / от фактическа страна е прието, че заплашването е осъществено по телефона /. Друго обстоятелство, за което в разказа на св. Л. липсва последователност, се отнася до размера на инкриминираната сума. Предмет на обвинението е сумата 1 000 лв, но свидетелката е заявила, че е предоставила парични средства, в размер на 1093 лв. Освен това, нееднозначно е описанието на плика, в който са били поставени банкнотите. Свидетелката е казала на досъдебното производство и тези й показания са надлежно приобщени, че парите са били поставени в найлонов плик. В показанията й от съдебната фаза обаче се съдържа твърдението, че парите са съхранявани в текстилна торбичка / торбичка от плат /. Липсва последователност и в твърденията на свидетелката за това: колко пъти и по кое време е заплашвана от неустановените лица. Докато в приобщените показания от досъдебната фаза е посочила, че след хвърлянето на парите вечерта преди инкриминираното деяние, е получила множество заплахи по телефона, то в показанията й от съдебната фаза, такъв факт не се съдържа. На следващо място, въззивният съд се е доверил на показанията, депозирани от св. П., без да съобрази неговата фактическа „роля“ в инкриминираните събития, която го очертава като лице, което е съпричастно към престъплението, предмет на наказателното производство. Посоченото обстоятелство има значение при преценката на неговите показания, но съдът ги е кредитирал безрезервно, без да обсъди фактическата му роля. По настоящето дело, не са обсъдени детайлно и задълбочено показанията на св. П. / от съдебната фаза и приобщените такива /, за да се проследи доколко свидетелят е последователен при описване на инкриминираните събития. От друга страна, извън вниманието на въззивния съд е останало обстоятелството, че в съдебната фаза свидетелят е заявил, че подсъдимият е доставял дограма и по този начин правомерно си е осигурявал средства за издръжка. Свидетелят е уточнил, че за случаите, за които е разказал, че е виждал подсъдимия да говори и да се среща с възрастни хора, не е възприел лично такива събития, а е научил от органите на МВР. Въззивният съд е следвало да вземе отношение по наличието на вътрешни противоречия в показанията на св. П. и да мотивира становището си по какви съображения безусловно ги кредитира и ги е поставя в основата на осъдителната присъда. Отделен е въпросът, че според този свидетел, полицията е задържала група лица, които са се занимавали с престъпна измама. При положение, че осъждането почива на заявеното от св. П., може да се направи извод, че извършителят, който е неустановено лице, е извършил престъпление измама, а подсъдимият, който е действал като помагач, го е улеснил да извърши изнудване, която правна конструкция е невъзможна. В закона е посочено, че при съучастие, съучастниците действат задружно, за да извършат едно и също престъпление, като действията на всеки от тях допринасят за постигане на общия престъпен резултат. По настоящето дело е възприето съучастие между неизвестно лице, действало като извършител, и подсъдимия, действал като помагач, но съдът не е взел отношение по въпроса въз основа на кои доказателства е намерил за доказано, че е постигнат общ престъпен умисъл между съучастниците. На следващо място, верен е изводът на въззивния съд, че показанията на св. П. не могат да бъдат ползвани при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Това е така, защото свидетелят е служител на МВР и преразказа информация, която е придобита по оперативен път. Що се отнася до аргумента за нарушено право на защита на досъдебното производство при привличане на жалбоподателя като обвиняем, процесуално нарушение не е допуснато. Отказът на обвиняемия да подпише протокола е удостоверен с подписите на двама свидетели, с което са спазени процесуалните изисквания по НПК. При привличането на обвиняемия му е осигурен служебен защитник, тъй като по това време обвиняемият е бил „задържан под стража“, в която хипотеза адвокатската защита е задължителна. По делото липсват данни обвиняемият да е направил изявление, че желае да ангажира защитник по свой избор, поради което не може да бъде споделено възражението на защитата в тази насока. Основателен е доводът на защитата, че в хартиения вариант на осъдителната присъда се съдържат две различни дати, но не може да бъде споделено това, че се касае за съществено процесуално нарушение. В тази насока е от значение електронният вариант на присъдата, фигуриращ в системата на съдилищата ЕИСС, в който съдебният акт съдържа датата, на която е проведено съдебното заседание и е обявен диспозитивът на присъдата. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглежданте от друг състав на въззивния съд. При този изход на делото не могат да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, относими към другите две касационни основания, но при новото разглеждане на делото тези доводи следва да бъдат съобразени от съдебния състав, който ще разгледа делото във въззивната инстанция. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 24 от 13.02.2023 г, по ВНОХД № 368/23. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: