Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * правомощия на въззивната инстанция * чуждестранно юридическо лице * произнасяне по непредявен иск

1

Р Е Ш Е Н И Е

№50116

[населено място], 07.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2366/21г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. М., чрез процесуалния ѝ представител адв.Д. Й., против решение №12288/10.11.2020г. по в.гр.д.№1172/19г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено изцяло решение №7349/26.11.18г. по гр.д.№12400/14г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за установяване съдържанието на чуждото приложимо материално право, с оглед съобразяването му при решаването на спора по същество.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението на въззивния състав в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, постановено по предявения иск до размер на сумата 8000 лв. и над 25 000 лв., в която част актът на Софийски градски съд не е бил обжалван пред въззивната инстанция. В останалата му част касаторът обжалва решението като неправилно. Сочи,че въззивният съд не е следвало да обезсилва решението на първата инстанция, доколкото тя се е произнесла по спорните факти, а да разреши спора по същество, като съобрази приложимото, според него, чуждо материално право. Неправилно и необосновано, според касатора, въззивната инстанция се е позовала на визирания в жалбата на въззивника Регламент 864/07 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г., тъй като както сключеният застрахователен договор, служещ за основание за ангажиране отговорността на ответника-застраховател,така и настъпилото на 14.04.2012г. ПТП, предхождат членството на Република Хърватия в Европейския съюз, което е от 01.07.2013г. По тези съображения касаторът е поискал решението на Софийски апелативен съд да бъде обезсилено, респ. - отменено като неправилно. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. И. Н. И.-С., оспорва наличието на сочените в изложението предпоставки за извършване на селекцията, а по същество поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на апелативния съд.
С определение №400/29.06.2022г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт,за която и съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационният съд следи служебно.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното:
Първоинстанционният Софийски градски съд е бил сезиран от М. Е. М. с насочен срещу „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени ѝ вследствие пътно-транспортно произшествие. В исковата молба е поддържано,че ищцата е претърпяла на 14.04.2012г. в [населено място] Хърватска пътен инцидент, в резултат на който получила фрактура на дясната глезенна става; поставена ѝ била гипсова лонгета, а след връщането ѝ в България на 18.04.2012г. последвала операция с извършване на метална остеосинтеза с плака и винтове, които впоследствие били отстранени при втора операция, шест месеца по-късно. За претърпените от нея, вследствие инцидента, неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически болки и неудобства, затруднения в движението, налагащи спазването на постелен режим и обслужване от близките ѝ, емоционални проблеми, нервност и нарушения на съня, ищцата е поискала да бъде осъден застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на моторното превозно средство, станало причина за уврежданията ѝ, „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място], да ѝ заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. /частично от 60 000 лв./ със законната лихва и разноски.
Съставът на Софийски градски съд е разгледал иска на правно основание чл.226 КЗ /отм./ и го е уважил частично, присъждайки на ищцата обезщетение в размер на 25 000 лв. Ответникът-застраховател, който е оспорил иска в производството пред първата инстанция, включително с възражението, че исканото обезщетение е завишено по размер, е подал въззивна жалба срещу осъдителната част на решението за разликата над 8000 лв., мотивирайки се със съображения,че присъденото обезщетение не отговаря на критериите, установени от Върховен съд на Република Хърватия в приетите, с оглед еднаквото прилагане на чл.200 §1 от Закона за задълженията и договорите на Република Хърватия, Ориентировъчни критерии и суми за определяне на размера на справедливото парично обезщетение за неимуществени вреди № Su-1331-VI/02 и 1372-11/02, като обезщетението за твърдяната травма не може да надвишава 8000 лв., съобразно приложимото хърватско право.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на Регламент 864/07 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г., според чийто чл.4 приложимо право при непозволено увреждане е правото на държавата, в която е настъпила вредата. Приел е,че не е установен начинът на осъществяване отговорността на застрахователя и има ли въобще регламентиран пряк иск на пострадалия срещу застрахователя и тъй като в случая не става дума за постановяване на решение при правилно установена фактическа обстановка относно осъществяване правата, произтичащи от произлязлата катастрофа с възможност въззивният състав да осъществи преквалификация, а е необходимо подвеждане на претенцията към разпоредби, действащи в чужда държава, съдът е приел,че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, поради което го е обезсилил изцяло и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване нормите на хърватското материално право.
Така постановеното решение на Софийски апелативен съд е частично недопустимо.
С подадената от ответника „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] въззивна жалба е очертан предметът на разглеждане пред въззивната инстанция, в рамките на който тя е ограничена в произнасянето си. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано частично - за разликата над уважения от Софийски градски съд размер от 8000 лв., които въззивникът счита,че дължи, до 25 000 лв., които съдът е присъдил. Към момента на сезирането на въззивната инстанция решението е влязло в сила като необжалвано в осъдителната част до размера от 8000 лв. и в отхвърлителната част над присъдените 25 000 лв. до претендираните 30 000 лв., срещу която ищцата не е подала въззивна жалба. Като се е произнесъл, обезсилвайки изцяло решението на първата инстанция с връщане на делото за произнасяне по пълния размер на иска, съставът на апелативния съд е постановил решение свръхпетитум /извън предмета, за който е сезиран/, което следва да бъде обезсилено в тази му част като недопустимо.
В останалата му част, с която е обезсилено решението на първата инстанция за разликата от 8000 лв. до 25 000 лв., решението е неправилно. Правилно въззивният съд е приел, че приложимо при изясняване предпоставките за възникване на правото на обезщетение на ищцата, пострадала при ПТП на територията на Република Хърватска е хърватското материално право.В тази връзка съдът е съобразил правилата на Регламент (ЕО)№864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения / Регламент Рим II/, доколкото спорът касае случай на непозволено увреждане с международен елемент, и конкретно нормата на чл.4 пар.1 от регламента, според която приложимо в такъв случай е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Правилно и в изпълнение на задължението си по чл.43 от КМЧП въззивният съд е предприел съответните процесуални действия по установяване съдържанието на приложимото чуждестранно право, като е отправил по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави до Министерство на правосъдието на Република Хърватска заявка за информация.
Неправилно, в противоречие с процесуалните правила, не е разгледал предявения иск по същество, а е обезсилил постановеното от първата инстанция осъдително решение в обжалваната му от въззивника част и е върнал делото на друг състав на Софийски градски съд за ново произнасяне по иска при прилагане на хърватското материално право. В тази си дейност съставът на апелативния съд не е съобразил задължителните указания в т.1 и т.9 от ППВС №1/1985г. във връзка с ограниченото правомощие на въззивната инстанция да връща делото за ново разглеждане, както и тези в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили значението си и след влизане в сила на новия ГПК от 2007г. В постановената по реда на чл.290 ГПК своя практика по приложението на чл.270 ал.3 предл.последно от ГПК Върховен касационен съд безпротиворечиво е поддържал,че основанието за връщане на делото от въззивната инстанция на първоинстанционния съд ново разглеждане е налице само когато последният е разгледал непредявен иск, а такава хипотеза е налице когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или е определил предмета на спора въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал и е уважил искане, каквото не е било направено. Ищецът определя рамките, в които съдът дължи да даде търсената защита, чрез изложение в исковата молба на обстоятелствата, на които основава иска си и кореспондиращо с тях искане. Същите съдът е длъжен да подведе под съответните материално-правни норми, за да разреши спора между страните. Неправилно дадената от него правна квалификация не е основание за обезсилване, ако при произнасянето си съдът не е излязъл извън определения от страните спорен предмет и обхвата на търсената от ищеца защита, а касае неправилността на съдебния акт /в т.см. мотиви към ТР №1/29.02.2012г. по тълк.д.№2/2011г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая първоинстанционният съд е разгледал с решението си пряк иск, предявен срещу застраховател, за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП с МПС, застраховано при ответника. Произнесъл се е по наведените в исковата молба обстоятелства така, както са били заявени и съобразно поддържания в производството петитум, но е подвел фактите под правни норми от националното законодателство, вместо да приложи чуждото материално право. В този случай не са налице основания за прилагане нормата на чл.270 ал.2 предл. последно от ГПК и въззивният съд не е имал основание да обезсили и върне делото за ново разглеждане от първата инстанция. Решението ѝ не е недопустимо, а неправилно, доколкото не е съобразено с относимите и приложими към спора материално-правни норми, уреждащи възникналото правоотношение, като при формиране на извода си в обратния смисъл въззивният съд не е съобразил очертаните с т.9 на ППВС №1/1985г. възможни хипотези на недопустимост на произнасянето по същество.
В решението си въззивният съд не е съобразил и постановките, развити в т.19 от мотивите на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС /продължаващи да са актуални/ относно решаващата дейност на въззивния съд като втора инстанция по същество и задължението му да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, извърши самостоятелна преценка на доказателствата, подведе фактите под относимите към случая материално-правни норми, излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. В случая съставът на Софийски апелативен съд, след като е установил приложимото към възникналото правоотношение с чужд елемент материално право, е следвало сам да установи фактите и разреши спора, прилагайки неговите разпоредби. Като е обезсилил решението на първата инстанция и ѝ е върнал делото за ново разглеждане от друг състав въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което решението му подлежи на отмяна като неправилно. След отмяната му делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. При новото разглеждане следва да бъдат съобразени и направените в настоящото производство разноски от страните, съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА КАТО НЕДОПУСТИМО решение №12288/10.11.2020г. по в.гр.д.№1172/19г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение №7349/26.11.18г. по гр.д.№12400/14г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, в частта му, с която е уважен предявеният от М. Е. М. срещу „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2012г. в [населено място] Хърватска до размер на 8000 лв., както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 25 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва.
ОТМЕНЯ решение №12288/10.11.2020г. по в.гр.д.№1172/19г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение №7349/26.11.18г. по гр.д.№12400/14г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, в частта му, с която е уважен предявеният от М. Е. М. срещу „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2012г. в [населено място] Хърватска за разликата над 8000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.



2.