Р Е Ш Е Н И Е № 26 Гр.СОФИЯ, 25.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Гебов Изслуша докладваното от съдия Стамболова - К.Н.Д. 644/ 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №317/10.09.10 г.,постановена по В.Н.О.Х.Д.299/10 г.по описа на ОС-Благоевград /БлОС/, е отменена оправдателна присъда № 1072/ 04.05.10 г., постановена от РС-Сандански /СнРС/ по Н.О.Х.Д.300/10 г. и подсъдимият Р. Д. С. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.339,ал.1 /стар/ НК и вр.чл.58 А /стар/ НК вр.чл.55,ал.1, т.2, б.Б НК му е наложено наказание пробация с определяне на две пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, все за срок от шест месеца. Присъдата на СнРС е потвърдена в частта,в която на основание чл.53, ал.2, б.А НК са отнети в полза на държавата два патрона-предмет на обвинението. Срещу постановената второинстанционна присъда е постъпила касационна жалба с оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. Моли се съдебният акт да бъде отменен и С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият,редовно призован,не се явява. Неговият защитник поддържа жалбата с отразените в нея съображения. Представителят на ВКП намира същата за основателна. Върховният касационен съд, като прецени жалбата и изтъкнатите в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Без съмнение по производството е установено,че на 15.02.10 г.,при направена проверка в дома му, подсъдимият е предал доброволно 2 патрона, които са годни боеприпаси и за които не е имал разрешение. Видно от обвинителния акт, С. е обвинен за “държане” като изпълнително деяние на престъплението по чл.339, ал.1 НК, което е осъществено на 15.02.10 г. Такова е и самопризнанието, което той е направил по силата на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК. В този смисъл е основателно оплакването по жалбата, че второстепенният съд, постановил осъдителния съдебен акт, е излязъл извън рамките на повдигнатото и формулирано обвинение. Това само по себе си може да бъде охарактеризирано като съществено нарушение на процесуалните правила чрез ограничаване процесуалните права на касатора- чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, макар и защитата да не се е позовала директно на посоченото основание. В подкрепа на третираната проблематика трябва да се анализира осмисленото от БлОС обстоятелство, че в протокола за доброволно предаване /л.4 от ДП/ подсъдимият собственоръчно е отразил времетраене на държане на вменените му боеприпаси от 10 години, като е посочил, че същите за него са сувенир. Това писмено изявление е дало повод на второинстанционния решаващ съд да излезе извън рамките на обвинението и в неблагоприятен за касатора план да осмисли коментираното като извънсъдебно твърдение, източник на производно доказателство. Първо, вярно е,че в обстоятелствената част на обвинителния акт обсъжданото изявление е цитирано с посочване, че е положено саморъчно от дееца. Но то не придобива качеството на обяснение в процесуален смисъл, а дава повод за събиране на доказателства в определена насока във връзка с определимо като съставомерно обстоятелство. Очевидно е, след като държавното обвинение не е направило никакъв опит да установява времетраенето на държането и е обвинило С. само за 15.02.10 г., че дори и изявлението на подсъдимия по протокола за доброволно предаване да би могло да бъде считано за извънпроцесуално изявление по думите на БлОС /каквато характеристика според некоректно цитираното решение на ВКС не би могла да му се придаде/, то същото като изхождащо от обвиняемия би останало изолирано и неподкрепено от останалия събран по делото доказателствен материал. Второ, действително чрез признаване на фактологията по престъпната дейност при преминаване в процедура по съкратено следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК, касаторът е приел всичко отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Зачитането на текста на последния води до извод за правилно пресъздаване на факта само на изписване на разискваното “признание”по протокола за доброволно предаване. На същото не може да се даде смисъл като придадения му от БлОС поради процедурата и вида на съкратено съдебно следствие, че всъщност деецът е обявил и факта на дългосрочно държане на вменените му боеприпаси. Трето, БлОС твърди, че счетените от него за извънпроцесуални изявления са източник на производно доказателство. Класификацията на доказателствата на първични и производни се базира на източника на факти. Първичните произхождат от първоизточник, а вторичните /производни/ – не. Вторите в този смисъл възпроизвеждат не лично видяно или чуто, а препредадено като такова. Затова доктрината е абсолютно ясна по въпроса, че в което и да е наказателно производство подмяната на първични с производни доказателства е недопустима. Когато са налице първични доказателства, производните не са източник на фактология. Вторичните доказателства са източник единствено, когато са средство за разкриване на първични доказателства; когато служат за проверка на първичните доказателства; когато заменят първичните доказателства поради невъзможност за снабдяване с последните. Този доктринерен поглед очертава правомощията на решаващия съд при оценка на годен за ценене доказателствен материал. Според казаното, обсъжданите изявления на подсъдимия, отразени в протокола за доброволно предаване, не се вместват в никоя от посочените хипотези за производни доказателства и ползуването им като доказателствен източник. Освен първични, липсват преки и/или косвени доказателства /класификацията на последните е в съответствие с отношението им към основния факт на доказване/ за приетото държане на боеприпасите за срок, значително по-дълъг от вменения на подсъдимия по обвинителен акт. В този смисъл жалбата е основателна. Основният проблем, поставен пред касационната инстанция, е свързан с претенцията на касатора за незаконосъобразен отказ на въззивния съд от приложение на приложената от първостепенния съдебен състав разпоредба на чл.9,ал.2 НК. Казаното налага преценка дали може да се говори за присъствие на правните параметри, заложени в посочената законова норма. А предвид това, че става дума за правилно приложение на правото под формата на материален закон, при приети за вярно установени факти, базирани на законосъобразна доказателствена интерпретация, няма пречка касационната инстанция не само да обсъди възможността за приложение на чл.9,ал.2 НК, но и при установяване на наличие, да приложи някой неин вариант. Казаното е така и при изключване на обсъжданото по-горе в мотивите прието за извън-процесуално изявление, тъй като по принцип съставомерната фактология е правилно установена. Съгласно текста на чл.9,ал.2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, казано с други думи-непрестъпно, е възможно да се обмисли в два варианта- липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е престъпление такова. Конкретиката на процесния казус очертава само два боеприпаса /има и трети патрон, но той не е боеприпас по смисъла на специалния закон, важим към момента на извършване на деянието/, предадени доброволно от подсъдимия. При това единият е с характеристика на ловен патрон, а другият е малокалибрен. Няма никакви данни касаторът да е експликирал различно от процесното противоправно поведение с оглед тях и с оглед други боеприпаси или оръжие въобще. Няма база следователно,на която да се стъпи, за да се прецени,че стореното от С. застрашава обществените отношения в достатъчна степен, изисквана от закона, за да бъде деяние по чл.339,ал.1 НК, счетено за съставомерно. Липсата на обществена опасност изпъква още повече в сравнение и с останалите предмети на престъпно посегателство, визирани в обсъжданата норма. В този смисъл е основателно възражението на касатора по неговата жалба. Изложеното дотук дава възможност на ВКС да стъпи на плоскостта на малозначителност на деянието, извършено от подсъдимия, в неговата първа форма. Безспорно от формална страна са налице признаците на престъпление по чл.339,ал.1 НК, но обуславящите същото фактори формират извод за малозначителност по смисъла на чл.9,ал.2,алт.1 НК, водещ до пълна липса на обществена опасност, а оттам-и до липса на престъпление. При това не следва да се обсъждат данни за извършителя, говорещи за степен на негова лична опасност с определен интензитет. Ето защо не се вземат предвид преценените в неблагополучна за дееца посока фактори, че е бил осъждан и че към момента на извършване на проверката, спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение Задържане под стража по друго наказателно производство. Последното казано при това не е и вярно, защото спрямо подсъдимия е била изпълнявана мярка за неотклонение Д. арест. Затова и той се е намирал в дома си, където сам и доброволно е предал процесните патрони. Поради гореизложеното може да се направи извод за наличие за ВКС на условията, визирани в разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, пр.2 вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. Същевременно, въззивният съд е потвърдил първостепенната присъда по изземване на инкриминираните патрони на основание чл.53,ал.2, б.А НК. В тази част присъдата на БлОС следва да бъде потвърдена, поради дължимост на отнемането точно на посоченото основание и въпреки оправдаването на дееца. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 317/10.09.10 г.,постановена от ОС-Благоевград по В.Н.О.Х.Д.229/10 г.по описа на същия съд в осъдителната част, като: ОПРАВДАВА подсъдимия Р. Д. С., ЕГН [ЕГН] за това, че на 15.02.10 г. в[населено място] е държал 2 броя боеприпаси, без да има надлежно разрешение-престъпление по чл.339,ал.1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в нейната потвърдителна част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/