Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр.София , 20 юни 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА ри участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 384/2019 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Постъпило е искане /озаглавено молба/ от осъдения от Й. А. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд №5474/2014 г. на РС-Бургас, на основание чл.423 ал.1 от НПК. В искането и допълнителната молба към него се сочи ,че присъдата по нохд №5474/2014 г. е постановена задочно; че за същото деяние,за което е бил осъден от българските власти е бил задържан в Република Гърция, като след освобождаването му, му е била наложена забрана да напуска местоживеенето си в Гърция, както и задължение да се подписва в полицията всеки месец. Твърди се, че за деянието ,за което е бил осъден в България по посоченото по-горе наказателно дело, в Р.Гърция също е постановена присъда, чието наказание е изтърпял. Моли се да бъде възобновено делото. В съдебното заседание пред ВКС,служебно назначения защитник на осъдения моли да бъде възобновено наказателното дело, на основание чл.423 от НПК. Заявява ,че от момента на образуване на наказателното производство до постановяване и влизане в сила на присъдата на РС-Бургас, осъденият А. се е намирал на територията на Р.Гърция, където е бил задържан под стража, а в последствие с наложена забрана да напуска пределите й, поради което обективно е бил в невъзможност да участва във воденото срещу него наказателно производство в Р.България. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.Счита ,че условието да бъде възобновено делото е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. Прокурорът твърди, че на досъдебното производство, осъденият е бил привлечен в качеството на обвиняем задочно, че е бил обявен за общодържавно издирване и по отношение на него е била издадена ЕЗА, по която гръцките власти са отказали предаване. Посочва ,че е била изготвена и изпратена поръчка за призоваване, като призовката му е била връчена от гръцките власти, а също така, че в хода на първоинстанционното производство, с молби за правна помощ, същият е бил надлежно призоваван от адреса му в Република Гърция. По същият ред ,осъденият е бил призован и за въззивното производство, протекло пред Окръжния съд, като неявяването му се дължи на задържането му в Р.Гърция за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода. Според прокурора, отказът на гръцките власти да предадат А. в изпълнение на ЕЗА, редовното му призоваване и участието на защитник са обстоятелства, които обосновават законосъобразното протичане на задочното производство. В предоставената му реплика ,защитникът на осъдения акцентира на факта, че Й. А. е имал уважителна причина за неявяването си пред българските власти, доколкото се е намирал в условията на арест и обективно е бил възпрепятстван да участва във воденото срещу него наказателно производство. В последната си дума осъденият Й. А. А. моли да бъде възобновено наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. От приложените по делото писмени документи /писма на МВР-Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ №А-167 от 03.01.2019 г. и №А-789 от 09.01.2019 г. и писмо на РП-гр.Бургас от 11.02.1019 г./ се установява, че осъденият Й. А. е принудително експулсиран от Р.Гърция в Р.България и на 04.01.2019 г. доведен на ГКПП Кулата-Промахон, съответно задържан от българските власти и конвоиран до ареста в [населено място] и на 11.01.2019 г. приведен в затвора [населено място] за изтърпяване на наказание осем години лишаване от свобода по нохд №5474/2014 г./, от когато започва да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване по чл.423 ал.1 от НПК, което е било сторено- искането е подадено на 29.01.2019 г. Началната дата на срока се свързва с обстоятелството за реалната възможност осъдения да упражни правото си да иска възобновяване на наказателното дело, без оглед на това, че е узнал за решението на българския съд в по-ранен момент- проведено производство пред АС-Бургас по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, в което обаче осъденият също не е участвал лично, поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода в гръцки затвор- писмо на МВР-Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ № номер/дата. В този смисъл искането следва да се приеме за подадено в срок. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл.423 ал.1 от НПК. С Постановление за привличане на обвиняем от 28.05.2013 г. по д.п.№4207/2010 г. Й. А. А. е бил привлечен към наказателна отговорност при условията на чл.206 във вр.с чл.269 ал.3 т.4 б.“б“ от НПК за извършено престъпление по чл.159г предл.първо във вр.с чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК- за това, че от 01.02.2010 г. до 01.05.2010 г. в [населено място], Р.България, и на неустановени места на територията на Р.Гърция, при условията на опасен рецидив, набрал отделно лице-бременната жена А. П. С., транспортирал го от [населено място] до неустановено място в Р.Гърция с л.а. /марка/ [рег.номер на МПС] , превел го през границата на Р.България с Р.Гърция през ГКПП „граничен пункт“ на 26.02.2010 г. и го приел в жилище на неустановено място в Р.Гърция, с цел продажба на детето. В самото постановление, зам.районния прокурор на РП-Бургас е записал, че привличането е задочно , „тъй като обвиняемия Й. А. е осъден на осем години лишаване от свобода при строг режим от съд в Р.Гърция и е задържан по това дело в същата държава,а делото което е на производство пред гръцките съдебни власти все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт“. Последващото Постановление за привличане на обвиняем от 08.10.2013 г. също е изготвено в отсъствие на Й. А., защото „е осъден на 8 години лишаване от свобода при строг режим в Р.Гърция,бил е задържан по това дело в същата държава,след това е бил освободен,но спрямо лицето са наложени ограничителни мерки-пребиваване на адрес в Р.Гърция и явяване ежемесечно в полицейското управление по местоживеене за срок от три години.“ На 20.06.2014 г. е последвало ново задочно привличане на Й. А. А. в качеството на обвиняем по посоченото по-горе досъдебно производство /Постановление за привличане на обвиняем от 20.06.2014 г./, като в процесуалния документ е вписано че „Й. А. се намира извън пределите на Р.България,а именно в Гърция,редовно призован чрез молба за правна помощ до гръцките власти,не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си“. От представените в хода на досъдебното производство писмени документи, изходящи от ГД „ГП“- „Българо гръцки контактен център-населено място“ е видно, че Й. А. е бил задържан на 20.05.2011 г. от служители на Полицейско управление- /населено място/, Р.Гърция за престъпление отвличане на непълнолетно лице, приведен е в затвора в [населено място] на 25.05.2011 г. с присъда от осем години лишаване от свобода за отвличане на непълнолетно лице /л.29 ,папка 4 от д.п.№4207/2010 г./, както и ,че е бил освободен от затвора в [населено място], Р.Гърция на 24.07.2013 г., като по отношение на него са били постановени ограничителни мерки в сила за три години- пребиваване по местоживеене- [населено място], /област/,ул. „улица“ /№/ и явяване в рамките на първите пет дни от всеки месец в полицейското управление по местоживеене / л.115, папка 5 от д.п.№4207/2010 г./. От тези писмени документи се установява, че към датата на първото привличане на лицето в качеството на обвиняем -28.05.2013 г., А. е търпял наказание лишаване от свобода в гръцки затвор, а към следващите- 08.10.2013 г. и 20.06.2014 г. спрямо него са се изпълнявали ограничителни мерки, свързани с местопребиваването му в Р.Гърция. При това положение и независимо от редовната процедура по призоваването му за 20.06.2014 г., чрез молба за правна помощ, с оглед присъствено предявяване на постановлението за привличане като обвиняем и даване обяснения по делото, А. е бил в обективна невъзможност да се яви, тъй като спрямо него са се изпълнявали ограничителни мерки от гръцките власти, срокът на които изтича на 24.07.2016 г. С оглед на горното не може да се приеме, че е налице първата хипотеза по чл.423 от НПК, при наличието на която наказателното производство се възобновява, а именно, ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена. В случая предявяването на обвинението на Й. А. е извършено отсъствено по причини, независещи от волята на обвиняемия, което обосновава уважителния им характер. Не без значение е и обстоятелството, че във връзка с издадена спрямо Й. А. Европейска заповед за арест от 02.01.2014 г. /л.42-44, папка 1 от д.п. №4207/2010 г./ с искане за предаване на лицето на българските власти за съдене по д.п.4207/2010 г. на РП-Бургас, Апелативен съд-гр./населено място/., Р.Гърция с решение от 12.02.2014 г. е отказал да изпълни ЕЗА, като е приел, че мястото, където е извършено деянието, за което българския гражданин се иска за съдене, е Р.Гърция, обстоятелство, забраняващо изпълнението на заповедта. /Решение №39/2014 г. на Апелативните съдии /населено място/- папка 12, л.49-54/. С решение на Смесения съд на [населено място], Р.Гърция от 12.06.2017 г. по обвинителен Акт №390/2015 г. на Съвета на Съда в /населено място/., Й. А. е осъден на 10 години лишаване от свобода и парична глоба в размер на 50 000 евро. за трафик на А. П. С., като по делото, проведено в Гърция той е бил освободен от затвора на 19.12.2018 г. Предвид изложените по-горе съображения и материалите, касаещи първоинстанционното разглеждане на делото се налага извод, че не само към първото съдебно заседание, проведено на 13.03.2015 г., но и към последващите- до приключване на делото на 27.04.2017 г., Й. А. е бил в обективна невъзможност да се яви, без оглед ,че в преобладаващия брой случай е бил редовно призован, чрез молби за правна помощ и му е бил връчен препис от обвинителния акт. Това е така, тъй като до 24.07.2016 г. спрямо него са се изпълнявали принудителни мерки в Р.Гърция, а за периода до 12.06.2017 г., когато е постановено решението на първоинстанционния съд в [населено място], Гърция, спрямо него се е водело наказателно производство, за деянието, предмет и на българското наказателно дело. При това положение не е налице и втората предвидена в закона хипотеза за отказ от възобновяване на наказателното дело- ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В заключение, провеждането на наказателното производство задочно, не се дължи на некоректно процесуално поведение на осъдения Й. А.. Както на досъдебното производство,така и в съдебната фаза, той не е бил в състояние да се яви и да упражни лично правата си на участие и защита, поради наличие на обективно съществуващи пречки, които по своето съдържание са извън неговата воля и представляват уважителни причини. Ето защо производството по делото следва да бъде възобновено. Разглеждането на делото следва да започна от фазата на досъдебното производство, съобразно разпоредбата на чл.425 ал.2 от НПК. Производството следва да бъде възобновено само в частта, касаеща осъдения Й. А., тъй като по отношение на неговите съпроцесници, присъдата е влязла в сила, а искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК, направено от тях, е било отхвърлено от компетентния апелативен съд. При новото разглеждане на делото следва да се осмисли възражението на осъдения за наличието на ne bis in idem, като се съберат доказателства за начина, по който е приключило производството пред второинстанционния съд в Р.Гърция. Именно възстановяването на висящността на процеса изисква тази необходимост. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда №87 от 27.04.2017 г., постановена по нохд №5474/2014 г. на Бургаски районен съд само в частта, в която Й. А. А. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.159г, пр. „първо“ във вр.с чл.159б ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.159а ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, определянето на първоначален строг режим и осъждането му за направените по делото разноски. ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение от 02.02.2018 г., постановено по внохд №1029/2017 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, в която е изменена първоинстанционната присъда като е намален размера на наложените на Й. А. наказания от десет години лишаване от свобода на осем години и глоба от 50 000 лв. на 40 000 лв. и в потвърдителната част , касаеща Й. А.. Връща делото за ново разглеждане относно Й. А. А. от стадия на досъдебното производство. На основание чл.423 ал.4 от НПК ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Й. А. А.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/