Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 64

София, 20.05.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 5862 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11712 от 03.09.2015 г., подадена от „Норд холдинг“ АД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Н. Р. против определение № 2228 от 11.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1913 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.02.2015 г. по гр.д. № 11874/2014 г. на Софийски градски съд, I г.о., 8-ми състав за връщане на искова молба вх. № 94603/4.08.2014 г., подадена от „Норд холдинг“ АД срещу Върховен административен съд на Република България, с която се претендира присъждане на обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС /неприспадане на данъчен кредит в пълен размер/ и за прекратяване производството по делото, поради неотстраняване нередовност на исковата молба.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на извода на съда, че дължимата държавна такса по предявените искове е пропорционална – 4 % от цената им – а не проста.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са предявени не по реда на ЗОДОВ, а на общо деликтно основание и с разпореждане от 3.09.2014 г. е дал указания на ищцовото дружество да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 4 % върху цената на исковете или 2510.51 лв. С молба от 30.09.2014 г. дружеството е изложило съображенията си, че дължи проста такса в размер на 25.00 лв., а не пропорционална такса в размер на 4 % от цената на исковете. С атакуваното разпореждане е прието, че доколкото самият ищец изрично твърди, че релевираните от него факти не попадат в приложното поле на ЗОДОВ, то съдът няма правно основание да приложи разпоредбата на чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. След като предявения иск не може да бъде квалифициран като такъв по чл.2 ЗОДОВ и след като при прилагане на финансово правна норма, която засяга държавния бюджет, законът не може да се прилага по аналогия, то не може да бъде приложена и по-благоприятната норма, на която се позовава ищецът. Исковата молба е върната, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в размер на 4 % от цената на исковете.
Въззивният съд е потвърдил прекратителното разпореждане, като е констатирал, че с исковата молба се претендира обезщетение за вреди, причинени на дружеството от Върховния административен съд на Република България с постановяване на решение в нарушение на правото на Европейския съюз. Направен е извод, че след като предявеният иск не е такъв за обезщетяване на вреди по чл.2 или чл.2б ЗОДОВ, които предвиждат отговорност на държавата за вреди от дейността на съдебните и правозащитните органи, то по аргумент на противното на чл.8, ал.1 ЗОДОВ търсеното от ищеца обезщетение следва да се осъществи по общия ред, предвиден в ЗЗД по правилата за деликт. Това означава, че не се прилага правилото на чл.9а, ал.1 ЗОДОВ вр.чл.2а, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При липса на изрична правна норма, определяща дължимата държавна такса в подобни случаи и предвид това, че искът е оценяем, следва да се приложат разпоредбите на чл.2, ал.1, изр.1 и ал.2, изр.1 от Закона за държавните такси вр. чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По отношение довода в частната жалба, че разпореждането противоречи на приложимото право на ЕС, са изложени съображения, че жалбоподателят не навежда конкретни правни норми на европейското право, касаещи материята на държавните такси, а при противоречие с принципи на правото на ЕС, изведени в отделни съдебни решения на Съда на ЕС, законодателят не е предвидил предимство на същите спрямо националното законодателство.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният жалбоподател поставя процесуалноправният въпрос „Какъв е размерът на държавната такса по иска за обезщетяване на вреди, причинени от съд в резултат от нарушение на правото на ЕС – по пропорционален на цената на иска, съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или проста такса по чл.2а от същата Тарифа“.
Въпросът е относим към мотивите в атакуваното въззивно определение и е попадал в обхвата на противоречивата съдебна практика по повод на която е образувано т.д. № 2/2015 г. по описа на ВКС от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС, поради което производството по настоящото частно гражданско дело е спряно с определение № 334 от 11.12.2015 г. Искането за приемане на ТП е отклонено от Колегиите на ВКС и ВАС и тълкувателното производство е прекратено с определение от 25.03.2021 г, поради което настоящето касационно производство следва да бъде възобновено.
Налице е основание за допускане на въззивното определение на Софийски апелативен съд до касационно обжалване по така поставения въпрос, като положително условие за разглеждане на жалбата по същество и предвид отклоняване на искането за тълкуване по образуваното Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС с определение № 1/25.03.2021 г, в резултат на междувременно влезлите в сила законодателни изменения, нормативно уреждащи процесуалния ред, по който се разглеждат искове за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.
С приемането на ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 2019 г се указва по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл.2в ЗОДОВ/нов/ искови молби, подадени след влизането му в сила, а според изричната норма на § 6, ал.2 ЗИДЗОДОВ, която е преходно правило, неприключилите до влизането в сила на този закон производства - каквото е и производството по настоящата искова молба, се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. След като с иска се търси обезщетение за вреди от държавата за нарушаване правото на ЕС /по чл.4, § 3 ДЕС/ и делото попада в обхвата на § 6, ал.2 ЗИДЗОДОВ, вече никое правило в общ закон не може да бъде противопоставено на по-благоприятно за ищеца правило в ЗОДОВ по отношение размера на дължимата държавна такса. Това би накърнило в подлежаща на отчитане степен принципа на равностойност, в по-малка степен и принципа на ефективност, но и двата принципа, разяснени в практиката на СЕС, следва да намерят приложение при крайното разрешение, свързано с преценката каква държавна такса се дължи. Преценката обхваща всички аспекти на процедурните правила, предвид упражненото с иска материално право, което е за обезщетение на вредите, произтекли от правонарушения, за които Държавата носи обективна отговорност. Процесуалния ред за упражняване на това материално право законодателят е уредил в ЗОДОВ. Нормите са процесуални и намират приложение и за заварените дела при отчитане правилото на § 6, ал.2 ПЗР ЗОДОВ и следователно дължимата държавна такса по исковете се определя съгласно чл.9а ЗОДОВ.
По изложените съображения въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно прекратително разпореждане следва да бъдат отменени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на Софийски градски съд.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 5862/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, II гр.о.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2228 от 11.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1913 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2228 от 11.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1913 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 23.02.2015 г. по гр.д. № 11874/2014 г. на Софийски градски съд, I г.о., 8-ми състав за връщане на искова молба вх. № 94603/4.08.2014 г., подадена от „Норд холдинг“ АД срещу Върховен административен съд на Република България и за прекратяване производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: