2 Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр.София, 07 октомври 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 918/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 15.05.15 г., постановено от Висшия дисциплинарен съд /ВДС/ при Висшия адвокатски съвет по д.д. 3/15 г., адвокат В. К. Е. е признат за виновен по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по чл. 40,ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ вр.чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/ и чл.19,ал.1 от ЕКА за това, че като съзнавал обстоятелството, че клиентът му П. К. Г. е с ниска правна култура, малограмотна, но можеща да чете и пише и че съставените във връзка с възложената му работа документи са на висок стил и съдържат правни термини, които са трудно разбираеми за нея, не й е разяснил техния смисъл и последици, като с тези си действия не е опазил получените по негова сметка средства в размер на 80 000 лв. обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди от [фирма], поради което и на основание чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА му е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” за срок от 18 месеца. Със същото решение Е. е признат за невиновен по повдигнатото дисциплинарно обвинение по чл. 40,ал. 6 от ЗА. Постъпила е жалба от дисциплинарно наказаното лице чрез неговия защитник, в която се оспорва решението на ВДС в осъдителната му част. Прави се искане за отмяна на акта и прекратяване на дисциплинарното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност на първо място. На второ, сочат се допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се моли решението да бъде отменено, а жалбоподателят-признат за невиновен. В съдебно заседание пред ВКС В. Е., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него адвокат поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП счита за основателна претенцията за изтекла абсолютна давност и моли наказателното производство да бъде прекратено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Отговорът на възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за реализиране на дисциплинарно преследване и наказване има преюдициален характер по отношение на наведените оплаквания по същество, тъй като положителният му отговор би направил безпредметнo обсъждането на вторите. Ето защо следва да бъде направен анализ на относимите към този факт обстоятелства. Обжалваното решение на ВДС е постановено на 15.05.15 г. Съгласно чл. 134, ал.1 от ЗА дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението. Ал.2 на обсъждания законов текст препраща към съответните разпоредби на НК по отношение на спирането и прекъсването на давността. В диспозицията на чл. 81, ал. 3 НК е визирано, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора давностния срок, предвиден за съответното деяние. Казаното,пренесено към конкретното производство, установява абсолютен давностен срок от една година и половина. За да прокара своята теза, защитникът на дисциплинарно наказаното лице сочи, че ако би имало дисциплинарно нарушение, то следва да се приеме за осъществено на 23.08.13 г. – датата, на която е извършено изплащането на дължимите суми. Това възражение е наведено и пред ВДС. Дисциплинарният съд обаче го е отхвърлил като неоснователно, тъй като извършеното нарушение все още не било прекратено поради обстоятелството, че получените суми не са възстановени на П. Г.. ВКС не може да се солидаризира с тази позиция. Нито в дисциплинарното обвинение на ВДС, нито в обстоятелствената част и диспозитива на атакуваното решение фигурират точната дата или период на извършване на нарушението. Тези факти са от изключителна важност за всяко дисциплинарно нарушение /също както при престъпното деяние, с оглед преценката на давностния срок/. Затова те следва и в конкретния казус е възможно, да бъдат изведени от данните по делото и възприетата в атакувания акт фактическа обстановка. На 30.05.13 г. П. Г. е упълномощила адвокат К. Е. да я представлява относно получаване на обезщетение по застраховка гражданска отговорност във връзка със смъртта на дъщеря й. На същата дата адвокатът е изготвил и предоставил документи, с които пред нотариус П. Г. е упълномощила А. П. да получи от Е. цялото обезщетение от застрахователя или да разпореди превеждането на същото на трети лица. На неустановена по делото дата адовкат Е. е получил сумата от 80 000 лв. от „Д.”, представляваща обезщетение за претърпените от Г. неумуществени вреди. На 23.08.13 г. в нотариалната кантора на Б. Т., пред помощник-нотариус В. Б., Е. е предал в брой на А. П. част от сумата по обезщетението в размер на 45 710 лв. С нотариално заверено пълномощно пък П. упълномощил Д. И. Г. да получи от адвокат Е. остатъка от сумата по обезщетението. На 23.08.13 г. Е. превел сумата от 34 290 лв. /споменатия остатък/ по сметката на Г.. При това положение е видно, че действията, с които дисциплинарно наказаният не е опазил получените по негова сметка средства, представляващи обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди, са приключили на 23.08.13 г., когато адвокат Е. се е разпоредил със сумата в полза на П. и Г.. Това е датата, на която средствата са излезли от неговия патримониум, предоставени и приведени в полза на лица, различни от клиента му. В този момент прететндираното като нарушение поведение следва да се счита за довършено. Направените констатации във връзка с извършване на дисциплинарното нарушение дават основание за извода, че при налагане на дисциплинарното наказание е изтекла абсолютната давност за осъществяване на дисциплинарна отговорност. Макар и при внасяне на дисциплинарното обвинение /04.08.14 г./ да не е бил изтекъл предвиденият в ЗА едногодишен срок и поради действията на надлежните органи да е започнал да тече нов давностен срок, до налагане на дисциплинарното наказание с решението от 15.05.15 г.несъмнено е изтекъл срок, надвишаващ с повече от една втора установения в чл.134,ал.1 ЗА. Съгласно чл. 134, ал.2 от ЗА вр. чл.81,ал. 3 от НК това изключва дисциплинарно преследване, независимо от спирането или прекъсването на давността. Ето защо следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 354,ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.24,ал.1, т. 3 от НПК във връзка с чл.134,ал. 1 от ЗА-атакуваният акт да бъде отменен, а наказателното производство-прекратено. С оглед приетото върховната съдебна инстанция по наказателни дела не дължи никакво произнасяне по съществото на жалбата. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се отбележи, че мотивите на дисциплинарната инстанция са противоречиви, както се заявява в жалбата, доколкото от една страна не се подлага на съмнение истинността на удостоверени по нотариален ред обстоятелства, а от друга- същите тези обстоятелства са приети за оборени въз основа на свидетелски показания и други документи, които ги отричат. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 15.05.2015 г., постановено от Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет по Д.Д. 3/15 г. ПРЕКРАТЯВА воденото срещу адвокат В. К. Е. дисциплинарно производство поради изтекла абсолютна давност. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/