2 Р Е Ш Е Н И Е № 549 Гр.София, 16 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2021/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С определение № 232/29.05.13 г., постановено от РС-Шумен /ШРС/ по Н.Ч.Д. 460/13 г., на М. К. К. е определено общо наказание по чл.25,ал.1 НК измежду наказанията, определени по Н.О.Х.Д.888/10 г. на ОС-Шумен /ШОС/ и по Н.О.Х.Д.951/11 г.по описа на РС-Шумен до размера на по-тежкото от тях, лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.25, ал.2 НК е приспадната изтърпяна част от наказанието по отделните присъди. На основание чл.25,ал.4 вр.чл.66,ал.1 НК изтърпяването на лишаването от свобода е отложено за срок от четири години, считано от 02.08.12 г. Това определение е потвърдено с решение № 94/01.10.13 г., постановено от ОС-Шумен по В.Н.Ч.Д.285/13 г. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила /01.10.13 г./ и на основание чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.421,ал.3, пр.1 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.1,т.1 НПК, на 04.10.13 г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство /конкретно е посочено Н.Ч.Д. 460-13 г.по описа на ШРС/, в което е релевирано касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено, да се отмени определението на първоинстанционния съд в частта, в която е определено откога тече изпитателният срок, като за него се постанови дата 30.12.10 г.; и да се приспадне от наложения четиригодишен изпитателен срок изтеклият такъв от 30.12.10 г. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява, но депозира молба, отразяваща желанието му делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа изцяло изложеното в искането. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становището на прокурора, съобщено в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Видно от материалите по производството, К. е осъден два пъти. Първият път е със споразумение № 46/30.12.10 г., одобрено от ОС-Шумен по Н.О.Х.Д. 888/10 г., за престъпления по чл.252 НК, извършени от 1999 г.до 2004 г., за всяко от които му е наложено наказание лишаване от свобода, определено е общо най-тежко такова по силата на чл.23,ал.1 НК- две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл.66,ал.1 НК. Второто осъждане е по Н.О.Х.Д. 951/ 11 г.по описа на РС-Шумен, присъдата по него е влязла в сила на 02.08.12 г., тя е за деяния по чл.323,ал.1 НК, извършени през 2001 и 2002 г., наложени са наказания лишаване от свобода, като е определено на основание чл.23,ал.1 НК най-тежкото-една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Поначало няма никакъв спор относно обстоятелството, че предвид момента на извършване на престъпните деяния и влизане на съответните съдебни актове в сила, наложените наказания е следвало да бъдат групирани в съответствие с разпоредбата на чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК, както е сторил РС-Шумен в процесното първоинстанционно производство. Същевременно обаче никога не е имало теоретични или практически противоречия относно това, че при определяне на общо наказание по чл.25 НК, дори и при отделни осъждания да е прилагана разпоредбата на чл.66 НК и да са налице материалноправните предпоставки за нея, приложението на института на условното осъждане не е задължително. Това е така, тъй като конкретната преценка на по-богатата криминална дейност на осъдения, осмисляна от съдебния състав, решаващ въпроса с кумулацията, предпоставя и обмисляне на факта дали спрямо това лице е целесъобразно да се постанови отлагане изтърпяването на наложеното общо наказание лишаване от свобода. Следователно, доколкото става дума за поредна нова преценка, може и да бъде постановено ефективно изтърпяване на същото. Заявеното по принцип е важимо и за К.. Иначе казано, както правилно е посочил въззивният съд /макар и поради липса на протест да не е могъл да коригира първоинстанционното определение/, при групиране на наказанията по чл.306, ал.1,т.1 НПК въпросът за изтърпяване на наказанието следва да се реши наново, макар и само за общото наказание. В такъв аспект е нужно да се прави прочит и на нормата на чл.25,ал.4 НК, извод от която представлява фактът, че отделно определените изпитателни срокове губят своето самостоятелно значение. Ето защо изпитателен срок,наложен на основание чл.66,ал.1 НК, относим към определеното общо наказание по чл.25, ал.1 НК, започва да тече от влизане в сила на определението за кумулация. Предвид казаното току-що, не може да се приеме становището на ШРС, че определеният изпитателен срок по наложеното общо наказание следва да тече от влизане в сила на втората присъда или съдебен акт,приравним на нея. Още по-малко пък това е допустимо да става от деня на влизане в сила на първата такава, каквото е конкретното възражение по искането за възобновяване на наказателното производство. Изтъкнатите аргументи за фактическо положение, което трябвало да отговаря на правното, както и за еднакви правни последици най-малко поради трудности при намиране на работа, са абсолютно несъстоятелни и неприложими в процесната обсъждана процедура. Лишен от правна същност е и аргументът, че “изтърпяно наказание” лишаване от свобода по смисъла на чл.25,ал.2 НК следва да означава както реално търпяното такова, така и времето, през което условно осъденият е имал този статут. Под изтърпяване на наказание лишаване от свобода по смисъла на коментираната норма се има предвид само реално изтърпяното, защото простият анализ на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК несъмнено насочва към отлагане изтърпяване на наложеното наказание. Е., не може да се търпи наказание, което е отложено и не е приведено в изпълнение. С оглед изтъкнатите аргументи, наистина спрямо осъдения е нарушен материалният закон, но съвсем не в посоката на разсъждения,която той прокарва в своето искане, а в положителен за него,макар и недължим вариант. Последният не може да бъде коригиран поради липса на процесуални предпоставки за това /прокурорски протест пред втората инстанция или искане за възобновяване на Главния прокурор на РБ/. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.Ч.Д.460/13 г. по описа на РС-Шумен, В.Н.Ч.Д.285/13 г.п описа на ОС-Шумен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/