Р Е Ш Е Н И Е № 9 София 27.03.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 260 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Д. И. чрез адв.Н. Г. срещу решение № 157 от 11.11.11г.по в.гр.дело № 392/11г.на Апелативен съд-Варна.С него е отменено решение № 558 от 29.04.11г.по гр.дело № 910/09г.на Окръжен съд- Варна и вместо него е постановено друго,с което И. Д. И. е осъден да заплати на Б. И. Б. сумата 19260 лв,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен и развален договор за изработка между страните от 2005г.за тунинг на двигателя / повишаване на мощността му /на л.а.марка B.,на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД. С определение № 1066 от 11.10.12г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради съществуваща вероятност да е недопустимо и с оглед задължителните указания,дадени в ТР № 1/2009г.,т.1. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК и обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата касационни основания,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че през 2005г.между страните е сключен договор за изработка- тунинг/повишаване мощността на двигателя чрез монтаж на допълнителни части/ на л.а.B.,която работа ответникът –изпълнител е приел,въпреки установеното от доказателствата по делото,че не е било възможно да я осъществи сам и без оборудване.Като е приел работа по неизпълним проект,същият е нарушил задължението си по чл.262 ЗЗД да прегледа и да установи изпълнимостта на възложения проект и годността на материалите и ако не,да уведоми своевременно възложителя и евентуално да откаже изпълнението.След завършване на работата ответникът не е предал вещта за оглед и приемане,а я е транспортирал до дома на възложителя без негово съгласие в състояние негодна за употреба.С оглед своевременно направеното възражение от ищеца –възложител и разваляне на договора, съдът е приел,че на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД ответникът му дължи обезщетение за вреди от неизпълнен договор в претендирания размер на 19 260 лв- заплатените за труд и материали средства. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно,допустимо и неправилно. Неоснователен е доводът в касационната жалба за недопустимост на решението предвид произнасянето по непредявен иск.Правната квалификация на иска се дава от съда с оглед наведените обстоятелства и петитума на исковата молба.В разглеждания случай от въведените с исковата молба фактически твърдения е видно,че се касае за неизпълнение на договорни задължения предвид сключения между страните договор за изработка относно процесния автомобил,които изключват приложното поле на института за неоснователно обогатяване.При правилно приложение на материалния закон въззивният съд е определил действителния предмет на спора по чл.79 ал.2 ЗЗД вр.чл.265 ал.2 ЗЗД. По оплакванията за неправилност на въззивното решение настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира следното: В решение № 5 от 15.03.10г.по т.дело № 390/09г.на І т.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че при договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл.266, ал.1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – 264, ал.2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД.В същата хипотеза и полезността на работата за възложителя за възложителя по чл.267 ал.1 изр.2 ЗЗД е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение. Необоснован е изводът на въззивния съд,че възложителят не е приел изработеното по смисъла на чл.264 ал.1 ЗЗД.По делото е установено от събраните доказателства / свидетелски показания и автотехнически експертизи/,че ищецът е приел изработеното чрез конклудентни действия,както и че ремонтът е бил извършен от ответника некомпетентно и неточно,което наложило допълнителен ремонт в сервиза на св.З. през м.ноември 2006г.Неизяснен обаче е останал въпросът в каква част и на каква стойност изпълнената от изпълнителя работа е могла да бъде полезна за възложителя,като задължителна предпоставка за да му дължи съответната част от уговореното възнаграждение,което налага изслушване на автотехническа експертиза.Ето защо настоящият състав приема,че въззивният съд е постановил решението си при съществено процесуално нарушение.При наличието на данни,че част от частите,които възложителят е заплатил са вложени в ремонта от ответника, на основание чл.195 ал.1 ГПК съдът служебно е следвало да възложи задача на вещото лице за изясняване каква част от работата е била полезна за възложителя.Тъй като за решаването на спора по същество е необходимо да се изслуша нова автотехническа експертиза,която да даде заключение каква част от изработеното е полезна за възложителя с оглед вложените при ремонта части и на каква стойност,делото следва да се върне на въззивния съд на основание чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 157 от 11.11.11г.,постановено по в.гр.дело № 392/11г.на Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.