О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 30.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети юли , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 474 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 178 / 27.03.2012 год. по в.т.д.№ 93 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , ТО , с което е потвърдено определение № 116 / 01.12.2011 год. на Търговищки окръжен съд по т.д.№ 82 / 2011 год., за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя против [фирма] иск с правно основание чл. 694 ал.1 от ТЗ . Жалбоподателят оспорва правилността на извода на съдилищата, че предявеният по реда на чл.694 ал.1 ТЗ иск е с основание , различно от заявеното в молбата за предявяване на същото вземане по реда на чл .685 от ТЗ . С оглед идентичния размер на вземането и обстоятелствата относно основанието на което се твърди възникнала за същото отговорност на ответника - договор за продажба на търговско предприятие от 10.12.2009 год. между [фирма] и [фирма] , страната намира установим идентитет между предявените по чл.685 ТЗ и с иска по чл.694 ал.1 от ТЗ вземания .Обосновава хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба , като намира , че жалбоподателят не е формулирал ясен и точен правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК ,обуславящ допускане на касационното обжалване . В евентуалност и ако би се приел за такъв въпросът относно момента на дължима от съда преценка за допустимост на иска, с оглед установима идентичност в предмета на същия и предявеното вземане по реда на чл.685 от ТЗ, ответната страна намира, че не са обосновани допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване в твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
В исковата молба , с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, [фирма] е изложила следните обстоятелства : Между банката и [фирма] са сключени 3 договора за кредит - от 22.11.2007 год. за 30 000 000 евро , вкл. 4 анекса към същия ; от 02.10.2008 год. , ведно с два анекса към същия , за 2 500 000 евро и от 29.12.2009 год. – за 8 000 000 евро . Задължението на кредитополучателя „ [фирма] по всеки от договорите за кредит е обезпечено с поръчителство на Ч. А. А. и [фирма] . Като обезпечение са сключени и договорни ипотеки върху 3 имота - собственост на кредитополучателя . Последващо кредитополучателят е прехвърлил имотите в собственост на [фирма], имащо качеството на поръчител по договорите за банков кредит . Купувачът [фирма] последващо е учредил договорни ипотеки върху същите имоти , съответно в обезпечение на анекси към договорите от 22.11.2007 год. и 02.10.2008 год. – поетапно, с оглед сключването на анексите . На 10.12.2009 год. [фирма] е сключило с настоящия ответник – [фирма] договор за покупко-продажба на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения , в това число и съществуващи ипотечни тежести и породилите ги облигационни задължения , както и всички последващи във времето финансови ангажименти, свързани с инвестиционния проект „ С. бийч „/ с предназначение за нуждите на който са и ипотекираните терени / . На същата дата , като обособена част от търговското предприятие и на основание цена, съгласно сключения договор за продажба на същото , между същите дружества е сключен в нотариална форма договор за покупко - продажба на притежаваните от [фирма] 3 имота , изначално обременени с ипотека в полза на кредитодателя - [фирма] .
Идентични са и изложените в молбата по чл.685 от ТЗ обстоятелства , като и в исковата молба и в молбата по чл.685 ТЗ ищецът е индивидуализирал , като предмет на установяване по отношение ответника [фирма] , вземания в размери - индивидуализирани по главница и лихви, напълно идентични с посочените в искане изх.№ 1991 / 25.05.2011 год. , с което е предявено по реда на чл.685 от ТЗ вземането на кредитора [фирма] .
За да потвърди прекратяването на производството въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че молбата за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ сочи като основание за отговорността на ответника „ встъпване в дълг по ипотечни задължения „ , а исковата молба по чл.694 ал.1 ТЗ - встъпването му в отговорността на [фирма] , възникнала по силата на поръчителството на последния по договорите за кредит , с общ правопораждащ факт - прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на настоящия ответник [фирма] . Различието в основанието предявено с молбата по чл.685 ТЗ и с иска по чл.694 ал.1 ТЗ съдът е приел за обуславящо недопустимост на последния .
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК като обуславящ допускане на касационното обжалване е поставен въпроса, изводим от съдържанието и конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощието му по т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , е ли идентичността на основанието на молбата по чл.685 ТЗ и това на иска по чл.694 ал.1 от ТЗ предпоставка за допустимост на последния и към кой момент подлежи на преценка тази идентичност ? .В първата си част / доколкото за допустимостта на иска съда следи служебно изначално и във всеки един момент от развитието на процеса, в който смисъл не е налице противоречива съдебна практика / , въпросът има характеристиката на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като отговаря на преждепосочените и визирани в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС критерии . Липсата на задължителна съдебна практика обуславя допускането му в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
По така поставения правен въпрос настоящият състав намира следното : Предмет на установяване с иска по чл.694 ал. 1 ТЗ е вземането на кредитора , което е предявено по реда и в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника , неприето от синдика, респ. изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ . Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното вземане и вземането, чието установяване цели иска по чл.694 ТЗ , което съвпадение предпоставя пълно съвпадение между индивидуализиращи вземането белези - юридическите факти определящи основанието на същото, размера , респ. периода на вземането - за периодичните по характер задължения . Дадената от страната правна квалификация, вкл. на произхода на вземането, некореспондираща с действителната , изводима от изложението на обстоятелствата , не обвързва съда , както и не е налице недопустимост на иска , в случай на дадена с исковата молба по чл.694 ал.1 ТЗ правна квалификация на произхода на вземането , различна от дадената с молбата за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ, при наличие на идентичност в обстоятелствата , въз основа на които се обосновава . В този смисъл / относно обвързаността на съда с дадената от ищеца по чл.694 от ТЗ правна квалификация на установяваното по съдебен ред вземане и налице ли е несъвпадане между вземането , предявено в производството по несъстоятелност и това - предмет на иска по чл.694 ал.1 ТЗ , при квалифицирането му на различно правно основание, но без промяна в неговите правопораждащи факти , период и размер / е налице и задължителна съдебна практика - определение на ВКС, ТК, второ търговско отделение по ч.т.д.№ 453 / 2012 година .
С оглед отговора на поставения въпрос по основателността на жалбата ,настоящият състав намира следното :
Относно основанието на вземането , както в документа по чл.685 от ТЗ , така и в исковата молба по чл.694 от ТЗ , ищецът изрично се е позовал на встъпване на ответното дружество в дълга на [фирма] към [фирма] по сключените договори за кредит между ищеца и [фирма], на основание сключения договор за продажба на търговско предприятие от 10.12.2009 год. , по силата на който са преминали в тежест на ответника задълженията , възникнали в качеството на поръчител за [фирма] по сключените от [фирма] договори за кредит , но и са поети изрично ипотечните тежести , учредени от прехвърлителя на търговското предприятие , в полза на [фирма] , отделно от правните последици на изначално учредените от кредитополучателя върху същите имоти договорни ипотеки , респ. приложимите последици по чл. 173 ГПК. В петитума на искането е претендирано установяване на задължения на ответника към ищеца по силата на „ поети чрез встъпване в дълг ипотечни задължения „ , което и с оглед преждеизложената идентична в молбата по чл.685 ТЗ и иска по чл.694 ал.1 от ТЗ обстоятелствена част безспорно обуславя предявяването на иск за установяване на вземания към ответника, произтичащи от встъпване в задължения, отделно обезпечени с ипотека , в който смисъл е заявена и ползващата кредитора , съгласно чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ , привилегия . Съдът не е следвало формално да възприеме формулировката на петитума както на молбата по чл.685 ТЗ , така и на иска по чл.694 ал.1 ТЗ , а от изложението на обстоятелствената част - напълно идентична и в двата документа - да определи правната квалификация на иска въз основа на еднакво индивидуализиращите произхода и обезпеченията на вземането на кредитора обстоятелства .
Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 178 / 27.03.2012 год. по ч.т.д.№ 93 / 2012 год. на Варненски апелативен съд , ТО и потвърденото със същото определение № 116 / 01.12.2011 год. на Търговищки окръжен съд , постановено по т.д.№ 82 / 2011 год. .
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|