2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 787 С., 31.10. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4678/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано по касационна частна жалба от Агенция „ Пътна инфраструктура” [населено място] против определение №1293/30.05.2014 год. по ч.гр.д. № 1367/2014 год. на Софийския апелативен съд , ГК 4-ти състав , с което след отмяна на определението по гр.д. № 3132/2014 год. на СГС, ГО, ІV- Г състав е постановено ново определение, с което е прекратено производството по подадената от Агенция „Пътна инфраструктура „ молба за допускане обезпечение на бъдещи искове и делото е изпратено на Административен съд - София град по компетентност. . Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. Представя се изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгл. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса : Кой съд / административен или общ/ е компетентен да разгледа молба за обезпечение на бъдещ иск , чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело, което е образувано въз основа на изпълнително основание по чл. 268, т.2 АПК и е налице хипотезата на чл. 269,ал.2 АПК. По отношение на този въпрос е изпълнено посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото съдебната практика по него е недостатъчна и се налага да бъде развита. В случая общия граждански съд е бил сезиран с искане за допускане на обезпечение на бъдещи отрицателни установителни искове за недължимост на вземанията , предмет на принудително изпълнение, по изпълнително дело № 20137830400294 по описа на ЧСИ Ч. , който ще бъдат предявени срещу В. Д. К. и Г. Д. С. чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране” на цитираното изпълнително дело. Съдът е приел , че образуваното пред него производство е недопустимо, доколкото не е компетентен да разгледа молбата за обезпечаване на бъдещия иск доколкото същата е в предметната компетентност на административния съд. Този извод е обусловен от обстоятелството, че предмет на бъдещия иск , чието обезпечаване се търси, е установяване несъществуването на вземания, които са предмет на принудително изпълнение, започнало въз основа на влязло в сила решение на административния съд по чл. 268,ал.2 АПК. С оглед на това е прието , че бъдещите искове следва да бъдат предявени като отрицателни установителни искове по реда на чл. 292 АПК . Доколкото тези искове подлежат на разглеждане от административния съд, компетентен да се произнесе по искането за тяхното обезпечаване е този съд. Тези изводи са правилни и следва да бъдат споделени. Обстоятелството, че изпълнението, чието спиране се иска, се провежда при условията на чл. 269,ал.2 АПК по реда на ГПК , не обуславя извод, че обезпечението на бъдещите искове следва да се извърши по реда на чл. 390 ГПК от гражданския съд. Противното би имало за последица разкъсването на двете производства обезпечително и исково като първото протече пред гражданския съд, а второто / исковото / административния съд, което е неоправдано. Обстоятелството, че изпълнителното производство се провежда по реда на ГПК само по себе си не означава, че бъдещите искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК , доколкото същите, предвид вида на изпълнителното основание , попадат в хипотезиса на чл. 492 ГПК. Действително в АПК не е уредено производство по обезпечение на исковете в т. ч. и на бъдещите искове, които се разглеждат по реда на този кодекс. Липсата на такава процедура обаче се преодолява с препращата разпоредба на чл. 144 АПК, която предвижда субсидиарно приложение на ГПК. В това смисъл е и отговора на поставения правен въпрос. Доколкото в обжалваното определение същият е разрешен в съответствие с този отговор, частната касационна жалба следва да се остави без уважение. Настоящата инстанция не може да повдигне препирня за подсъдност предвид представената от касаторите частни жалбоподатели практика на ВАС в обратния смисъл , доколкото се намира в производство по чл. 274,ал.3 ГПК – по обжалване на въззивно определение. С оглед на горното , Върховният касационен съд , състав на 30-то г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №1293/30.05.2014 год. по ч.гр.д. № 1367/2014 год. на Софийския апелативен съд , ГК 4-ти състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната частна жалба на Агенция „ Пътна инфраструктура” [населено място] против определение №1293/30.05.2014 год. по ч.гр.д. № 1367/2014 год. на Софийския апелативен съд , ГК 4-ти състав . ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: