Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 15 юни 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КАРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 373 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на служебния защитник на подсъдимия Р. Л. - адв.К. Т., против въззивно решение № 49/19.02.2021 г., постановено по внохд № 1285/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Според защитника обвинението и за двете престъпления не е доказано по безспорен и категоричен начин, като въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда почиват на предположения. Посочено е, че обясненията на подсъдимия и цялостното му поведение при извършените процесуално следствени действия в обитаваното от него жилище обуславят приложението на чл.14, ал.1 от НПК и установяват липсата на умисъл за това, че като държи и употребява въпросния чай, извършва престъпление. Твърди се наличието на очевидно несъответствие между двете експертни заключения относно наличието на наркотично вещество в процесния чай, което налагало назначаването на исканата от защитата тройна експертиза. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалвания съдебен акт, подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за държане с цел разпространение на наркотични вещества, деянието да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3 от НК, да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, включително и по отношение на намерените 6 бр. патрони или да се намали наложеното наказание като явно несправедливо. В съдебно заседание подсъдимият Р. Л. не се явява, редовно призован. Упълномощените му защитници адв.Б. Т. и адв.Й. Т. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена по изложените в нея и в представените „писмени бележки“ съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА - само по отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. С присъда № 260003/19.10.2020 г., постановена от Окръжен съд - Враца по нохд № 125/2020 г. подсъдимият Р. П. Л. е признат за виновен в това, че на 21.06.2019 г. в къща в [населено място], общ.М.: - без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – синтетичен канабиноид XLR11 – суха листна маса, третирана със синтетичен канабиноид XLR11, с нето тегло 11,88 гр., с концентрация и съдържание на активния наркотично действащ компонент 91 мкг/мл. /0,27 г./ на стойност 114,80 лв. и суха листна маса, третирана със синтетичен канабиноид XLR11, с нето тегло 1,27 гр., с концентрация и съдържание на активния наркотично действащ компонент 101 мкг/мл. /0,03 г./ на стойност 10 лв., всичко на обща стойност 124,80 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. - е прибрал и държал намерените 6 бр. патрони, калибър 9х18 за пистолет „М.“, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал.5 вр. с ал.1 предл.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1, пр.2 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК на Л. е определено едно общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло и наложеното наказание Глоба в размер на 10 000 лв. С присъдата на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнето в полза на държавата намереното и иззето наркотично вещество, като е постановено унищожаването му. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 1 305,86 лв. По жалба на защитника на подсъдимия Л. е образувано внохд № 1285/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Застъпеното оплакване в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поддържано и в съдебно заседание, е аргументирано с идентични доводи, които са били изложени и пред въззивния съд, който убедително ги е отхвърлил като неоснователни. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на Софийски апелативен съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените фактически и правни изводи. На тази основа неоснователно е възражението на защитата за необходимостта от назначаване на тройна физико - химическа експертиза, предвид отчетеното несъответствие между двете, приети по делото заключения, относно отсъствието или наличието на наркотично действащ компонент в намерената суха тревиста маса. Предходните инстанции мотивирано не са намерили необходимост от допълнително изясняване на фактическата обстановка, предвид безспорно установеното обстоятелство, че разминаването в резултата се дължи на използвания стар модел газов хроматограф от първата експертиза, който няма възможност да улови новите, създадени в лабораторни условия, синтетични наркотици, чието наличие е установено при назначената още на досъдебеното производство втора ФХЕ. В този смисъл предходните инстанции не са пренебрегнали задължението си за разкриване на обективната истина, което обаче не включва повторното изясняване на обстоятелства по делото, които вече са изяснени. При отсъствието на предпоставките, визирани в нормата на чл.153 от НПК, с основание инстанциите по същество са оставили без уважение няколкократно отправеното искане за допускане на тройна ФХЕ. Напълно неприемливи са и възраженията на защитата за отсъствието на доказателствена обезпеченост относно установеното местоживеене на подсъдимия на посочения по делото адрес, както и тезата, че той е държал наркотичните вещества единствено с оглед нуждата му от лечение за „намаляване на стреса“. Прочитът не само на показанията на св.Г. Й., но и на св.Е. И., а и на останалите свидетели по делото сочи, че въпреки отсъствието на адресна регистрация на Л. в [населено място], [улица], той и свидетелката живеят там на съпружески начала от 2017 г., а св.Т., А. и Д. сочат на многократно осъществени покупки от процесния „чай за пушене“, поради което не могат да бъдат споделени доводите на защитата, още повече, че са намерени и иззети 7 бр. станиолови сгъвки, които по несъмнен начин установяват целта на държане на наркотично вещество. При тези данни фактическите изводи на предходните инстанции не почиват на предположения, а са съобразени със съдържанието на гласните доказателства по делото и пълната им кореспонденция с останалите доказателства от значение за обвинението, като не се установява същите да са ценени превратно или не съобразно действителното им съдържание, както и оценката на доказателствата да е непълна или едностранна. При отсъствието на процесуални нарушения неоснователно се явява и оплакването за нарушение на материалния закон. В съответствие с установените факти, че подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества, с цел те да бъдат разпространени, както и че е прибрал намерените 6 бр. патрони в обитаваното от него жилище, без надлежно разрешително, извършените деяния правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и по чл.339, ал.5 от НК. Предходните инстанции подробно са обсъдили направеното възражение от защитата за липсата на специална цел, с която Л. е държал наркотичните вещества и аргументирано са мотивирали неговата неоснователност. Тезата, че подсъдимият е държал високорисковите наркотични вещества с предвидената от закона специална цел, убедително е изведена не само от гласните доказателства за многократно осъществени предходни продажби, невключени в обвинението, но и от начина, по който е намерена една част от високорисковото наркотично вещество – разфасована и опакована в 7 бр. „сгъвки“, което сочи на предназначение за разпространение, а не за лична употреба. На тази основа, в синхрон с материалноправните изисквания, законосъобразно са отхвърлени доводите на защитата, свързани с искането за преквалифициране на извършеното по чл. 354а, ал. 3 от НК. На следващо място, в допълнение към изложеното, следва само да се отбележи, че въпреки малката парична стойност на предмета на престъпното посегателство, случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените, тъй като левовата равностойност на наркотичното вещество е само един от елементите, но не единственият и определящият го като такъв, поради което извършеното не може да се квалифицира и като „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Неоснователна е и претенцията на защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК към инкриминираните по чл. 354а, ал.1 от НК и чл.339, ал.5 от НК деяния. Според касационния състав малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество, както намерените и прибрани само 6 бр. патрони не са достатъчни, за да обосноват наличието на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК и в двете му хипотези. Не следва да се подценява факта, че процесните патрони са открити заедно с пистолет марка „ИЖ 79-8“. Макар същият да е технически неизправен и негоден да се използва по предназначението си, извършените две деяние от подсъдимия при обремененото му съдебно минало, включващо осъждане с присъда от 15 години лишаване от свобода за убийство с огнестрелно оръжие, не разкрива малозначителност – липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. С оглед изложеното настоящият състав счита, че и двете извършени от подсъдимия деяния са с действителна реална степен на обществена опасност, поради което разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не може да намери приложение. Според касационния състав без основание е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.5 от НК. Възражението е разгледано и от въззивния съд, който правилно и законосъобразно не е намерил основания за смекчаване на определената от първоинстанционният състав санкция - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК. Същевременно исканата редукция на наложеното наказание от две години лишаване свобода, което е в минималния предвиден в закона размер, е възможна единствено при наличие на предпоставките за приложението на чл.55 от НК, каквито условия в случая не са налице, поради което отсъстват основания за допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия относно прибраните боеприпаси. Настоящият състав намира за основателни единствено възраженията на защитата за явна несправедливост на наложеното на Л. наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. за извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Действително в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание под предвидения в закона минимум, но предходните инстанции са придали изключително значение на обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, без да има повдигнато такова обвинение. Така поставеният акцент за компенсация на пропуска на представителя на държавното обвинение, изготвил обвинителния акт, е довел до очевидно несъответствие между конкретната обществена опасност на деянието и на дееца, и тежестта на наказанието. Същевременно предходните осъждания на подсъдимия, включително изтърпяването на наказанието за извършеното убийство, а и на последвалото му осъждане отново за престъпление по чл.354а от НК, представляват красноречиво доказателство за устойчиво престъпно поведение на подсъдимия, който очевидно формира резистентност към превъзпитателно въздействие, което трябва да се съобрази при оценката на съда за степента му на обществена опасност. При адекватното отчитане на останалите определящи отговорността обстоятелства от предходните съдебни състави, касационният съд намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и за по-кратък период на лишаването от свобода, поради което определеното наказание от пет години като явно несправедливо следва да се намали на три години лишаване от свобода. Като изхожда от конкретното количество и стойност на предмета на престъплението и съобразно изискванията, визирани в нормата на чл.47, ал.1 от НК, касационният състав приема, че е налице необходимост и от намаляване на кумулативно наложеното наказание глоба от 10 000 на 5 000 лв., която комбинация от наказания би била съответна както на действителната тежест на извършеното, така и на визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. По този начин наказателната репресия ще запази превъзпитателния си ефект по отношение на подсъдимия, без да лиши останалите членове на обществото от възпитателно и предупредително въздействие. Това от своя страна води до намаляване размера и на определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което също следва да се редуцира на три години, както и присъединеното наказание глоба в размер на 5 000 лв. Предвид предходното осъждане на подсъдимия за престъпление от общ характер на лишаване от свобода след изтърпяването, на което не само, че подсъдимият не е реабилитиран, но не са изтекли и повече от пет години, намаленият размер на общото най-тежко наказание лишаване от свобода от три години не налага даването на положителен отговор на въпроса дали целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения могат да се постигнат, без да се налага ефективното му изпълнение, но и не води до промяна на определения първоначален "строг" режим на изтърпяването му. По изложените съображения и основание чл.354, ал.1, т.4 вр. с ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 49/19.02.2021 г. по внохд № 1285/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 260003/19.10.2020 г. по нохд № 125/2020 г. по описа на Окръжен съд - Враца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Р. П. Л. за извършеното престъпление по чл.354а, ал.1 от НК и определеното при условията на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК общо най-тежко наказание - на 3 /три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 /пет/ хиляди лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: